Международен счетоводен стандарт 31


Категория на документа: Други


Всички МСФО са приети с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, публикуван в Официалния вестник на ЕС от 29.11.2008 г. В посочения регламент официално е възприето названието на български език Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО). Последващите изменения в стандартите са приети с 40 регламента, публикувани в Официалния вестник на ЕС, след като са одобрени от Европейската комисия. Регламентите имат пряко действие във всяка страна членка на ЕС (стандартите и разясненията влизат веднага в сила, без да е необходимо да бъдат утвърждавани официално от законодателството на всяка страна).

2. Стандарти за отчитане на инвестиции.

Стандартите, отчитащи инвестиции, са най- многобройни спрямо обекта, който регламентират, тъй като материята, която засягат, е доста сложна. Тези са едни от най- често променящите се. Към стандартите за отчитане на инвестиции могат да се отнесат:

- НСС 22 Отчитане на бизнескомбинации. МСС 22 Бизнескомбинации, който е заменен с МСФО 3 Бизнескомбинации;

- МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети и НСС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия;

- МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и НСС 28 Отчитане на инвестиции в асоциирани предприятия;

- МСС 31 Дялове в съвместни предприятия и НСС 31 Отчитане на дялове в съвместни предприятия;

- МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне и НСС 32 Финансови инструменти;

- МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване. В българската практика липсва аналог на този стандарт.

- Новоприетият МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване;

- МСС 40 Инвестиционни имоти и НСС 40 Инвестиционни имоти.

3. Международен счетоводен стандарт 31- Дялове в съвместни предприятия.

МСС 31 Дялове в съвместни предприятия е в сила от 01.07.1999г. и към него е публикувано пояснение №13 Непарични разпределения между съдружниците.

Стандартът се прилага при отчитането на дяловете в съвместни предприятия и при отчитането на активите, пасивите, приходите и разходите във финансовите отчети на контролиращите съдружници в съвместното предприятие и на инвеститорите, независимо от структурите или формите, под които се извършват дейностите на съвместното дружество. Той обаче не се прилага при дялове на контролиращи съдружници в съвместно контролирани предприятия, държани от:

а) организации с рисков капитал или

б) взаимни фондове, тръстове с инвестиционни единици и подобни предприятия, включително и застрахователни фондове, свързани с инвестицията, които при първоначалното признаване са отчетени по справедлива стойност чрез печалбата или загубата или са класифицирани като държани за търгуване и се отчитат в съответствие с МСС 39- Финансови инструменти: признаване и оценяване. Такива инвестиции се оценяват по справедлива стойност в съответствие с МСС 39, като промените в справедливата стойност се отразяват в печалбата или загубата за периода на промяната.

4. Основни понятия.

Основните понятия и дефиниции, използвани в МСС 31, са следните:

o Съвместно предприятие- определя се в точка 2 от стандарта като договорно споразумение, по силата на което две или повече страни се заемат със стопанска дейност, обект на съвместен контрол.

o Контрол- властта ефективно да се управлява финансовата и оперативната политика на дадена стопанска дейност, с цел извличане на икономическа изгода от нея.

o Съвместен контрол - е договореното споделяне на контрола върху дадена стопанска дейност.

o Значително влияние - е правото на участие при вземането на решения, свързани с финансовата и оперативната политика на дадена стопанска дейност, но не и контрол или съвместен контрол върху тази политика.

o Контролиращ съдружник в съвместно предприятие - е страна, която участва в съвместно предприятие и споделя съвместния контрол върху съвместното предприятие.

o Инвеститор в съвместно предприятие - е участник в съвместно предприятие, който не участва в съвместния контрол.

Съвместните предприятия определено имат много общи черти с инвестициите, които се отчитат по метода на собствения капитал- участникът в съвместно предприятие има значително влияние, но не и абсолютен контрол, поради което не се налага пълна консолидация. За да бъде едно предприятие смесено и да се отчита съгласно разпоредбите на МСС 31, трябва да е налице договорно споразумение, с което да се посочва, че участниците в съвместната дейност споделят контрола върху нея. Независимо от вида на договорното споразумение, в него следва да бъдат уточнени въпросите за дейността, която ще се осъществява, времетраенето на съвместното предприятие, назначаването на ръководните органи на съвместното предприятие, дяловите вноски на съдружниците, разпределението на продукцията, доходите, разходите и резултатите от дейността на съвместното предприятие, както и отчетните задължения на съвместното предприятие. Съвместните предприятия могат да приемат най- различни форми и структури. МСС 31 разглежда три форми на смесени предприятия, а именно съвместно контролирани активи, съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани предприятия. Общи за всички съвместни предприятия се явяват следните характеристики- двама или повече съдружниците са обвързани с договорно споразумение и договорното споразумение установява съвместен контрол. Наличието на договорно споразумение дава възможност да се прави разлика между участия, които включват съвместен контрол и инвестиции в асоциирани предприятия, в които инвеститорът има значително влияние и може да взима решения с мнозинство. Дейност, при която липсва договорно споразумение за установяване на съвместен контрол, не се смята за съвместна дейност за целите на МСС 31.

5. Съвместен контрол. Форми.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен счетоводен стандарт 31 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.