Методи и похвати в изобразителното изкуство


Категория на документа: Други


Дидактико- методологичните форми на изложението, които се прилагат в учебно- възпитателния процес по изобразително изкуство, са разказ, обяснение и лекция.

Разказът се използва като метод за разкриване на нови знания. Чрез него се осигурява повествователно поднасяне на информация, факти или знания, на основата на които ще се разкрие съответното учебно съдържание. В някои случаи разказът може да се комбинира с беседа с цел да се получи диалог между учител и ученици или между учениците. Удачно приложение в урока по изобразително изкуство може да намери художественият разказ, подтикващ креативното мислене на децата и активизиращ продуктивността на изобразителната им дейност. Познат също като"словесен" метод, разказът е успешно средство за изграждане на индивидуално отношение и емоционална чувствителност на учениците към разглежданите учебни проблеми.

Обяснението като форма на изложение широко се прилага във всеки урок по изобразително изкуство, в най-различни негови части и с различно предназначение. Посредством обяснение се подпомага и допълва разкриването на същността на разглежданите теоретични въпроси, доизясняват се особености на проблема, свързани с натурни, тематични, изразнотехнически, технологични и други практически задачи.

Лекцията като метод при обучението се прилага преди всичко във висшите учебни заведения. Докато разказът е по краткотраен, лекцията задържа вниманието на учениците по-продължително време. При нея учащите се трябва да съсредоточават вниманието си, да умеят повече и по-задълбочено да мислят, да имат повече опит и запас от знания и умение да ги излагат.

При лекцията преподавателят обръща особено внимание на последователността на учебния материал и своите мисли и по логически път стига до изводи и формулиране на понятия и закони - например за видимите изменения в пространството.

При този метод е необходимо да се създаде интерес, за да се задържи вниманието на учениците. Чрез лекционното излагане на уроците учениците се възпитават продължително да съсредоточават вниманието си върху отделни въпроси, с които преподавателят прави достояние своите научни изследвания, изводи и мнения по тях.

Лекцията се прилага при обучението на студентите. Тя може да се приложи и при по-големите ученици, но твърде ограничено.

Лекцията се изнася обикновено върху обширен учебен материал. При нея учащите се си водят бележки. Във форма на лекция може да се предаде само някоя част от история на изкуствата със съвсем нов, непознат за учениците материал, затова при обучението по рисуване в общообразователното училище тя не е подходяща.

Прилагането на методите за изложение трябва да отговаря на определени изисквания. Преди всичко това се отнася до структурата на учебното съдържание. За да се създаде яснота и прегледност на изложението, е необходима съразмерност на отделните му части, логична последователност и тясна връзка на разглежданите въпроси. Структурата на изложението се определя от встъпителна част (въведение, насочване към главните въпроси), разкриване същността на проблемите и оформяне на изводите, обобщенията, заключенията.

Сериозно внимание трябва да се отдели на формата на изложението - езика и стила. Разказът, който най-често се използва за изложение, въпреки че има учебно съдържание, трябва да притежава качества на художествена реторика наред с научната си стойност (достоверност).

Изложението на учителя трябва да бъде авторитетно и убедително. Това се постига черз много факти и примери, с логично и естествено достигане до изводите и заключенията. В зависимост от конкретните дидактически условия се използват и други най-разнообразни средства: описание, съпоставяне, доказателство и опровержение и пр.

Първостепенно значение за часовете по изобразително изкуство има изложението, което се отличава с образност и емоционалност. Необходимо е да се стимулират въображението, фантазията и естетическите чувства на учениците.

Намирането на подходяща продължителност и място на паузите в изложението е много важно условие за поддържане на интереса и вниманието на учениците - гаранция за по-тесен контакт с тях в двустранния учебно- възпитателен процес. При по-малките ученици се налагат по-чести и по-продължителни паузи, за да се поддържа по-голяма пластичност и подвижност на възпричтието. Тези паузи са отклонения от основната посока на изложението, които се запълват с гатанки, стихове, кратка приказка, песен или друга дейност. Подбирането и вмъкването им в учебните часове обаче не може да става произволно, случайно, атрактивно.

Невъзможно е да се намери някакъв среден ритъм, който да отговаря на интелектуалните възможности за възприемане и на мисловната дейност на всички ученици от даден клас. Въпреки това ритмиката на изложението може успешно да се определи, ако учителят е в състояние да поддържа постоянен зрителен контакт с учениците. Тогава той получава постоянна и точна информация за състоянието на класа - за степента на възприемане, за повишаването или спадането на вниманието, за непосредствеността и непринудеността на двустранния контакт и пр. Само при тези условия учителят има възможност бързо и гъвкаво да приспособи изложението си към промените в дидактическата ситуация, да го измени в подходяща посока, да използва други примери и дори да приложи други методи.

Изложението като метод има и някои недостатъци. Първият от тях е свързан с преимуществената роля на запаметяване в учебния процес. То мобе да се превърне в механичен акт, неаргументиран и недостатъчно мотивиран. Освен това двустранността на процеса е косвена, а не пряка. Трудно се открива дали връзката изложение - възприемане е постоянна и напълно осъществена.

