Методология на данъчния контрол


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

РЕФЕРАТ

НА ТЕМА:

МЕТОДОЛОГИЯ НА ДАНЪЧНИЯ КОНТРОЛ

Основни форми на данъчния контрол. Методи на данъчния контрол. Видове данъчен контрол.

ИЗГОТВИЛ:
Спец.: "Счетоводство и контрол" - I курс
Факултетен №

Понятието "контрол" произлиза от френската дума "controle", която означава проверка. Разгледан като отношение в най-общия му вид, контролът се осъществява при наличието на две страни - субект и обект. Субекти на данъчния контрол са оторизирани органи в държавата. Те използват контрола не само като средство за проверка на изпълненията на едни или други стопански решения, но и за оценка ефективността на тяхното реализиране. Обектите на данъчния контрол са: български и чуждестранни фирми, българските граждани и фирми на граждани, чуждестранни лица, подлежащи на данъчно облагане по българското законодателство. Обект на проверка е и навременното, достоверното и законосъобразното отразяване на стопаската дейност и резултатите от нея. Контроланата система може да се определи и като информационна система, чрез която държавата следи функционирането на пазарното стопанство като цяло. Получената информация от една страна характеризира състоянието на обекта, а от друга - задоволява потребностите на държавното управление. На базата на агрегатната информация става възможно отстраняване на отрицателно действащи условия и фактори, преди да настъпи вредното им въздействие. Става възможно изучаването на явленията в икономиката и насочване на вниманието към основните проблеми на стопанското развитие, към разкриване на диспропорции и противоречия в политиката на изпълнителната власт.

Принципите на контрола са: Спазване на законността; Опазване на националното богатство и собствеността на предприятията и гражданите - този принцип стои в основата на опазването на българския бит и народност;
Изпълнение на националните програми и планове; Защита на жизнените интереси на населението.

Данъчният контрол има своята методология.

Преди да бъде приет Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който в сегашно време се регламентира извършването на данъчни проверки и данъчни ревизии, нормативната им уредба се е уреждала чрез Закона за данъчната администрация и Наредба №4 за извършване на данъчни проверки и ревизии.
Известни са формите на данъчния контрол.
Като първа контролна форма, може да се посочи дчанъчната проверка.
Самите данъчни проверки като такива, се извършват от представители на данъчната администрация, а именно данъчни органи. В ДПК се предвижда, че данъчните органи могат да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазването на данъчното законодателство в стопанските и търговските обекти, както и констатиране на обстоятелства и факти, свързани с данъчните им задължения.
Данъчните проверки могат да бъдат извършени от представителите на данъчната администрация, без необходимост от заповед или изрично писмено възлагане от непосредствения им ръководител. Резултатът от направената проверка съответно пък се отразява в протокол. В случаите, когато се констатира извършено данъчно нарушение, данъчният орган е задължен да състави акт за извършено нарушение, както и да прецени необходимо ли е последващо извършване на данъчна ревизия.
Възможно е осъществяване на данъчна проверка и по повод организацията на подаване на данъчните декларации от физическите и юридическите лица и последващата им обработка от данъчните служители. Данъчните органи проверяват дали декларацията е коректно попълнена, съобразно с изискванията за съответния вид данъчна декларация, а именно дали във всички реквизити в нея са нанесени необходимите данни. В случай на установени несъответствия, данъчният служител изисква отстраняването им от данъчно задълженото лице, а ако това не може да стане веднага, декларацията не се приема и се смята, че такава изобщо не е подавана.

Данъчните органи извършват проверки и при данъчните субекти или при трети лица за събиране на данъци, свързани с данъчните им задължения или за тяхното изпълнение. За резултатите от проверките се изготвя протокол, който може да бъде придружен от събраните данни, например съдебни решения, справки по банкови сметки, митнически декларации и други.

