Минералносвързващи строителни материали – класификация


Категория на документа: Други


XXXVIII. Минерално свързващи строителни материали - класификация

1. Минералносвързващите строителни стоки представляват прахообразни вещества от минерален произход. Смесени с вода образуват пластична, тестообразна маса, която след време се превръща в каменоподобно тяло.
2. Минералнои въздушно- свързващи строителни материали - строителна вар, гипс.
a) Строителна вар - един от най-старите строителни материали, който на е загубил значението си независимо от появата на нови свързващи материали. Класифицира се по различни признаци:
- в зависимост от зърнометричния състав - бар на буци; негасена вар мляна, със или без добавки; гасена вар (варова каша); хидратна прах.
- в зависимост от съдържанието на магнезиев окис - калциева със съдържание на MgO най-много до 5%; магнезиева със съдържание на MgO повече от 5%
* Негасена вар - получава се чрез равномерно изпичане на варовик (СаСО2), креда, доломит и др. със съдържание на глинести примеси не повече от 8%. По- едрите късове на изходните материали се надробяват, сортират и изпичат в специални пещи. Изпичането на варовика се извършва при температура от 900 до 1200˚С без материала да се спича. При изпичането калциевия карбонат се разлага с освобождаването на въглероден диоксид, който излита в атмосферата и остава негасена вар, която по състав е калциев окис. Втвърдяването на въздушната вар е резултата от няколко протичащи процеса. Варовия разтвор, оставен на въздуха, в началото постепенно се втвърдява за сметка на изпарение на водата с образуването на Са(ОН)2, кристалите на който се преплитат помежду си с пясъчните зърна. Наред с това калциевият хидрат се взаимодейства с въглената киселина от въздуха, т.е. карбонизира, в резултат на което се повишава якостта. Скоростта на карбонизирането зависи от дебелината на слоя на разтвора, влажността му, степента на насищане на въздуха с въглена киселина.
- негасена вар на буци - в зависимост от чистотата на изходните материали е с бял цвят, по-често с жълтеникав или сивкав оттенък. Тя е лесно трошлива и силно хигроскопична. Оставена на въздуха поема влага и въглероден диоксид, разпада се на прах и отчасти карбонизира. При гасене с вода реагира буйно, при което се отделя значително количество топлина. В зависимост от скоростта и времетраенето на гасенето негасената вар се разделя на бързо, средно и бавногасяща се. С време на гасене съответна 8; от 9 до 25 и над 25 мин.
-негасена вар на прах (мляна вар) - получава се, кто негасената вар на буци се смила с определена ситност на частици в спсциални топкови мелници. Негасената вар на прах се гаси в момента на употребата и. Повишаването на температурата и при гасеното ускорява свързването и втвърдяването на разтвора. В зависимост от скоростта на гасене е бързо, средно и бавно гасяща се.
* Гасена вар - получава се като негасената вар на буци се залее с вода и разбърква, при което се съединява със водата и образува калциев хидрат, т.е. гасена вар. Гасенето протича с буйно отделяне на голямо количество топлина и увеличаване на обема (набъбва). Съобразно количеството на употребената вода при гасенето се получава: хидратна вар (гасена вар на прах), варова каша, варно мляко.
- хидратна вар на прах -получава се, когата при гаенето се употребява само толкова вода, колкото е необходимо за протичане на пълна хидратация на калцевия окис и магнезевия окис. В случая варта се разпада на прах.
- гасена вар на каша - получава се при гасенето на негасена вар с излишък на вода.
- варово мляко - при използване на още по голям излишък на вода при гасенето на негасената вар.
Качество на варта- определя се като предвид се вземат резултатите за следните качествени показатели: съдържание на активни оксиди (СаО и MgО), отнесени към сухо вещество в проценти; съдържание на наугасени частици; загуба при накаляване при 100˚С в теглови проценти; ситност на смилане, остатък върху ситото в проценти; съдържание на влага в сухата маса; добив на варова каша от 1кг негасена вар; време за гасене в мин; реактоспособност; максимална температура в ˚С; съдържание на сяра. Строителната вар на буци (калциева и магнезиева) в зависимост от съответствието и на изискванията на БДС 26-79 се окачествява в първо и второ качество. Хидратната вар се окачествява като се вземат показателите: съдържание на активни аксиди (СаО, MgО) в проценти; съдържание на влага в проценти; степен на дисперсност остатък върху сито в проценти. Произвежда се в първо и второ качество.

