Модели на европоведение


Категория на документа: Други


Във втория случай моделът на речево поведение на адресанта се определя от речевата ситуация. Това означава, че правото за начало на комуникацията се определя от самата речева ситуация и в този случай практически е без значение социалната йерархия на комуникантите. Провалът на комуникативната стратегия на адресанта не може да се обясни със злоупотребата с властта, защото той не е в социално силна позиция, която му дава право да бъде силната страна и в процеса на комуникация. Комуникацията се развива по тривиалния модел: "Тук ти не си господар". Речевата ситуация се маркира в прагматичните клишета: "Аз моля", "събирам смелост да кажа", "Какво", "Аз добре разбирам", "Но напомням", "Аз осъзнавам, че това ще прозвучи неочаквано".

Един от тези речеви сигнали предразполага събеседника за речево взаимодействие. Ето как правилно избраната модалност укрепва позициите на инициатора на комункативния акт. В тези случаи, когато комуникантите се намират на едно и също социално ниво комуникативният акт винаги предполага експлицитни мотивировки от страна на адресанта. Необходимо е събеседникът да разбере защо той има право да открие речево взаимодействие. Например в речеви ситуации на равноправно партньорство: колега - колега, съсед - съсед всеки от комуникантите може да започне контакта. Началото на комуникативния акт не се явява за събеседника нещо неочаквано, защото сериозни доводи за обосноваване на своето право да започне не се изискват. В подобно речеви условия в ход са клишетата: "Аз бих искал да намина, за да поговорим за...", "Има един проблем, който трябва да обсъдим", "Аз имам към вас ето какъв въпрос".

Модел №2 - За този модел са необходими две предпоставки социални конвенции и специфика на речевата ситуация.

Социални конвенции - тук се отнасят случаите, когато от лицата, които заемат достатъчно високо място в социалната йерархия се очаква начало на комуникативния акт, разбира се в условията на определената речева ситуация. Например, когато корабът потъва се очакват оказания от капитана в този случай речевата инициатива е изконна, защото по законите на социалната йерархия принадлежи на адресанта. Тя, както се казва, е негово неотменимо право и за това просто не се обсъжда.

В определени социално обусловени речеви ситуации злоупотребата със своето право на глас едва ли е необходима например пред аудитория, когато лекторът знае, че има тесни специалисти, той трябва да използва определени клишета. В този случай трябва адресантът да се въздържа от грубо отношение в собствените си формулировки.

Втората предпоставка е спецификата на речевата ситуация на кого принадлежи правото за начало на комуникативния акт често се свързва с отчитане на "момента". Именно моментът определя адресанта, от когото в условията на дадена речева ситуация следва да се очаква началото на комуникативния акт. От участниците в комуникацията се изисква навиците за достатъчно бърза и безпогрешна ориентация в речевата ситуация. Осъзнаването на речевата ситуация е показател за комуникативен опит, за комуникативна роля, за речево лидерство на адресанта. В много случаи тази роля се основава на речевия авторитет на личността в дадения момент и не може да се разглежда като проста производна на речевата ситуация.

Модел №3 - Речевото поведение от адресанта е "от мен очакват даден модел". Както се разбира даденият модел предлага случаи на погрешно начало на комуникативния акт, а това означава, че за речевата ситуация предлаганият комуникативен акт е неприемлив. Причината за неговата неприемливост като правило е нарушената социална конвенция или неправилната комуникационна стратегия.

Даденият модел включва няколко случая за сгрешено начало на комуникацията:

1 Случай - Началото на комуникативният акт няма прецедент (няма случай от миналото за пример).

2 Случай - Началото на комуникативния акт предполага топ, който вече не се употребява.

3 Случай - Началото на комуникативния акт изтълкувано изопачено или изключително индивидуално

4 Случай - Начало на неадекватно сигнализиран комуникативен акт.

5 Случай - Началото на комуникативния акт, който не подлежи на отчетлива вербализация.

Всеки от случаите се отчита като несполука на старта. Подобни комуникативни актове е възможно само да започнат, но е невъзможно да се продължат и в крайна сметка да се осъществят.

В схемата в Случай 1 се педлага начало на комуникативен акт като предложение "Да сваля Луната от небето". "Покана да обичам театъра от цялата си душа" , "Пожелание само за слънчеви дни в годината", "Заповед за съкращаване от работа за закъснение". Голяма част от тези комуникативни актове като правило рядко се приемат като сериозн, предположението за всестранен анализ на обекта само по себе си е много подозрително. Положителната рецензия на труд като безпрецедентен в изторията също е несериозен. Подобни комуникативни актове се оформят с помощта на стереотипи, тези комуникативни актове са обречени на провал. Фактически от момента на началото им адресантът влиза в конфликт с адресата. За това преди началото на подобен комуникативен акт се налага някакъв предупредителен знак, който се изразява в намек за това, че речевото взаимодействие ще протича в необичайни условия. Само при наличието на такъв знак правилно може да се прочете предлаганата речева ситуация и комуникативният акт да се осъществи.