В данъчния контрол се използва метода "Проверка на документи". Характерни черти на този метод са:
* Цялостна проверка - известна е още като пълна (стахостична) проверка и характерното при нея е, че се проверяват всички съставни компоненти на проверяваните дейности, респективно и данъчни досиета;
* Репрезентативна (извадкова) проверка - известна още като изборна проверка, е тази, която се извършва въз основа на избор на определена дейност на данъчния субект, правеща се от данъчния орган. При този вид проверка се проверява само т.нар. представителна извадка;
* Частична проверка - обхваща контролни процедури само върху част от дейността на даден подконтролен обект. При нея се извършват контролни действия само по отношение на даден данъкоплатец. Пример може да се даде с голямо предприятие (данъчен субект), което има няколко големи цеха, занимаващи се с производство на отделни артикули. В такъв случай се проверява работата само на един от цеховете или само една от дейностите му, ако са налице няколко различни дейности;
* Тематична проверка - характерна тук е проверката на изпълнени задачи, решени или нерешени проблеми, причините за това и т.н. Пример за такава проверка е проверката за наличието на касови апарати у търговците и дали те издават касови бележки на клиентите си;
* Формална проверка - обхваща установяването на изискванията за оформяне на документа, наличието на задължителните реквизити при съставянето му, точността на цифровите данни и сборове и други;
* Фактическа проверка - най-често използвания вид проверка при данъчния контрол. Известна е още като "проверка по същество". Чрез тази проверка се установява достоверността на отразените в отчетните документи данни, както и дали декларираният размер на данъчните задължения, които следва да бъдат внесени в бюджета от физическите и от юридическите лица, отговаря на този, в който е в действителност. В някои случаи, фактическата проверка се извършва успоредно с насрещната или с кръстосаната проверка. Това е възможно да се осъществи, когато са налице сериозни основания за евентуална неавтентичност и недостоверност на отчетния документ. В този случай се изисква от съставителя на този документ да направи препис или да представи на контролния орган самият оригинал на документа. Данъчните органи правят проверка на отчетните документи, а при необходимост изискват и графологична експертиза за някои от тях. В случаите, когато няма нужда от експертиза, се извършват сравнения с оригинала на документа, пораждащ подозрения за неавтентичност. В редица случаи, част от проверката е и инвентаризацията на някои или на целия обем налични стоково-материални ценности. В тези случаи се извършва задължително насрещна проверка в подконтролния обект, като при нея се сравняват наличните стоково-материални ценности или фактическото им състояние с това, което е отразено в отчетните документи;
* Документална проверка - извършва се само въз основа на представените в данъчното подразделение документи;
* Планова проверка - извършва се по предварително изготвен план;
* Извънредна проверка - тази, за която потребността е възникнала в хода на текуща дейност на данъчният субект.
В ДОПК е предвидена и специфичен вид проверка, а именно "Данъчна проверка по делегация". В случаите, когато се извършва данъчна ревизия и възникне потребност междувременно да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или от негови поделения или обекти в района на друга териториална дирекция, данъчният орган, който е възложил ревизията, командирова ревизиращите органи в съответното населено място за установяване на тези факти. В тези случаи е предвидена възможността данъчния орган, издал акта за възлагане на ревизията, да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността. На данъчният субект се връчва акт за възлагане на проверката непосредствено, преди проверката по делегация.
Данъчна проверка по делегация е възможно да се осъществи и от специализирани органи за данъчен контрол или от други органи, когато се отнася за определяне на данъчни задължения или за предотвратяване на тяхното отбягване. Данъчните органи, които са извършили проверката по делегация, изготвят констативен протокол за резултатите от нея. Те са задължени да предадат екземпляри от него на данъчния субект и на данъчния орган, поискал проверката, който го прилага към ревизионния акт.

Втора основна форма на данъчен контрол е данъчната ревизия. Тази контролна форма е по-често използвана в дейността на данъчните органи в сравнение с данъчните проверки. Резултатите от данъчните ревизии имат и по-значими последствия за данъчния субект, които се обуславят от по-голямата значимост на данъчния ревизионен акт в сравнение с констативния протокол, с който приключва данъчната проверка.
В ДОПК е предвидено данъчната ревизия да се определя като дейност на данъчните органи, насочена към проверяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.

Данъчната ревизия може да обхваща установяването на всички данъчни задължения за целия ревизионен период, обхващащ времето, през което не е извършена данъчна ревизия; всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период; отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период; отделни видове данъчни задължения за определен период; данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества, декларирани от данъчните субекти.
При осъществяване на данъчната ревизия, данъчните органи упражняват предоставените им права в ДОПК. С оглед изясняването на различни обстоятелства в ДОПК е регламентирана възможността данъчните органи да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения.
Данъчна ревизия може да се възлага от:
* Териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната данъчна дирекция;
* Регионалния данъчен директор;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методология на данъчния контрол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.