Строителна вар се използва за приготвяне на варови разтвори, свързващи материали, за производството на строителни изделия, освен това се използва и като достъпно дезинфекционносредство.
b) Гипс - получава се след термична обработка и смилане на природния минерален гипс - двухидрат (СаSO4, 2H2O), гипс анхидрид (СаSO4) или остатъци от химическата промишленост съдържащи СаSO4. Гипсът в природата се среща във вид на прозрачни плочи гипс или във вид на зърна (алабастър) . химичния състав на суровия гипс е СаSO4. Като примеси съдържа пясък, глина, карбонати. Изпичането на минерала гипс се извършва при температура 110 - 190 С в стоманени котли, загряване директно или индиректно. Смилането му се извършва в топкови мелници.
В зависимост от изходната суровина, начина на производство и предназначението му се произвеждат следните видове гипс:
-Строителен гипс - получава се при загряване на суров гипс при температура 150-180˚С и нормално налягане, до превръщането му в полуводен гипс. Строителния гипа е прах с бял цвят и различен оттенък. При смесването му с вода образува пластично тесто, което бързо след няколко минути се превръща в твърдо тяло. Свързването на гипса е съпроводено с отделянето на топлина и леко увеличаване на обема с около 1%, в резултат на което се получават добре запълнени форми и отпечатъци. Той е устойчив на висока температура и на въздействието на химикалите, но не е устойчив на атмосферната влага и водата. Скоростта на втвърдяването на гипсовия разтвор зависи от едрината на частиците, температурата на изпичане и на околната среда. Тя може да се регулира чрез използване на различни добавки - суров гипс; водно стъкло; железен сулфат. Разтворът на строителния гипс се отличава с недостатъчна плстичност и водозадържаща способност, което изисква прибавянето на пластифициращи добавки, основна вар и глина. Строителния гипс в зависимост якостта на натиска се произвежда в две марки - марка 15 и марка 10.
- формовъчен гипс - получава се чрез термична обработка на гипсов камък, смлян до или след обработката. По метода на производство, състава и свойствата си прилича на строителния гипа. Отличава се от него по това, че времето му за свързване е по-голямо, освен това той има по-голяма ситност на смилане и по високи якостени показатели, има голяма еднородност на химичния състав и белота и силна попиваща способност. В зависимост от качествените показатели - якост на натиск, се произвежда в две марки - 30 и 20 с време на свързване на по-малко от 6 мин и не по-късно от 50 мин от момента на замесването на гипса с вода. Употребява се за изработване на калъпи за порцелановото производство, за склуптурни и архитектурни детайли и за декоративни изделия.
- високоякостен гипс - получава се при обработката на гипсовия камък в автоклав при температура около 120˚ С и налягане 130 кПа в продължение на 6 часа, при което кристалната вода се отделя в течно състояние. Полученият продукт незабавно се изсушава и смила.. в следствие на особената му структура за получаване на стандартна гъстота се изразходва по-малко количество вода (20-30% вместо 60-80%). Втвърдява се малко по-бавно от строителния гипс и има по-висока топлопроводимост от него. Произвежда се в две марки - 20 и 40. Изделията от високоякостен гипс са с повишена плътност и якост на натиск.
- медицински гипс - получава се при термична обработка на суров гипсов камък при температура 170 - 200˚С. При тази температура загубва още от свързаната в него вода и придобива свойството да се свързва много бързо. Според качествените си показатели и предназначението ми е: стоматологичен розов за вземане на отпечатъци; стоматологичен бял за модели (зъботехнически); хирургичен бял за хирургията и в ортопедията; твърд бял за специални назначения в ортопедията и стоматологията.
Качество на гипса- определя се в зависимост от съответствието на изискванията на показателите: ситност (финост) на смилане - остатък върху сито в %; време на свързване в минути - начало-край; якост на натиск в N/m2, определено след един, седем дни- строителен, формовъчен; след два часа и постоянна маса - медицински, формовъчен; якост на натиск в N/m2 след два часа и след изсушаване до постоянна маса, съдържание на калкалциев сулфат; цвят и др.
3. Опаковка, маркировка, съхранение транспортиране

a) Опаковка - негасената вар на буци се доставя с всички транспортни средства в насипно състояние без опаковка като се предпазва от навлажняване. Негасената вар на прах се доставя в насипно състояние или опакована в 3,4 или петкатни хартиени натронови торби от по 25, 30, 40 кг. Строителния и формовъчния гипс се опаковат в хартиени торби от по 30 кг., в хартиени или плолиетиленови торбички от по 5кг. Медицинския гипс - в полиетиленови торби от по 1кг., поставени в хартиени торби от пои 40 кг.

b) Маркировка - върху лицевата страна на торбите с прахообразна вар се посочва името на предприятието производител, наименованието на стоката, качеството, масата. Върху всяка торба гипс се поставя надпис или етикет с наименование на предприятието производител, наименованието на стоката, маса, дата на производство, номер на стандарта по който е произведе.

c) Транспортиране - транспортирането на негасената вар на буци се извършва в насипносътояние със закрити или открити превозни средства, покрити с брезент. Гипсът се транспортира с всякакъв вид превозни средства, осигуряващи запазването му навлажняване и разпиляване

d) Съхраняване - негасената вар на буци се съхранява под навеси или в сухи складови помещения, като се вземат мерки за предпазване от навлажняване и замърсяване. Гипсът опакован в торби се съхранява в сухи складови помещения, като торбите се нареждат една върху друга най-много до осем броя.

