Младежката безработица в България


Категория на документа: Други


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ"НЕОФИТ РИЛСКИ"

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА СОЦИОЛОГИЯ

Курсова работа
по
Социология на труда

Младежката безработица в България

Изготвил:
Цветелина Петрова
3 курс Социология задочно обучение
Фак.№ 10350222004

Социалната политика на една държава - това е възприетата от нея политическа линия, която се следва при решаване на проблемите от социалната сфера (свързани главно с регулиране социалните отношения на равенство и/или неравенство в обществото).От практическа гледна точка, това понятие може да се схваща като съвкупност от дейности по разрешаване на различните социални въпроси, свързани с обществото. Със своите действия социалната политика оказва влияние върху обществените отношения - вмества се в тях, предизвиква ги и съответно ги регулира.

Една от основните сфери, в които се "намесва" социалната политика за регулиране на отношенията в нея е тази на труда, трудовата заетост и безработицата. Безработицата като социално-икономическо явление е обективно присъща за всяка пазарна икономика, т.е. тя съществува нормално при наличието на пазарни механизми за регулиране на стопанската дейност. В България, за жалост, тя придобива все по-значителни размери превръщайки се в централен проблем на обществото.

Особено силно засегнати са т. нар. "рискови групи". Основният проблем, който трябва да реши политиката е този за равенството и неравенството в социалното положение на хората в обществото, а това изисква разглеждането на рисковите групи като специфичен обект на политиката по труда и в частност на заетостта и безработицата. Подлежащи на такова обсъждане са жените, инвалидите, етническите групи ( роми, турци ), а също така младежите, чиито проблеми ще бъдат по-подробно разглеждани, тъй като на пазара на труда те са значителна по размер група от лицата в неравностойно положение. Причините за отнасяне на младежите към рисковите групи на пазара на труда най-общо се свеждат до:
> високия дял на безработните младежи в общия брой на безработните;
> нарастващия дял на младежката работна сила извън институционализирания пазар на труда;
> увеличаването на продължителността на периода на безработица сред младежите;
> неотговарящата на нуждите на икономиката професионална подготовка;
> предпочитанието на работодателите към работници с опит.
> по-ниското заплащане, което те обикновено получават
> желанието за миграция след завършване на образование в търсене на реализация

Младежите са социална група, която представлява близкото бъдеще на обществото, затова те са особено нужни и ценни. В тях е редно да се инвестира много повече, защото техните умения, възможности и интелектуален потенциал са от изключителна важност за страната ни. Тъкмо поради тази причина държавата и в частност провежданата от нея социална политика трябва да играе основна роля в грижата за тази част от обществото. Основната предпоставка за оцеляване на обществото като организация е възпроизводството на човешкия ресурс, а от там и смяната на самите поколения.

Насоките, в които може да се работи за осигуряването на по-добра заетост за младежите са:
> Реформиране на образователната система, в т.ч.:
* създаване на национална система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение; вкл. качеството на квалификационните курсове и на преподавателите
* задълбочаване на връзката между образование и бизнес, вкл. чрез: данъчни облекчения и други стимули; опростяване на процедурите за допускане на частни инвестиции в публичната образователна система; активно участие на бизнеса в управителните органи на университетите
* разработване на инструменти за валидност на знания и умения, придобити по неформален път;
* въз основата на ежегодни анализи за състоянието на работната сила и нуждата от квалифицирана работна ръка, МТСП, МИЕТ и другите министерства в сътрудничество и съгласувани с браншовите и отрасловите работодателски и синдикални организации, да се извършват държавните заявки за необходимите кадри в средно срочен (до 5 години) и дългосрочен план (до 15-20 години). МОМН на основата на тези заявки да определя бюджетно финансирани квоти за всички обществено значими специалности.
* промяна в критериите за акредитация на висшите училища, така че да осигуряват определено качество на висшето образование, по специалности и бройки, определени чрез държавните заявки
* създаване на класация на университетите на база пригодността на студентите за ефективно включване в трудовия пазар.
> Сключване на трудово-образователни договори, настаняване на ученически места, субсидирани от службите по труда;
> Широко прилагане на кредитната система за финансиране на висшето образование.
> Преструктуриране на националния бюджет, така че постепенно структурата на бюджета да отговаря на структурите на бюджетите на другите страни от ЕС по отношение на дела на средствата, предоставяне за образование, научни изследвания, иновации и т.н.
> Укрепване капацитета и повишаване ефективността на контролните органи по спазване на трудовото законодателство.
> По часова заетост или работа с намалено работно време, от която да се възползват студентите, които се затрудняват с финансирането на образованието си

На пазара на труда, младежите са значителна по размер група от лицата в неравностойно положение. Сред причинете за това е несъответствието между броя на младежите с дадена професия и реалното търсене, ниското равнище на професионална квалификация, неточната професионална ориентация, липсата на трудов опит.

