Мислене и изчисление: човешкият мозък като компютър. Тестът на Алън Тюринг. Норберт Винер и социалните хоризонти на кибернетиката.


Категория на документа: Други


ЮЗУ ''НЕОФИТ РИЛСКИ''

РЕФЕРАТ

ТЕМА:
МИСЛЕНЕ И ИЗЧИСЛЕНИЕ: ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК КАТО КОМПЮТЪР. ТЕСТЪТ НА АЛЪН ТЮРИНГ. НОРБЕРТ ВИНЕР И СОЦИАЛНИТЕ ХОРИЗОНТИ НА КИБЕРНЕТИКАТА

ИЗГОТВИЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА - II КУРС

СПЕЦИАЛНОСТ: ФИЛОСОФИЯ

ДИСЦИПЛИНА: ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА

През последните няколко десетилетия в технологията на електронните компютри е налице огромен прогрес. Нещо повече, няма основания за съмнение, че през следващите десетилетия ще има още по-голям напредък. Днешните компютри може би ще ни изглеждат така тромави и примитивни, както ни се струват механичните калкулатори от минали години. В този темп на развитие има нещо почти ужасяващо. Компютрите вече могат да решават многобройни задачи, които преди се смятаха за запазен периметър на човешката мисъл. Отдавна сме свикнали с техника, която превъзхожда нашите физически възможности. Това не ни смущава, точно обратното, ние винаги се радваме, когато разполагаме с устройства, които ни осигуряват високи скорости на придвижване по земята - или такива, които ни осигуряват възможност да извършим неща, които никога по рано не сме могли да направим: издигат ни в небето и ни пренасят от другата страна на океана за броени часове. Тези постижения не накърняват гордостта ни. Но способността да мислим - това винаги е било единствено и само право на човека. В крайна сметка тъкмо възможността да мислим, изглежда ни е дала възможността да продолеем нашите физически ограничения и да се издигнем чрез постиженията си над другите същества. Ако един ден машините започнат да ни превъзхождат в това важно качество, което вярваме, че ни прави най-силни, няма ли да се окаже, че сме се лишили от уникалното си превъзходство в полза на нашите творения? Въпросът, дали за определено механично устройство може изобщо да се каже, че мисли - още повече, че изпитва чувства или има съзнание не е нов. Но получава нов тласък и даже спешно развитие поради появата на модерните компютърни технологии. Този въпрос се докосва до дълбоките корени на философията. Какво е това да мислиш или да чувстваш? Какво е разумът?
Темата която разглеждаме е доста обширна и разбира се подлежи на много и различни мнения. Но целта, която си поставям е в най-общи линии да засегна някои от гледните точки.
Като начало ще се опитаме да разберем какво е мисленето. Ще опишем грубо човешкият мозък. Ще разгледаме машината и тестът на Алън Тюринг, чиито юбилей честваме тази година. Накрая, но не и по важност ще обърнем внимание и на 'бащата' на кибернетиката Норберт Винер. Що е кибернетика - видове и предназначение.
Това са опорните точки с които ще се занимаваме в този реферат. Далеч съм от мисълта, че написаното по-долу е всичко по темата, но надявам се да обхванем основите на тези не малко любопитни въпроси.

Мислене

"Мисленето е най-трудната работа на света; вероятно затова много малко хора се захващат с нея" Хенри Форд

