Методи и похвати в изобразителното изкуство


Категория на документа: Други



Изграждането на критерии за самооценка на получените резултати е толкова важна, колкото и овладяването на изразните изобразителни и декоративни средства. Учениците трябва да се учат правилно да преценяват качествата на своите произведения и да се стремят към създаването им в съответствие с художествените критерии. Към това е насочено обсъждането на творческите постижения, което се провежда за няколко минути в края на всеки учебен час и в специално определени за целта отделни часове.

Обсъждането е вид дискусия с участието на всички ученици. Провеждането му е много необходимо, но е трудно главно поради това, че в края на учебния час дидактическите и психологическите условия са сложни, разнообразни и не особено благоприятни за съсредоточаване на вниманието. Една част от учениците още не са завършили работата си, други не са се задълбочили достатъчно в задачата, изпълнили са я повърхностно и вече са с друга емоционална или рационална нагласа, но и за едните, и за другите емоционалният тонус е спаднал. Психологическата "вълна" е рефлекторно ориентирана към проблемите на следващия учебен час.

Методи за усъвършенстване на зрителните възприятия. Наблюдение, демонстрация

Обогатяването на зрителните възприятия е свързано с развитието на способността да се наблюдава. Наблюдението способства за системно получаване на богата визуална информация за обекти, явления и процеси от заобикалящата природна и обществена среда. Допринася за активизиране на мисловните процеси сравнение и анализ, благоприятства за формирането на качества на личността - наблюдателност, устойчиво внимание и обогатява емоционалните преживявания на децата.

Наблюдението е основен метод в обучението по изобразително изкуство. "Всичко което се преподава, трябва така да бъде обосновано с аргументи, че да не оставя място нито за съмнения, нито за забрава" - казва Песталоцки, а това се получава най-добре при наблюдението и чрез нагледни средства, които са също обект на наблюдението.

Начало на всеки учебен процес, особено по рисуване, е наблюдението. В часовете по натурално рисуване основните знания, които се дават на учениците, са резултат от наблюдението. Затова е необходимо още в началото на урока преподавателят правилно да организира наблюдението, от което зависи по-нататъшната успешна работа. Да не се допуска учениците да се спират на несъществени явления и части на модела за сметка на съществените. Ето защо наблюдението трябва да става организирано, не случайно, и под ръководството на учителя, който води ученика "от живото съзерцаване към абстрактното мислене", т.е. кара го да наблюдава не механически, а с участие на мисленето, благодарение на което се получава живо съзерцание.

Наблюдението наред с другите методични форми, като разказа, беседата, демонстрацията, показването на картини и др., е един от методите, с помощта на които учителят в процеса на обучението преподава и утвърждава знанията на учениците.

Без да наблюдават линиите, формите, цветовете, светло-сянката, учениците не биха се справили успешно със задачите по рисуване. Наблюдението в часовете по рисуване- особено от натура, е едновременно и средство за разрешаване на задачите на рисуването, и цел, която се стремим да постигнем чрез многократните упражнения, за да се научат учениците самостоятелно, съзнателно и задълбочено да наблюдават, за да могат вярно и правилно да схващат закономерностите и видимите промени и явленията на линиите, формите, светло-сянката, цветовете и пр.

> Преднамерено (предварително) наблюдение - провежда се извън детската градина или училище, като предхожда изобразителната задача по дадена тема с цел да се обогатят образните представи, впечатления и преживявания, които в последствие да се използват при създаване на пейзажни творби или тематично- фигурални композиции.

> Непосредствено наблюдение - прилага се при рисуване по натура. Изисква се възможно най-голямо сходство с поставените модели по определени показатели като: композиция, форма, локален цвят и др.

> Самостоятелно наблюдение - осъществява се сравнително рядко. Дават се конкретни указания какво да се наблюдава и на какво да се обърне по-голямо внимание.

> Естетическо наблюдение - при провеждането му на децата се обръща внимание върху естетическите особености на възприеманите от тях предмети, обекти, природни явления, събития и т. н. по отношение на цветови съчетания, интересна структура, хармонични пропорции, характерни форми и белези и други.