Равнището на безработицата при тази група е обусловено от действията на редица социално-икономически, политически и демографски фактори. Основните причини се коренят в обективно протичащите процеси в икономическото развитие на страната. Резкият спад в развитието на общественото производство, забавената структурна реформа и приватизацията, нарастващите изисквания за повишаване на икономическата активност и закриването на голям брой губещи предприятия, финансова политика и т.н. лежат в основата на тези сложни процеси.

Като една от причините за високия относителен дял на безработицата сред младите хора, трябва да се посочи и факта, че образователната ни система се оказва неподготвена да осигури на младите хора, квалификацията, съответстваща на потребностите на съвременното производство и реално търсене. Образователната и квалификационна система не осигуряват необходимите за икономиката кадри. Връзката между специалностите и броя на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Например, на пазара на труда се наблюдава хронична липса на специалисти лекари, медицински сестри и санитари, инженерни специалисти, IT специалисти и др. Въпреки високата безработица, 42% от фирмите трудно намират хора за ключови позиции. Процентът на заетите лица с висше образование в България (25.6% -2005 г., 26.4% - 2009 г.) е под средното равнище за ЕС, вкл. спрямо водещи страни, като Ирландия (37.8 %), Белгия (37.7 %), Люксембург (37.6 %), Кипър (37.1 %), Финландия (36.2 %), Естония (35.3 %). По Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта не провеждат целенасочена политика за укрепване на пазара на труда с набавянето на умения, необходими за устойчивото и конкурентоспособно развитие на икономиката. Финансират се предимно обучения за шофьори, административен персонал, персонални езикови умения. Обученията се провеждат по специалности, за които има индивидуално търсене, според представените ваучери. Над 62% от проведените през 2010 г. обучения от центрове за професионална подготовка са били финансирани от Агенцията по заетостта, национални програми и програми на ЕС. Училището все още се стреми да дава знания на учащите, но не и опит за да направи лесен прехода от статуса на обучаем към статуса на самостоятелна и активно действаща личност. Учебният материал е претоварен с твърде много теория и е лишен от практическа насоченост, което освен, че е трудно усвоимо е и непродуктивно. В последните години се наблюдава непрекъснат спад в качеството на образованието в България. Това е не само индикатор за недостатъчна ефективност на образователната система и инвестициите в нея, но и за необходимостта от понататъчно обучение на младежите, завършили училище, а също така е и същностна предпоставка за намаляването на качеството на работна сила в недалечно бъдеще и за засилване диспропорциите на пазара на труда от образователно-квалификационен аспект ( при условие, че икономиката ще се развива така, ще са й нужни и все повече високо квалифицирани кадри ) Значителен дял на трудовия ресурс с основно, начално или по-ниско образование (11.5% от работната сила и 10.2% от активното население през второто тримесечие на 2011 г.). Над 410 хил. души от населението на страната са неграмотни, 537 хил. души са със завършено начално образование, а 1591 хил. души са с основно образование. Ранно отпадащите от формално образование, които могат да бъдат приети като неграмотни или полуграмотни, представляват 13.9% от населението в страната, при 15.1% за ЕС-27. Делът на лицата с висше образование в България е 19.4% през 2010 г. (при 22.7% за ЕС-27), но все още е с около 3 процентни пункта по-малка от средния показател за ЕС. По данни на Евростат, в България 74.1% от работната сила е със средно и висше образование, при 69.1% за ЕС-27. Не са малко младите хора, които се задоволяват с ниска образователна степен поради липса на мотивация или поради непосилни разходи за обучение. Анализът на младежката безработица показва, че най-силно засегнати са младежите със средно образование и главно лицата без високо равнище на професионална подготовка. През 2011г се отчита продължение на трайната тенденция с най-висок относителен дял да са безработните младежи без квалификация - 63.1% ( 63.3% през 2010г ) и тези с основно и по-ниско образование, на който делът също се запазва непроменен през 2011г - 50.3%. Делът на продължително безработните младежи до 29г. над една година е 24.4% ( при 22.6% през 2010г. ) от общо регистрираните младежи до 29г. При безработните младежи до 24г тенденциите са аналогични с тези до 29г - без квалификация делът е 67.1% за 2011г. при 67.2% за 2010г., а с основно и по-ниско образование 52.6% за 2011г. при 52.0% за 2010г. Делът на продължително безработните младежи до 24г. над една година е 21.8% от общо регистрираните младежи до 24г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Младежката безработица в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.