XXXIX. Минерални хидравлично- свързващи строителни стоки - хидравлична вар, цимент

1. Хидравличносвързващите минерални строителни стоки са тези, които след смесване с вода се втвърдяват и запазват продължително време или увеличават якостта си както на въздуха, така и под пода. Към тази група спадат хидравлична вар, цимент.
2. Хидравлична вар - пилучва се ост мергелен варовик, съдържащ 6-20% глинести примеси, които се изпичат при температура под тази на стопяването 900-1000˚С. При изпичането на мергелните варовици калциевият карбонат се разлага и част от получения калциев окис се свързва със силициевия двуокис, двуалуминиевия триокис, двужелезния триокис, съдържащи се в глината, при което се получва двукалциевсикат, аднокалциевалумат, двукалциев ферит, които притежават способността да се втвърдяват на само на въздуха, но и във вода. Хидратната вар съдържа значително количество свободен калциев окис и се гаси като въздушната, но само във вид на прах. Строителната хидратна вар е прах с жълт до тъмнозелен цвят. С вода се гаси по-бавно от обикновенната. Скоростта на свързването и, втвърдяването и якостта и зависят от съдържанието на глинести примеси в изходния материал, режима на изпичане и от ситността на смилането. Употребява се за строителни разтвори, за строителна зидария, както и за получаване на ниски марки бетон.
3. Портландцимент - хидравличносвързващ материал т.е. неорганично вещество, смляно финно, което смесено с вода образува циментов разтвор, който се свързва, втвърдява прогресивно с течение на времето, дори когато не е изложен на въздух, а под вода. Използва се за производство на бетон, бетонни изделия, строителни разтвори, азбестоциментови изделия и др.
Основи на производството на цимента

Процесът на циментопроизводство ебхваща - добиване на суровините, подготовка на суровините и съставяне на суровинната смес (шихтата), изпичане, смилане и оплежаване.
* Добиване на суровините. Основните суровини за производството на цимента са варовик (75-78% СаСО3) и 22-25% глинести вещества, съдържащи силициев двуокис, двуалуминиев триокис, двужелезен триокис. Изходните суровини трябва да съдържат по-малко MgCO3 и сулфати. Удовлетворяващи посочените изисквания суровини в природата се срещат рядко. Поради това при производството на цимент наред с варовик, глина се използват и т.н. коригиращи добавки, съдържащи значително количество един отр окисите, които се съдържат в незначително количество суровината. Добиването на метериалите е в зависимост от твърдостта на скалите с експлозив или изкопаване.
Подготовката на на изходните суровини и тяхното дозиране се свежда до раздробяване, смилане, смесване. Смилането на суровите материали се извършва в мелници - топкови и пистовалцова. Размерът на частиците на смления миргел е по-малък от 160 мм. Смилането се извършва по мокър и сух метод
- при мокрия метод полученото брашно се смесва с вода. Получената каша се прехвърля в силози, където се хомогенизира и коригира в съответсвие с изискванията. Изпичането на сместа и превръщането и в клинкер се извършва във въртяща се пещ. Подготвената смес от силоза се подава в горния край на въртящата се щещ. Благодарение на наклона и бавното въртене на пещта, сместа постепенно се придвижва срещу идващия от противоположния и край горещ въздух. В процеса на изпичането в изходния материал протичат редица сложни физични и физико-химични процеси. След стопяването метериалът постъпва в охладителя, където охлаждането му се извършва от бързо преминаващ студен въздух, което окозва съществено влияние върху качеството на готовия цимент. Охладеният до 100˚С клинкер във вид на тъмносиво-зелени зърна се изпраща в склада за окончателно охлаждане и отлежаване, където престоява поне една седмица, по време на която се доугасява останалата в него недоугасена вар
- по сухия метод се произвежда цимент, когато изходния материал е мергел и не се използва вода при смилането на материала. Смесената маса се навлажнява слабо, оформя се във вид на блокчета и се изпича в шихтова пещ. При изпичане във въртяща се пещ смлената маса не се пресува.
* Добиване на цимента. След отлежаване на клинкера към него се прибавят хидравлични и инертни добавки и съвместно се смилат във въртящи се топкови мелници. Добавят се 2-5% суров гипс за регулиране скоростта на свързване на цимента. Смленият цимент се отправя в силузи за охлаждане и отлежаване. Отлежалият цимент се опакова в многослойни натронови торби или се експедира в насипно състояние в специално обурудвани автомобили или железопътни транспортни средсва.
* Основни свойства на цимента. Портландциментът е сивозеленикав, остър на пипане прах, смесен с вода образува пластично тесто, което се втвърдява и придобива твърдостта на естествен камък.
-Финост (ситност) на смилане - определя се чрез пресяване през сито. Колкото по ситно е смлян циментът, толкова по-качествен е той.
-вид на частиците - при нормално изпечен цимент са ръбести, подобни на счупено стъкло, докато при недопечения са меки, гладки, размазващи се между пръстите.
- плътност на цимента - средната плътност на цимента е 3,00 - 3,25 т/м3 или средно 3,10 т/м3



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Минералносвързващи строителни материали – класификация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.