Личностната изява на ученика е ограничена. Той е принуден да бездейства, ако по различни причини загуби интереса към изложението на учителя. Въпреки това този метод е напълно необходим и ще продължава да се прилага независимо от непрекъснатото разширяване на техническите средства за информация и обучение.

Диалогови методи за обучение и възпитание. Беседа, дискусия, обсъждане на ученическите постижения

Посочените недостатъци на методите за изложение се избягват до голяма степен, ако разкриването на нови знания и тяхното възприемане, осмисляне и усвояване се извърши посредством диалог. Тогава двустранната връзка учител - ученик се осъществява най-пълно. Учителят има възможност непрекъснато да насочва мислите на учениците към съюността на учебното съдържание. Много гъвкаво да формира техните отговори, да ги обвързва с търсените изводи и заключения. Това се извършва чрез прередактиране на поставените в диалога въпроси, като в същото време не се губи основната идея и насочеността на урока. Учителят не се стреми интуитивно да открива степента на възприемането, както това става по време на изложението. Двата процеса - преподаване и усвояване - се извършват едновременно и открито.

Диалогът (и по-конкретно беседата) е повествователен, въпросно-отговорен метод, ръководен от учителя. Прилага се в случаите, когато новите знания и изобразителната задача имат връзка с това, което децата вече знаят, с придобитият от тях опит, впечатления и преживявания чрез наблюдения извън детската градина или училището, или в предишни изобразително-практически ситуации (уроци). Обикновено се използва в уводната част на ситуацията (урока) за активизиране образните представи, впечатления и преживявания на децата и в заключителната част при обсъждане, анализиране и оценяване на изобразителните резултати от самостоятелната работа на децата. Тя трябва да е кратка, да има план с реда на въпросите, по които ще протече и да се набележат нагледните средства, които ще се използват в нея. Въпросите трябва да са насочени към всички деца, да са точни по отношение на образователното съдържание, кратки по форма и ясни с оглед възрастовите и умствени възможности на децата.

В педагогическата практика се прилага евристична беседа (предназначена за усвояване на нови знания) и проверочна беседа (свързана с различните дидактически форми за систематизиране и затвърдяване на знанията). Известни са и някои разновидности като организираща беседа, чрез която се обобщават основните направления и последователността за изпълнението на поставената задача, заключителна беседа и др.

В съвременния учебно- възпитателен процес по изобразително изкуство вниманието и мисълта на ученика все повече се насочват към предметите и явленията посредством значително по-активизиращи въпроси от типа "защо?", "как?", "в каква степен?" в сравнение с традиционните, търсещи репродуктивен отговор въпроси "кой?", "кои са?", "какво е?". Приоритетно значение продължава да има конвергентната структура на познавателния процес, в чиято сърцевина са заложени анализът, сравненията, синтезът, обобщенията. Творческото мислене обаче не може да бъде резултатно, без да се прилагат и дивергентните (раздалечаващите, противопоставящите) оценъчни критерии, които са основа на разнообразните и оригиналните изобразителни решения.

Много полезни са и специално организираните дискусии. Важно условие за тяхното резултатно провеждане е оригинално намерената обща дискусионна тема, предварителната теоритична подготовка на участниците в дискусията, подчертаването на различните позиции на опониращите страни, създаването на условия за стимулиране и мотивиране на познавателния процес, на творческо отношение към поставените проблеми и задачи.

Ориентирани към проблемността в учебно- възпитателния процес са някои диалогови методи, основаващи се на груповотворчество чрез дискусии. За дидактическото развитие на художетсвено- изобразителната дейност могат да бъдат полезни методите брейнстормин, синектика, инвентика и др. Като се използва тяхната основна идея.

Методът на брейнстормин (мозъчна атака) се използва за стимулиране на творческата активност на учениците по дадена тема или въпрос. Работата се провежда с група ученици и включва: генериране на идеи, анализ на проблемна ситуация, оценка на идеи и генериране на контраидеи. Поощряват се шегите, репликите, непринудената обстановка. Учениците свободно изказват идеи или мнения без каквато и да било оценка или обсъждане на техните идеи или мнения. Идеите се записват от учителя на дъската или на постер, а мозъчната атака продължава дотогава, докато не се изчерпят идеите или не завърши определеното за мозъчната атака време. От всички изказани идеи се избират най-подходящите за използване на практика.

Синектиката е методика за психологическа активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на мозъчната атака. Целта на метода е да преодолее инерцията на мисленето, да се видят нови възможности и перспективи в обектите и явленията. Това се постига посредством извикването на образи от много далечни области, обикновено оставащи на заден план и изглеждащи несъществени. Дават се и конкретни насоки за активизация на образното мислене.

При метода инвентика, творческият процес включва два етапа: предметите се разчленяват на отделни части; след това отделните елементи се комбинират по различен начин, като се цели създаване на други конструкции и форми. Методът би могъл да бъде полезен при дизайнерското проектиране.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи и похвати в изобразителното изкуство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.