Митове за трансформации


Категория на документа: Други


Както разбрахме нощта се определя и като добротворна , а нейната добротворност произтича от сътвореността на Бога. Текстът от книгата "Битие" (1:4-5: " и отдели Бог светлината от тъмнината,и светлината нарече ден, а тъмнината нощ), не е достатъчно установен, но самото именуване на дадена реалия може да гарантира субстанциалната и същественост. Текстът на библейския текст е двумислен и може да се разглеждат различни тълкувания на субстанцията на нощта. Ако нейното материално съдържание съставлява тъмнината, значи Бог е сътворил светлината, и в нея той е видял доброто, така и като съществуващо, а тъмнината е само лишеността от светлината и нейното отсъствие, т.е. не е реална субстанция. Мракът е равнопоставен с мълчанието или със злото. Мълчанието е беззвучност и немота, а злото е отсъствието на доброто, така и нощта е лишеността на деня- нейното отсъствие.

Но тук е възможно да си зададем въпроса : Защо все пак Бог е допуснал наличието им в света? Как е възможна тяхната благотворност, ако всяко благо произлиза от Бога, а значи е субстанциално оправдано? Разумно на този въпрос може да се отговори, че след като смислената ни реч няма да е възможна , ако отделните звуци не бъдат отделени чрез паузите на безмълвието и както доброто се откроява тъкмо на фона на злото, така и блясъка на деня- съществуващото, могат да се отличат върху тъмата на небитието. Нощта е позитивно онтологически определена, защото тя е царството на мрака и е вътрешно структурирана и отмерена. През непрогледната тъмнина прониква звездната светлина.

В пространството на средновековната нощ обитават разнообразни , чудновати и страшни създания, които рядко или дори никога не се срещат през деня. Едни от тези страховити създания са върколаците. Някои същества ни стъписват , след като видим размера на зъбите или ноктите им, но демоничната сила на върколака не е в зъбите, ноктите или мускулите, а в погледа. Той прави човек напълно беззащитен , след като "изпива" силите му. Средновековието вярва, че някои хора са можели да се превръщат във върколаци. Така според един благородник от Пинето , който се скитал сам по земята, една нощ губи ума си от страх и се превръща във вълк. Той започнал да напада хората , убивал деца, нахвърлял се на възрастни- наплашил цялата общност и дори започнал да я обезлюдава. За да се прекратят тези превъплъщения трябвало да отсекат някоя част от тялото на такива люде, както направили и с благородника. Тези разкази за способността на някои хора да се преобразуват в други същества или животни е обсъждана през цялото Средновековие. Така пръв срещу всички тези суеверия се вдига Августин като казва, че всички тези твърдения са лъжливи и не тябва да им се доверяваме. Според него природата, която е сътворена от Бога , не може да бъде променяна от демони или магьосници.

Метаморфозата на някои хора се тълкува като илюзорна, защото демоните нямат власт над естеството на тялото , но пък имат власт над образите на човешката фантазия. Дори когато телата на хората се намират на едно място и са живи , но са приковани и сковани от някакво летаргично състояние като например съня, техният илюзорен образ се явява на другите, въплътен във формата на някакво животно.

Съществуват и други нощни създания, които се характеризират със своята жестокост и със силните си и пригодни за всякакви действия ръце. Това са ламиите. Те излизат нощем и опустошават хорските насаждения. Според Августин ламиите са демони ( зли духове) , които обитават въздушни тела. Възможността за идентифицирането на това същество е подсказана в еврейския текст от книгата Исая. Там на мястото на ''ламия'' стои ''Лилит'' - названието на един женски демон. Средновековието вярва, че ламиите са жени, които влизат нощем в домовете и опустошават покъщнината. Други пък вярват, че тези създания са фантазни образи, съновидения , но са толкова реални, че на този който сънува му се струва, че това е напълно действително.

Вещиците също приналежат на нощта. Те имат зооморфен външен вид, който е белег за тяхната граничност. Нейният външен вид е отблъскващ според разказите на хората на Средновековието - тя нерядко има конски или камилски крака, ръцете и са покрити с набръчкана като на маймуна кожата, ноктите и са мръсни и дълги. Това е доказателство за отслабената и форма на човековостта.

Феите съшо са нощни създания и имат специфична функция - отреждат съдбата на новороденото, осъществяват я и отмерват края на живота. В ''Роман на Огир Датчанина'' се разказва за явили се посред нощ красиви феи, които изпълняват тези специфични функции, които им принадлежат , даряват героя с красота , слава, любов. В тях също, както при вещицата съществуват елементи на другостта, но са противополжни с тези на вещицата. Необикновено е тялото на феите, то е неимоверно красиво, и на ръст превъзхождат тялото на обикновената жена. Феята обитава границите на човешкия универсум. Нейната истинска родина е другият свят- светът на мъртвите. Между феята и вещицата се откриват и прилики - и двете създания са познавачи на магическите сили на природата, способни са да променят собствената си или на други създания форма.

Сред нощните създания следва да бъдат присъединени и онези създания , които притежават физическия облик на човек, но и те са маргинализирани, както вещиците и феите, било чрез своята величина, възрастта, физическите или умствените си умения. Това са джуджетата и великаните. Те имат необичаен ръст , който надхвърля мярата на човешкото в посока на недостатъка(джуджета) или на излишъка(великани). Облеклото на джуджетата също е необичайно . Те притежават в своя ''гардероб'' тредиционна шапка, наречен капюшон- това е сигурният разпознавателен белег на обитателите на отвъдния свят.

През средните векове никой не се съмнявал в съществуването на демоните. Те са се появавали в непрогледната тъмнина на нощта, която укрива истиснския им облик. Демоните са обитатели на отвъдното. Според разкази на свидетели на това създание през Средновековна нощ, демонът е средно на ръст, с хилава шия, изпито лице, чело, което е набраздено от бръчки и сгърчено, сплескани ноздри, брадичка тясна и щръкнала, козя брада, уши космати и заострени, коса настръхнала и чорлава, кучешки зъби, остра глава, изпъкнали гърди, гърбаво, с треперещи хълбоци, с мръсни дрехи. Той също има елементи на другост, като споменатите по-горе същества. Другостта на демоните се изразява в изключителния им безобразен вид. Но безобразността не винаги може да бъде белег за злотворност и вредоносност. Демоните са можели да се превъплъщават в красиви същества , например за да могат да ухажват дадена жена. Демоните твърди Августин - макар и да не са родени от жена, притежават тяло- тяло не фантастично, а напълно реално, само че без определена форма. Но пък лишено от форма, всяко тяло губи своето собствено определение и се превръща като пародия на идеята за телесността. Тази лъжлива телесност е подсказана със задължителната дефектност на тялото им. Пример за това е образът на безгърбия демон. Например според една средновековна история ,един клирик, който пишел за любовта, се явила прекрасна жена , която назовала себе си Наслада. Лицето и било наистина прелестно, но гърбът и бил покрит целия с жаби и змии.

Така Средновековната нощ е осеяна с нощни създания , които както разгледахме имат елементи на другостта - едни с безобразния или прекрасния си вид , други с ниския или високия си ръст. Идеалните места за тяхната трансформация са пустините,водата, също така под лунната светлина. Средновековните хора вярват в тяхното съществуване , но някои им се противопоставят.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Митове за трансформации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.