Младежка безработица


Категория на документа: Други


ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

Стопански факултет

Реферат

На тема:

Младежка безработица

Дисциплина:

Пазар на труда

Изготвил: Проверил:

Юлияна Петковска Проф. Н. Вълчев
СДР- 242 Подпис/......................./
Спец. Социални дейности

редовно обучение
Курс: 4

Гр. Велико Търново
Април- 2013г.

В рефератът си съм проследила взаимовръзката между ниското възнаграждение, което причина за демотивацията на младите хора да работят и да се реализират в България. Разгледала съм проблемите, свързани със:

създаването на субсидирана заетост, която ограничава наемните работници и ги лишава от сигурност и социална защита;
ограниченото финансиране на системата на образованието;
бавното реформиране на системата на образованието с цел създаване на кадри с професионални умения, отговарящи на нуждите на икономиката;
политическото неосъзнаване на важността да се правят инвестиции за развитие на човешкия капитал;
ролята и важността на партньорството на бизнеса при изграждането на диалог между образованието и бизнеса, с цел улесняване на прехода на учащите от образование към заетост;

Основната теза е, че акцентите днес насочени към създаване на възможности за стажуване, за чиракуване, за повишаване на гъвкавостта и адаптивността на работната сила в България е добре замислена политическа постановка. Тъй като сегашните условия затрудняват предвиждането на бъдещите промени и потребности на икономиката от определени кадри. Предвиждането за в бъдеще е ,че промените ще продължават. Но тъй като все още има трудности да бъдат установени точните специалисти и професии, залагането на гъвкави умения и адаптивност на работната сила, като и на стимулиране на инвестициите в човешкия капитал стратегията би могла да се определи като добра в средносрочен план.

При анализиране на европейските инициативи в областта на младежката безработица съм включила данни от "Оценка на младежката безработица за Област Велико Търново", предоставена със любезното съдействие на Дирекция "Бюро по труда" гр. Велико Търново.

В рефератът си на тема "Младежка безработица" по дисциплина Пазар на труда съм засегнала най-напред проблемът за ниските работни заплати. Ниските работни заплати имат двойно негативен ефект за младежите, а и за всички трудещи се. Негативният ефект, от една страна, се свързва с ниското равнище на доходите от труд, които затрудняват възможността да живее и да се издържа самостоятелно един млад човек. Другита страна на негативния ефект от ниските заплати в България и демотивацията на младежите, а и на всички трудещи се. Младежите са с намалена мотивация за учене, развитие и оставане в България, защото дори и да учат пак трудът им не би се заплащал достатъчно високо.

В България най-демотивиращо и оказващо въздействие за емиграция и "изтичане на мозъци" е самото парадоксално явление "нископлатен висококвалифициран труд". Тъй като темата е свързана със състояние и причини за младежаката безработица, посочвам, като една водеща причина ниското възнаграждение на висококвалифицирания труд. Но ниското възнаграждение е проблем не само на висококвалифицирания труд. Той е явление с траен и устойчив характер. В "Статуси в заетостта, трудови договори, сигурност", част "Ниски заплати и бедни работници: тенденции и дебати в ЕС" от Владимирова К [9] се разглежда темата за развитие на политики, стимулиращи разкриването на нископлатени работни места. Посочват се като негативни резултати от тази политика обезценяването на наемния труд на трудещите се и затварянето на наемните работници в капана на нископлатените работни места. Изводът е, че този вид политика се нуждае от преразглеждане. И познаването на проблемите, причините за тях и състоянието, до което биха довели е необходимо за изграждане на адекватни политики и от "разкъсване на омагьосания кръг".

В подкрепа на твърдението, че нископлатените работни места (за нискоквалифициран труд, с ниско възнаграждение и ниски социални разходи) на непълно работно време, обричат на ниски доходи. Споменатата по-горе идея се състои и в "Статуси в заетостта, трудови договори, сигурност" Глава "Статуси в заетостта и социална защита" на Владимирова К. [10]. В споменатия по-горе текст [10] се има в предвид, че "организацията на труда, разглеждана от гледна точка на на продължителността на работното време, е пряко свързана с други два елемента на трудовите условия-възмездяването на допълнителния труд чрез допълнително заплащане и времето отделяно за семейството". Тоест идеята е, че при нарастване на броя на часовете положен труд (вкл. Извънреден) се повишава и размерът на полученото възнаграждение. Но се засяга също и въпросът за съществуването на значими различия в броя на платения извънреден труд между работещите на пълно и непълно работно време. Засяга се и другия въпрос за взаимодействието между часовете на труд и работна заплата и дали всички извънредни часове труд се заплащат. Отговор на този въпрос не може да се получи от съществуващите данни. Високия процент на незаплащане на допълнителния труд показва, че в българската иконика стои проблемът за адекватното заплащане на удълженото работно време.

