Модели на европоведение


Категория на документа: Други



С пресупозиция се определя наличието на предварителни знания у комуникантите. Различават се няколко вида пресупозиции:

- семантическа пресупозиция или пресупозиция на истината т.е. очаквания за това, че част от изискванията се оказват истинни;

- прагматическа пресупозиция наречена още пресупозиция на известното - това е предположение за това, че част от предлаганата информация е очевидна и добре известна на комуникантите;

Например Комуникация за живота на Марс: 1. Марс е планета от Слънчевата система; 2. Животът е форма на съществуване на материята.

Пресупозициите регулират отношенията между комуникантите до началото на комуникативния акт. Това са негласни споразумения, на които всеки комуникнт практически разчита. Колкото по-специализиран е комуникативният акт, толкова по-точни трябва да бъдат пресупозициите на комуникантите един за друг. Пример ние няма да обсъждаме с адресат социалната функция на звука, когато не сме сигурни, че той е наясно какво е фонема, диференциален признак, функции на звук.

Адресатът очаква, че ние ще отчетем пресупозициите му и няма да го оставим да се лута в неизвестни понятия. Общите пресупозиции разпределят енциклопедическите знания за света в определени категории и се явяват стартов капитал при започване на комуникация. И така в очакваните комуникативни актове адресатът има следната комуникативна стратегия:

А.

1. Активизиране на общите пресупозиции.

2. Създаване на модели на собствено поведение в съответствие с пресупозициите. Следи се оценката на моделите в хода на реалното речево взаимодействие и в резултат на това се предпочита отсрочена комуниактивна стратегия, което означава преобразуване на дадения комуникативен акт в друг или в комуникативен акт обявен от комуниканта.

Б. При разработката на комуникативна стратегия при очакван комуникативен акт обявен от адресанта, адресатът трябва да помни, че той е избран за партньор в комуникацията и трябва задължително да знае основанията за този избор.

При социалната йерархия адресант --> началник адресат --> подчинен особено обосноваване на избора не е необходим, но про социално равноправни комуниканти това може да се окаже не съвсем проста задача. Тогава трябва да се декларират комуникативни задачи модел: "Аз бих искал да поговоря с вас за...".

Съществува правилото, че адресатът има право да знае съдържанието, сценария и структурата на обявения комуникативен акт. Това правило е продиктувано от изискванията за етика, но и от изискванията на прагматиката. Стартовите възможности на комуникантите трябва да бъдат еднакви. Пресупозициите на адресата, които вземат участие в конструирането на комуникативния акт оявени от адресанта са: пресупозиции отнасящи се до личността на адресанта, до знанията на даресата, до рамките на сценария за разговора. Прагматическите клишета, които могат да направят добра услуга на комуникантите са от типа: "Не става ли това за рамка на нашата тема", "Ние, както разбирам,се срещаме, за да обсъдим въпроса за...".

Комуникативната стратегия на адресата включва следните моменти: сериозна предварителна работа на етапа подготовка на комуникативния акт; анализ на предполагаемите пресупозиции и рамки на адресанта; съгласуване на пресупозициите и рамки на двете страни; в случай на невъзможност за съгласуване пряко показване на собствените пресупозиции и рамки като форма на отказ от речевото взаимодействие или като заявки на продължаване на речевото взаимодействие в рамките само на адресанта.

Интенция на адресанта

Първата задача на адресанта е да подготви комуникативния акт. При подготовката адресантът трябва да има предвид следните обстоятелства, при които е възможно начало на комуникация:

1. Потребност или желание да започне организацията на общуването. При нарушаването на това условие адресантът не намира адресат, получава се прагматическата аномалия на речевата ситуация от типа "Аз нямам за какво да разговарям с вас, намам и желание, но да започнем".

2. Готовност на адресата за речево взаимодействие, а това означава адтесантът да познава неговата комуникативна стратегия. При нарушаването на това условие адресантът загубва адресата, получава се речева ситуация от типа "Здравейте, за сега не знам за какво ще говоря обаче вече започнах".

3. Мотивите са разбрани от адресата. При нарушаване на това условие адресатът не се включва в речевия контакт. Прагматичният аспект на речевата ситуация е от типа "Не разбирам за какво, но да поговорим".

4. Мотивите са приети от адресата като достатъчно основание за разговор. При нарушаване на това условие адресатът се отказва от речев контакт. Аномалията в речевата ситуация тук е "Това не се обсъжда с никого, но да го обсъдим".

5. Еднаква представа на комуникантите за протичане на комуникативния акт. При нарушаване на това условие комуникативният акт не се осъществява. При нарушаване се получава ситуацията "Горе ръцете, аз разчитах, че вие ще ме разцелувате".

6. Точният момент на началото определен от комуникантите. При нарушаване на това условие комуникативният акт не се извършва, получава се комедия на бездействието, защото разговорът, за който има всички предпоставки така и не започва.

Тези обстоятелства са задължителни при подготовка на всеки комуникативен акт независимо дали адресантът има намерение да обвини за нещо адресата, да му се обясни в любов, да му се извини за нещи или да сключи с него търговска сделка. За определен тип комуникативни актове като се ръководи от комуникативния си опит адресантът трябва да постави и допълнителни условия: искреност на комуникантите, истинност на информацията, спазване на социалните рангове, отчитане на психологическото състояние на комуникантите. Това е комуникативен акт създаден по правилата, но практиката общуването показва, че комуникантите много често допускат речево взаимодействие "през пръсти". Речев модел "Аз не разбирам за какво вие ще говорите, но продължавайте, може би аз ще разбера това после".

Адресантът е лицето, което започва комуникацията и по нейните правила той спазва законите за начало на комуникативен акт. Нарушението на тези правила води до най-разнообразни типове комуникационни грешки, правилата за начало на комуникативен акт регулират речевото поведение на адресанта. Той е длъжен да се увери първо има ли право да започне комуникативен акт и второ длъжен ли е и по какъв начин трябва да маркира речевата ситуация. Общият модел на речевото поведение на адресанта изглежда така: Модел №1"От мен не очакват начало на никакъв комуникативен акт", модел №2 "От мен очакват начало на даден комуникативен акт" или модел №3 "от мен очакват началото на друг комуникативен акт".

Модел №1 - Моделът се определя от социални конвенции и от речевата ситуация. Понятно е, че от адресанта не се очаква начало на комуникативен акт поради определена социална конвенция или поради спецификата на дадена речева ситуация.

Първата предпоставка: моделът се определя от социалните конвенции ако се има предвид социалните конвенции регулиращи началото на речевата комуникация по-удобно е комуникантите да се разглеждат като членове на някои социални йерархии (силна страна и слаба страна) учител - ученик, лектор - аудитория, началник - подчинен, възрастен - дете, лидер - колектив, стопанин - гост и др. Изброената типология е непълна и твърде условна, но показва на кого от комуникантите се приписва или не се приписва право на начало на комуникативен акт в обичайните условия. Действително понякога се налага слабата страна на речевото взаимодействие да си дава сметка за това. Например лице привикано на разпит няма социалното право да разпитва следователя; студент на изпит е лишен от правото да задава въпроси на професора. Тривиалният речеви модел в тази ситуация е: "Въпросите тук задавам аз, а не вие". Подобно комуникативни актове обикновено изискват чисто автоматични реакции на комуникатните ясно е, че оценката за собствените социални възможности е заложена като правило и не се налага предарително уточняване на речевите пълномощия на комуникантите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Модели на европоведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.