Мениджмънт на материалните ресурси


Категория на документа: Други


1 Планиране на снабдяването

Понятие за планиране
В литературата има множество определения за понятието планиране, тъй като с течение на времето то се променя. Немският автор Кох дава две определения за това понятие - в тесен и широк смисъл:
- "Планирането е целенасочен мисловен процес, който се разбира като разработване на реализуеми алтернативи за действие, както и обмисляне на алтернативни бъдещи начини на действие на фирмата. В този смисъл планирането обхваща част от тези дейности и разсъждения, които водят до подготвяне на решения" .
- в широкия смисъл "планирането се разбира като определен метод за вземане на решение на волята" .
Пфол определя планирането като "систематично, надеждно обмисляне и поставяне на цели, планиране на мероприятия и ресурси за постигане на бъдещи цели" . Подобно определение дава и Цангемайстер: "Планирането е предвидливо и систематично обмисляне и формулиране на целите, алтернативите на действие и начините на поведение, от чийто оптимален избор и поставяне на указания зависи функционалната реализация на избраните алтернативи" .
Изхождайки от тези разсъждения, може да се предложи следното определение за планирането: Планирането съдържа систематично оформяне на бъдещи събития за решаване на проблемите, като се вземат под внимание всички възможни ситуации, които настъпват в околната среда. Планирането е процес на систематична подготовка на решения, ориентирани към бъдещето. В областта на снабдяването това са решения, които обхващат всички страни на снабдителния процес - изучаване на пазарите, организационните структури, определянето на потребностите, поръчките, запасите и т.н.
Дискутираните видове планиране в литературата се различават по:
- честота,
- начин на изпълнение;
- срочност;
- обхват;
- съдържание;
- равнища.

2. Стратегическо планиране на снабдяването

По своето съдържание стратегическото планиране на снабдяването се отличава с това, че се отнася в по-малка степен до решения, свързани с отделните обекти на снабдяването, и в много по-голяма - до генерални решения, свързани с групи от материали и снабдителни пазари. Освен това стратегическото планиране установява общите принципи на поведение при закупуването и дава решения за структурата на производството при предприемача.

Определяне на стратегическите материали

Стратегическото планиране започва с определянето на т.нар. стратегически критични материали. За тази цел като правило се прилага АВС-анализът. А-материалите, които са незначителна част от общото количество, но имат относително висока стойност в годишния обем на потребление, представляват голям интерес за дългосрочното развитие и за конкуренто способността на фирмата.

Трите компонента, с чиято помощ се определят стратегическите материали и върху които се концентрира стратегическото планиране, са:

-резултатният принос за крайните продукти;

-жизненият цикъл на продуктите;

-рисковете при доставянето и съхранението на материалите.
Продуктите с голям принос осигуряват дългосрочното съществуване на фирмата. Дефицитът от продукти трябва да се избягва чрез подходящи стратегии. Продукти, които се намират в началото на жизнения си цикъл, по правило трябва да се произвеждат и да се включват в дългосрочния план, за да могат да преминат в следващата фаза от цикъла - фазата на зрелост, с която продуктите имат положителна величина на успех и най-голям шанс за бъдеща продажба и покупка. Като стратегически се отбелязват продуктите, които се намират в началото на жизнения си цикъл.

Рисковете от доставката и съхранението на материалите са относително високи, когато:

- възможностите за заменяемост на експлоатационните фактори са съвсем ограничени или няма такива;

- е невъзможно създаването на лицензии, патенти;

- политически процеси застрашават снабдяването със суровини и са причина за недостиг и за повишаване на цените им;

- няма възможност за развитие на нови технологии, които могат да повлияят върху производството, ограничаването или заменяемостта на материалите;

- не се прилагат нови методи за добив на суровини.

Материали, чиито рискове се оценяват за високи или средни, използуват се за производството на трайни продукти и имат среден или висок резултатен принос, се наричат стратегически критични материали.

Стратегическите решения в снабдяването предполагат постигането на дългосрочните цели на фирмата. Те допринасят за осъществяването на основните и търговските стратегии.

За да се определят стратегиите в снабдяването като резултат от стратегическите процеси на планиране, се поставят най-напред стратегическите цели, а именно:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мениджмънт на материалните ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.