Методи на изследване на зрителна острота, периметрия и катаракта. СГ при остър тонзилит.


Категория на документа: Други




Дисциплина: СГ при очни и УНГ заболявания

Теми: 1. Методи за изследване на зрителна острота, периметрия и катаракта

2. Методи за изследване на нос и

гърло

1. Методи за изследване на зрителна острота, периметрия и катаракта

Зрителната острота се определя от способността да се виждат възможни най-малки обекти. В клиничната практика оценката на зрителната острота се извършва с помощта на зрителни таблици или тест протектори. Те се състоят от определени знаци - оптотипи. Големината на оптотипите е съответна на разстоянието, от което око с нормално зрение би виждало даден оптотип. В очния кабинет разстроянието винаги е постоянно, затова се използват оптотипи с различна големина.
Повечето модерни кабинети са снабдени с прожектори на оптотипи. Те имат предимство, че прожектират обектите върху фон с висока и постоянна яркост.
- Зрителната острота се изследва за всяко око поотделно с помощта на зрителните таблици, като неизследваното око трябва да бъде закрито с плътен оклудер, който не оказва натиск върху окото.
- Пациентът е в седнало положение. Възможно е да се използва пробна рамка или само твърд окулдер. Закриването на окото с ръка може да бъде съпроводено с натиск, което да доведе до временно намаляване на зрението на закриваното око.
- Изследването се прави в низходящ ред, като се започва с най-големите оптотипи.
- Отчита се пълната зрителна острота - редът, на който пациентът вижда всички оптотипи, и непълната зрителна острота - редът, на който пациентът вижда само някои оптотипи.
- След като се изследва дясното око , се пристъпва към изследване на лявото око, като зрителната острота се отразява като VOS.
По време на изследването не се усеща никакъв дискомфорт или болка.
Тестовете за зрителна острота не носят никакъв риск за пациента.
Абсолютни противопоказания за провеждане на тестове за зрителна острота няма. Изследването на зрителната острота може да бъде възпрепятствано в следните ситуации:
- изследване на бебета, малки деца или хора, които не могат да разбират въпроси и да следват инструкции;
- слабо осветление по време на изследването.
Препоръчително е първите тестове за силата на зрението да се извършва около третата година от живота, като за най-малките се използват таблици с картинки, а над 3 години с други знаци като букви, числа или "Е" обърнато в различни посоки. Такъв скрининг е от най-ефективните начини за ранно откриване на проблеми с детските очи.

Периметрията представлява функционално изследване в офталмологията, при което се определят границите на зрителното поле - това е пространството, което човек вижда при фиксиран напред поглед. Нормално това пространство е около 180 градуса встрани и около 60 градуса надолу и нагоре. Компютърната автоматична периметрия дава информация за светлочувствителността във всяка точка от ретината.
Показания за периметрията: Изследването се прилага при диагностиката и проследяването на редица заболявания:
* Глаукома
* Заболявания на зрителния нерв и мозъка (мозъчен инсулт и др.)
* Тумори
* Дистрофични увреждания на ретината.
Метод на периметрия:
1. Предварителна подготовка не е необходима.
2. Днес се прилага компютърната периметрия, която се извършва по следния начин:
* Изследва се всяко око поотделно, като на неизследваното око се поставя превръзка.
* През цялото време на провеждане на теста пациентът гледа в центъра на периметъра без да отклонява поглед.
* На различни места от екрана се появяват примигващи светлинни маркери. Във всеки случай, когато види светлината пациентът натиска бутон.
* В случай, че се нуждае от почивка, пациентът натиска продължително бутона и периметърът преустановява подаването на светлинни маркери до отпускане на бутона.
* Съвременните апарати са високо чувствителни. В случай че подаването на светлинен маркер съвпадне с примигването на пациента, това се отчита от периметъра и същата светлина отново се появява на екрана.
* За да се получат точни резултати е необходимо предварително да се коригира рефракцията на окото. Коригиращата леща се поставя максимално близо до окото, при разстояние повече от 15 мм е възможно ръбът на лещата да скрива някои полета, които се изследват по време на периметрията.
* Тестът отнема от 3 до 10 минути за всяко око поотделно.
Усложнения:
Няма установени усложнения при провеждане на периметрия.
Катарактата /т.нар.вътрешно перде/ е потъмняване на лещата на окото, което влошава зрението. Има множество класификации на катарактата, но най-разпространената етиологична класификация разделя катарактата на: - Вродена катаракта - Пресенилна катаракта - засяга хора под 60год.възраст - Сенилна катаракта - засяга пациенти над 60год.възраст и има прогресивен ход.
Най-често срещана е сенилната катаракта, или т.нар.старческата катаракта. Тя се появява във възрастта над 60 год., но напоследък все повече хора започват да развиват катаракта и под тази възраст. Като цяло, пациентите с катаракта се оплакват от постепенно намаление на зрението на едното око, рядко и на двете очи едновременно. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават, има заслепяване от ярка светлина, променя се усещането за цветовете. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Пациентите свалят очилата за четене. Първи признаци:
- по-висока чувствителност към заслепяване
- намаляване на контрастното виждане
- възможно е да има неправилно възприемане на цветовете
- намаляване на зрителната острота Пълният преглед включва разширяване на зениците, след което на биомикроскоп се оглежда структурата на лещата. В началните стадии на катарактата могат да се прилагат очни капки, или хранителни добавки които да забавят процеса. Те не могат да възстановят зрението и не лекуват заболяването, а съдържат витамини и хранителни вещества, които задържат развитието на пердето. Приемането на витамини подпомага обменните процеси в окото. Катарактата може да се лекува само оперативно. По време на операцията на мястото на отстранената помътняла естествена леща се поставя изкуствена. Със съвременната апаратура не се шие с конци, окото не се травмира, упойката е местна, възстановителният период е съвсем кратък. Операцията се нарича факоемулсификация - извършва се през много малък разрез 2-3 мм, с ултразвук се разбива собствената помътнена леща и на нейно място се поставя изкуствена. Операцията се извършва с местна упойка и отнема по-малко от 20 минути. Тя прави напълно нечувствително окото и областта около него. Какво представлява операцията?
Естествената леща се раздробява с ултразвук или със затоплен физиологичен разтвор и се изсмуква. Сгънатата изкуствена леща се имплантира в окото. След това тя сама се разгъва и бива внимателно наместена от хирурга, поставя се в сакчето на отстранената, за да заеме естественото й място. Грижи:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи на изследване на зрителна острота, периметрия и катаракта. СГ при остър тонзилит. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.