Нека започнем с кратка история:
- Парменид (5в. пр. н.е.) първи забелязал предметността на мисленето;
- Платон (4в. пр. н.е.) посочил интуитивното и логико-диалектическото мислене;
- Аристотел (384 - 322 пр.н.е.) създал логическите силогизми и посочил, че сетивата активират мисленето и след това се задейства трансцедентния (извън опита) активен интелект;
- Неоплатониците и специално Плотин (240 - 270 сл.н.е.) подчертали апофатическия (невидимо, неделимо, нематериално, неизменимо) и мистичен характер на мисленето;
- Августин Блажени (354 - 430), Тома Аквински (1225 - 1274), Бонавентура (1221 - 1274), Николай Кузански (1401 - 1464) застъпили формално - логическото мислене, а самото то е допълнение към вярата;
- През Новото време Р.Декарт (1596 - 1650) първи се опитал да създаде система на независимото мислене и издигнал лозунга 'Мисля, следователно съществувам' или мисленето е самодостатъчна граница за съществуването на реалността;
- Г.Лайбниц (1646 - 1716) заличил разликата между сетива и мислене смята, че мисленето е възприятие;
- И.Кант (1724 - 1804) направил от мисленето инструмент на критицизма и го разделил на концептуално и разумно. Мисълта за него е законодател на природата.
- Г.В.Фр.Хегел (1770 - 1831) премахва интуицията като основа на мисълтта и на нейно място слага диалектическия разум;

В нашето съвремие се конкурират различни концепции:
- физиологическа - мисленето е продукт на мозъка
- психологическа - като висша когнитивна функция
- когнитивно-психологическа, в която мисленето е микс от памет и логическа обработка на абстрактни символи.
- психоаналитична, която смята че има два процеса на мислене - на подсъзнателно ниво е първичния процес на мислене, на съзнателно ниво е вторичния процес на мислене;
- антропологическа, в която се смята че мисленето е социално и културно обусловено с два стила: елементарен и глобален;

В съвременната психология се конкурират множество подходи към мисленето, които се допълват: гещалтистки, дейностни, когнитивно-информационни, генетични, бихейвиористки, функционални и т.н. всеки метод разглежда различни аспекти от цялостната природа на мисловната активност. Мисленето рядко протича в чист вид. В повечето случаи то обслужва някой друг познавателен процес - памет, възприятие, въображение, воля, емоционални явления. Това затруднява извличането на собствени характеристики на мисленето.
Да разгледаме мозъка - с физическите му характеристики, където се смята, че се раждат мислите и мисленето.

Какво в същност е мозъкът?

В главите ни има структура, която управлява действията ни и по някакъв начин осъществява връзка със заобикалящия ни свят. Трудно е да си представим как предмет с толкова необещаващ външен вид може да постигне чудесата, на които знаем, че е способен. Едно по-внимателно изследване обаче започва да рзкрива, че мозъкът има доста сложна стуктура и организация. Органът, с който човек се чувства най-горд, е главният мозък, тъй като това е не само най-голямата част от човешкия мозък, но и отнесена към целия мозък, при човека тя е най-голяма в сравнение с всички останали животински видове. Големият и малкият мозък са обвити от сравнително тънки външни слоеве от сиво вещество, докато вътрешността им е изградена от бяло вещество. Слоевете от сиво вещество се наричат кора на главния мозък и съответно - кора на малкия мозък. Сивото вещество е мястото, където изглежда, че се решават различни изчислителни задачи. Бялото вещество се състои от дълги нервни влакна, пренасящи сигнали от една част на мозъка към друга.
Смята се, че мозъкът получава информация от околния свят, преработва я и взема едни или други решения. Според мнението на специалисти мозъкът може да съхранява до петнадесет трилиона различни данни. Има специалисти, които смятат, че съзнанието изобщо не е свързано физически с мозъка. Аргумент в тази област е, че мозъкът, както и всеки друг орган на човешкото тяло, се състои от клетки, а те не могат да мислят. Получава се, че мозъкът е устройство, което открива мисли.
Ето и някои любопитни факти за човешкия мозък:
- Мозъчна операция може да се проведе, докато пациента е буден. Мозъка няма рецептори за болка.
- Мозъка тежи 2% от теглото ви и консумира 20% от кислорода, който поемаме.
- Докато спим мозъка генерира 25 вата мощност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мислене и изчисление: човешкият мозък като компютър. Тестът на Алън Тюринг. Норберт Винер и социалните хоризонти на кибернетиката. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.