Друг проблем, който може да се разглежда в контекста на отношението между работно време и времето, отделяно за семейството. При този проблем "работно време-семейство" може да се каже, че той е свързан основно с осигуряването на условия за подпомагане на семействата при отглеждане на деца. Съотношението между работно време и време отделяно за семейството се разглежда чрез сравняване между удълженото работно време и намаления брой на детските градини и записаните в тях деца ( тенденция през периода 2001-2008г.). В коментирата ситуация "работно време-семейство" "трудещият се е заставен да избира, тъй като работната заплата не може да компенсира намаляването на часовете, отделяни за семейството. В контекста на тази дилема главната отговорност е на държавната политика да създава по-добри условия за съгласуване на работата и семейството. Но провежданата социална политика не създава благоприятни условия за компенсиране на работното време.

Разглеждайки измененията в структурата на работната заплата в контекста на взаимодействията с останалите елементи на условията на труд, те показват два важни аспекта на трудовите отношения. Първият е свързан с компенсаторната роля на някои от елементите на работната заплата при неблагоприятни условия, а вторият играе ролята на стимул за по-качествен и производителен труд.

В ., "Гъвкавост и сигурност на пазара на труда- Примерът на България", Международно бюро по труда, 2006г. Будапеща, Въведение- "Източници на информация" от . .Белева И., Цанов В., Тишева Г.[11] се посочва, че важността на идеята за гъвкавост и сигурност на пазара на труда в България нараства заедно с извършващите се реформи. Конкретно реформите в политиките, свързани с насърчаване на заетостта, които се влияят от влошаващите се качествени (образователни и здравни) параметри на трудовите ресурси, от високото равнище на неизползване на трудовия потенциал, които имат допълнително ограничаващо влияние върху икономическия растеж. Влияние върху реформите и икономическия растеж оказва също и икономическата активност на на трудовите ресурси, намаляваща главно в резултат от депресираното търсене на труд и нарастващата "обезкураженост" на хората. Споменатите проблеми препращат към необходимост от политики, насочени към повишаване на гъвкавостта и адаптивността на заетите лица, към стимулиране на инвестициите в човешкия капитал, освен за запазване на заетост, но и за повишаване на възможността да се генерира икономически растеж и създаване на такива работни места, които да осигуряват сигурност. Както се казва в твърдението, че не може да се очаква излизане от криза и икономически растеж чрез използването на нискоквалифицирана работна сила. Или пък, че разкриването на работни места за нискоквалифицирани работници би довело до положителни резултати.

В "Пазарът на труда и социална защита в икономическото развитие на България" Луканова П. [12] също разглежда проблемите пред политиката за насърчаване на заетостта. Също отбелязва необходимостта от инвестиране в човешкия капитал за постигане на социално и икономическо развитие. В коментирания текст се проследява разширяването на възможностите за придобиване на гъвкавост и сигурност на пазара на труда (концепция флексекюрити ) чрез квалификация, преквалификация, възможности за придобиване на ключови компетентности, мотивационни обучения за безработни и заети лица. Проследяват се също и проблемите пред средното и висшето образование при подготовката на кадри, които да отговарят на съвременните изисквания на икономиката. Насочено е специално внимание към разширяването на възможностите за финасиране на системата на образованието и обучението за възрастни. Както и най-вече се коментараса насочени към разминаването между дела на капиталовите разходи за квалификация и преквалификация у нас в сравнение с европейските страни с развити икономики. В "Пазарът на труда и социална защита в икономическото развитие на България" от Луканова П. [12] също се захваща болезнената тема, свързана с това, че в периода на преход към пазарна икономика у нас реформите се въвеждат твърде бавно и това оказва негативни последици и промени. От една страна това е демотивацията, отчуждението на хората, които подлагат на съмнение работата на институциите и това дали управляващите политически фигури вземат решения, с които да защитават основните права и благополучието на гражданите или решенията им са фокусирани върху частно-групов интерес. Отчуждението и заблуждаването на общественото съзнание се явяват доста сериозен проблем на прехода и на неговата продължителност /незавършеност/.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Младежка безработица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.