Демонстрацията има особено важно значение при учебно съдържание, включващо запознаване на учениците с нови знания и практически умения, свързани с приложението, изобразителните материали и съответни техники и пр. Показната насоченост на този метод изисква словесни обяснения и напътствия от страна на преподавателя. Демонстрациите се извършват пред целия клас, пред определена група ученици или индивидуално. Според предназначението си демонстрацията може да бъде:

> Репродуктивна - учителят показва различни възможности за изграждане на конкретен образ, форма, композиционно построяване или други изобразителни проблеми. Преди провеждането на урока учителят трябва да подготви удачни варианти за демонстрация.

> Провокираща демонстрация - нейна разновидност е тестово-проблемният метод. Този метод се изразява в поставяне на учениците в "проблемна ситуация" , като за тази цел е необходима предварителна подготовка на учителя. Тя се състои в изработването на нагледни табла (от кадастрон) или рисунки на класната дъска, състоящи се от няколко черно-бели или цветни изображения, от които само едно отговаря на определени изобразителни показатели (например: правилно композиционно изграждане, форма, цвят, взаимно разположение, пропорционалност и др.). Целта е учениците да открият и мотивират вярното решение.

За развитието на образно-логическото, комбинативното и дивергентното мислене в учебно- възпитателния процес по изобразително изкуство спомага

> Проблемно - игровата демонстрция- при провеждане на такъв вид демонстрация учителят предварително подготвя изображения (рисунки, пластики и др.), съдържащи отделни елементи от един или няколко образи или обекти. След разглеждането и обсъждането им, чрез разместване и комбиниране, учениците създават нови реални и фантазни образи или сюжетни композиции от тях.

В предучилищна и начална степен могат да се използват подходящи дидактически игри, като например: "Познай какво е забравил да нарисува художника?", "Открий грешките на художника" и пр.

При запознаване с изразните възможности на изобразителните материали и способията за рисуване, моделиране и апликиране, учителят демонстрира спецификата на различните техники и похвати на изобразителните дейности. Например при работа с акварелни бои на отделен блоков лист се демонстрират нагледно възможностите на материалите и използваните пособия - обла и плоска четка, парцалче, дунапрен, попивателна хартия, направо с туба и др. В отделни случаи може да се прилага и т. нар.

> Частична демонстрация, т.е. когато се показват различни варианти за изобразяване на петна, линии и други изразни средства. Типичен пример за този вид демонстрация е изграждане от учителя върху черната дъска на перспективните промени на някои обекти при изобразяване на графичен или живописен пейзаж (IV клас).

> Рисуване на черната дъска. Към различните форми на демонстрацията спада и рисуването на черната дъска. Този метод е един от най-старите и популярни методи в нашето училище. В продължение на десетки години той е бил единственият метод, чрез който се е преподавало рисуването. Преподавателят взема модела за рисуване - някъкъв печатен образец, и започва да го рисува на черната дъска. В това време учениците стоят и наблюдават как той рисува. След като го нарисува добре или зле според умението си, учениците започват на свой ред да рисуват същата рисунка от черната дъска, т.е. да я копират.

Готови печатни риусунки- образци били давани само на по-силните ученици. Другите гледали как преподавателят рисува. Ползата от това гледане била, че те не се чудели как и откъде да започнат, а спазвали последователността при построяването на рисунката и по същия път започвали своите рисунки.

Рисуването на черната дъска като метод се използва и сега, и то не случайно, а системно и наложително.

Винаги, почти във всеки урок се налага нещо да се обясни, да се покаже нагледно, за да бъде ясно на учениците. И понеже не винаги има и може да се намерят подходящи помагала, преподавтелят използва рисуването на черната дъска. Чрез рисунката той се приближава най-много до това, което иска да обясни, защото се отнася до задача, която обикновено се рисува. Преподавателят графически обяснява- разкрива, чрез изобразителни средства своите мисли- и показва пътя за построяването на рисунката. Затова рисуването на черната дъска е едно от важните средства за нагледно обучение.

Рисуването на черната дъска обаче изисква подготовка. Някои преподаватели не обръщат внимание на рисунките си на черната дъска и твърде често подронват с това своя авторитет като специалисти. Това налага още в началото на своята преподавателска практика те да правят упражнения, за да добият умение едновременно с обясненията да рисуват на черната дъска, нагледно да илюстрират речта си.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи и похвати в изобразителното изкуство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.