Мисията на специалните права на тираж в международната икономика


Категория на документа: Други


Стопанска академия
Д.А.Ценов

Доклад на тема:
"Мисията на специалните права на тираж в международната икономика"

На 29.09.1967г. с решение на управителните органи на Международния валутен фонд е взето решение за създаване и въвеждане на нова международна колективна парична единица, наименувана "Специални права на тираж" (СПТ) и с международен код SDR. Под формата на допълнение към устава (известно и като първата поправка) се извършва официално въвеждане в обръщение на СПТ. Целта на фонда е да създаде допълнителна ликвидност в международните платежни отношения, която да бъде прецизно използвана само в условия на необходимост, т.е., когато националните парични единици не са в състояние да запазят системна стабилност, било то на национално или на международно ниво. Характерно за СПТ е, че са безналична колективна парична единица, която съществува под формата на записвания по сметки. Основните характеристики на Специалните права на тираж се изразяват в следното:

-Създават се чрез постигане на международна договореност;

-Количеството им зависи от величината на констатирания недостиг на ликвидни средства;

-Съветът на управляващите определя величината на отделните емисии (тиражи) на СПТ, като се базира на потребността от допълнителни международни платежни средства (към 2012г. Общият емитиран тираж е 204 млрд. СПТ.);

-Получават се във вид на записвания по сметките на страните в МВФ;

-Величината на тези записвания по сметките на страните е в съответствие с тяхната квота в основния капитал на фонда;

-Записванията на СПТ по сметките не създават наличност от активи в МВФ;

-Записванията по сметките на страните във Фонда се използват за превръщане (конвертиране) в друга реална валута, която се използва за осъществяване на разплащанията между страните. Това конвертиране става при определени от МВФ условия;

-Конвертирането на СПТ във валута е поставено в определени граници - задължително, СПТ да се обменят за реална валута (долари, евро и други), е в рамките до 200% от квотата на съответната страна;

-СПТ се използват за разплащания между централните банки на страните или между страните и МВФ. Други институции не могат да използват СПТ за осъществяване на международни плащания или трансакции;

-СПТ не се търгува на международните валутни пазари и не могат да се използват за валутни интервенции;

-Когато страната има дефицит по своя платежен баланс, тя обменя стоите СПТ за необходимата й валута, която използва за уравновесяване на плащанията си. По този начин платежният дефицит не се погасява директно чрез СПТ, а чрез свободно използваемите (конвертируемите) валути (В които записванията в СПТ се конвертират);

-Всяка страна-членка на Фонда се задължава безотказно да "купува" СПТ (т. е. да получава записвания по стоята сметка в СПТ), когато МВФ разпореди или когато страните се споразумеят.

Във връзка с това може да се отбележи, че:

-Първоначално стойността на СПТ се определя в условията на действащ златен стандарт, като е налице паритетно приравняване към златното съдържание на щатския долар (0,888671 грама злато за едно СПТ). Тази система се отменя през 1974г., когато се преминава към система, основана на "валутна кошница" на 16 национални парични единици (САЩ, Германия, Япония, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Канада, Белгия, Саудитска Арабия, Швеция, Иран, Австралия, Испания, Норвегия и Австрия). Поради голямата тромавост и много широкият обхват на "валутната кошница" от началото на 1987г. Се преминава към кошница на петте водещи световно използваеми валути: долар на САЩ с тегло 42%, германска марка с тегло 19%, японска йена с тегло 13%, британски паунд с тегло 13% и френски франк с тегло 13%.

-На всеки пет години теглото на отделните парични единици във "валутната кошница" на СПТ се преразглежда при отчитане на тенденциите и дела на съответната икономика в стетовната търговия. От януари 1999г. Националните парични единици на Германия и Франция биват заменени от еврото. Така "валутната кошница" на СПТ се лимитира до 4 образуващи парични единици. От 2011г. Е в сила теглово участие в кошницата на СПТ на четирите валути, както следва: долар на САЩ - 41,9%; евро - 37,4%, японска йена - 9,4% и британски паунд - 11,3%.

-Стойността на СПТ в щатски долари се определя ежедневно от официалните власти в МВФ по методика, отчитаща "валутната кошница", обменния курс в долари за единица евро и паунд и респ. Обменния курс в йени за единица долар (таблицата). Валутното количество в кошницата на СПТ се основава върху средните обменни курсове за тримесечния период, преди определянето на последните тегла на отделните парични единици в кошницата (01.10.2010 - 31.12.2010 г.). Обменният курс е текущият пазарен курс за съответната валута към долара, определен като средна между курс купува и курс продава на Лондонския валутен пазар в 12 часа на обят. Доларовият еквивален се определя както следва (таблицата):

Курс в USD за SRD за 18 юли 2013г.
Валута
Валутно количество в кошницата на СПТ
Обменен

курс
USD еквивалент (2) x (3)
За йената:
(2) / (3)
(1)
(2)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мисията на специалните права на тираж в международната икономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.