Методи и похвати в изобразителното изкуство


Категория на документа: Други


Методи за формиране на изобразителни умения и навици. Експеримент, упражнение, коригиране и оценяване на ученическата изобразителна дейност

Става дума за методи, които са тясно свързани с практическата дейност на учениците. В съвременната образователна система все по-голямо значение се отдава на приложно- практическата подготовка. Усвояването на начини за изобразяване и на различни изобразителни техники е най- целесъобразно да се извършва на експериментална основа.

Експериментът като метод има важно значение за постигането на по-богата изразност и за творческото и прилагане в учебно- възпитателния процес по изобразително изкуство. Не трябва да се пренебрегва съществената особеност на творческия изобразителен процес- постигането на уникална, неповторима изобразителна форма по експериментален път. Тази особеност се проявява например при търсенето на различна фактура на цветния слой, при преливането на цветовете върху мокра основа, при изпълнението на многоцветна линогравщра и монотипия и пр.

Друга форма на практическа дейност са упражненията. Най-малките започват доизобразителния период с изпълнение на нефигурални упражнения, като изпълняват неосъзнати манипулативни действия с различни материали (молив, флумастери, пастели и др.) т. нар. "драсканици", с оглед на запознаване с техните свойства. След това те изпълняват целенасочени описателни действия, като изобразяват кръгови, спираловидни, прави и други видове линии с оглед на повишаване на координацията между окото и движението на ръката. Чрез фигуралните упражнения децата овладяват определени сензорни еталони за различни геометрични форми (кръг, квадрат, правоъгълник, триъгълник) и конкретни изобразителни похвати чрез рисуване, моделиране и апликиране на прости по форма предмети - топки, ограда, балони, къща и др. В началното училище децата също изпълняват по избор нефигурални и фигурални упражнения при запознаване с възможностите за работа с обла четка, с акварелни и темперни бои и др.

Упражненията най-често са варианти на основните учебни задачи. Учениците трябва да пристъпват към изпълнението им след изясняване на темата, а в определени случаи и след проведена демонстрация от учителя.

Корекцията е изключително важно средство в учебно-възпитателната работа на преподавателя по изобразително изкуство. Използването и служи за регулиране и активизиране на детската изобразителна дейност. При наличието на евентуални пропуски от изобразителен характер е желателно откриването им да се извърши от учениците. За тази цел се прилага едновременното участие на наблюдението, сравнението, обсъждането и указанието. Често е наложително използването и на демонстрацията, но не е желателно учителят да извършва корекции върху детската рисунка.

Корекциите могат да се класифицират като: индивидуални, групови и общи (пред целия клас). Индивидуалните корекции се извършват със съответния педагогически такт, с добронамереност, без да се пречи на работата на класа. Провеждането им трябва да е съобразено с равнището на индивидуалните способности и умения на отделния ученик. Желателно е корекциите да са навременни, посочването им да е убедително и авторитетно. Общите корекции се провеждат като се прекъсне работата на целия клас. В някои случаи указанията се дават словесно, а в други - чрез рисуване на черната дъска или чрез демонстрация. Обикновено общите корекции възникват в резултат на непълно изясняване на изобразителните проблеми или разрешаването им е с повишена за възможностите на учениците трудност.

Важно значение за развитието на изобразителната дейност има определянето на критериите за оценяване на ученическите постижения.
Дидактическата диагностика, каквато и да е по форма, винаги съпътства формирането на отношението на ученика към действителността- в конкретния случай определя качествата и активността на индивидуалните изобразителни прояви на ученика. Диагностиката включва:

* уточняване на критериите за оценка на изобразителната дейност през различните възрастови периоди;

* използване на различни форми за преценка на резултатите от обучението и възпитанието;

* определяне и анализиране на причините за затрудненията и несправянето с работата, както и на средствата за постигане на положителни резултати;

* съставяне на цялостна характеристика на класа;

* откриване на наклонностите и на творческите предпочитания, съставяне на програма за индивидуално развитие на всеки ученик.

Оценката- цифрова, точкова, словесна и пр.- въздейства силно и трайно на съзнанието на ученика. Ето защо тя трябва да бъде абсолютно обективна и да отразява цялостното му развитие, а не само отделни негови постижения.

Оценъчната дейност трябва да се аргументира и провежда така, че да не създава погрешни представи за възможностите на ученика, да не поражда подранили амбиции. Оценката трябва да стимулира изобразителната дейност, да укрепва нейните мотивационни основи. Особено отрицателно въздействие има разграничаването на учениците като талантливи и неталантливи.

С цел да се установи равнището на подготовката и възможностите на учениците в началото и в края на учебната година се провежда дидактически експеримент. В този случай е необходимо да се поставят задачи с обобщени показатели и по-широки изисквания. Дидактическата намеса се ограничава до допустимите граници. Анализират се всички ученически рисунки, като се подреждат в няколко групи съобразно с определените критерии.

Използвана литература:

1. Димчев. В, "Изобразително изкуство Методика", София, 1993

2. Лозенски Др., "Методика на рисуването", София





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи и похвати в изобразителното изкуство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.