Класически тип за Случай 2 се явява обявяването на дуел в началото на XIX век (Начало на комуникативен акт от типа обществено порицание). При началото на комуникативен акт, чийто тип не се употребява, но е необходимо да се осъществи трябва постоянно да отчитаме възможността за провала на комуникативната стратегия, катастрофата може да се случи още в началото при първата речева реакция на адресата, за да се избегне тази реплика е необходимо дискретно да се предупреди адресата за причините, които заставят адресантът да се обърне към анахроничната комуникативна стратегия. Т.е. събеседникът трябва да разбере, че адресантът добре си представя в каква речева ситуация въвлича адресатът. В този случай адресантът може, макар и временно, да приеме правилата на играта и да се съгласи, да забрави собствената си оценка за речевата ситуация. Тук в ход са клишетата: "Моля ви да разгледаме това като изключение", "Аз разбирам, че това изглежда като анахронизъм", но трябва да се знае, че адресантът само в най-регки случаи ще може да осъществи реално отхвърлената от времето комуникативна схема.Тук трябва да използваме разумни доводи например клишето "Апелация към доброто старо време", "Историята на човечеството е истоеия на грешките". Успешен комуникативен акт от този топ може да се осъществи само при едно условие - предварително единство на комуникантите за речевата ситуация. Само ако на етапа в началото на комуникативния акт комуникантите нямат разногласия те могат да опитат съвмесно да развият комуникативната схема и с общи усилия да я реализират.

Случай 3 - неписаните правила на речевата комуникация включват някои общи комуникативни речеви навици наричат ги представата за рамката т.е. флейма и те се включват в понятието речева компетентност. Речевата компетентност се реализира с речевия опит и е съвкупност от представи за това към какъв тип комуникативен акт и в какви случаи може да се прибегне. Особеност на комуникативен акт от този тип е в това, че адресантът като правило се придържа към погрешната представа за определяне на речевата процедура. Намеренията на адресанта не могат да се осъществяват с помощта на тези средства, които той използва. Типичната реакция на адресата в тези случаи е да отклони неподходящите от негова гледна точка средства например "Така не се утешава", "Така не се съветва", "Така не се обяснява в любов". Съдбата на речевия акт е предопределена той е обречен на провал. Може да се спаси само ако адресантът много бързо коригира своите представи за речевата процедура, вече в самата процедура. Комуникативният акт може да се спаси само на стадия начало, т.е. когато той не е получил определеност, а това означава отказ от дадения комуникативен акт в полза на нов. Може да се използва един вариант, той е начало на друг комуникативен акт, за който комуникантите нямат различие. Практиката показва, че адресантите не се отказват от своята компрометирана стратегия и продължават по-нататък като се придържа към нея. Хитростта за прекратяване на такъ вид комуникативен акт е комуникантите да се позоват на очакван лош резултат. Практиката показва, че по някакво чудо комуникативен акт може да се завърже. Това е заслуга на адресата. Социалната йерархия заставя адресата да изиграе следния речев модел "Вие не ме убедихте, но на мен нищо не ми остава освен да се съглася с вас". Екстремалната речева ситуация помага на адресата да се освободи от погрешната комуникативна стратегия на адресанта от умората или нежеланието си да изпълни своята роля. Разбира се в този случай адресантът не трябва да се залъгва със своята комуникативна победа, защото провалът е налице, но той не иска да го признае.

Случай 4 също трябва да се свърже с това, че адресантът не отчита обективните форми на старта, обаче този път неправилно подбраната комуникативна стратегия е само резултат от сгрешеното използване на работещия инструментариум. В този случай се започва с това, че комуникативните стратегии са променливи, но не са пригодни за дадения случай. Например злоупотребата с подробностите, речевият модел "Аз ще започна от далече". Това е ситуация, когато адресатът определо очаква кратка и точна информация. При подобно начало адресантът рискува да загуби адресанта, защото той говори с притча, когато от него се очаква истински текст или прибягва до кратки формулировки вместо очакваните от него описания. Това показва, че началото на комуникативния акт сигнализиран неадекватно е свързан с умението или липсата на готовност на адресанта именно в дадения случай да поеме. Да се оправи започнатият по този начин комуникативен акт не е трудно. Може адресатът да се успокои с реч-клише: "Аз започнах от далеч, но нямам друг изход", "За да разберете добре аз ще приведа една притча". Адресатът има право да оцени похвата като подходящ, но няма право да го отчита като неосъзнат.

"Непопадане" в стилистиката на речевия контакт - изпращането на неадекватни сигнали е една от най-големите и често срещани грешки на комуникантите. Ако адресантът стартира как да е и с каквото се случи той рискува да се окаже на неверен път, тъй като спонтанните решения обикновено водят до непредвидими последствия. Този случай показва, че винаги трябва да оценим себе си в съответствие с речевата ситуация.

В Случай 5 самата комуникативна цел се оказва съмнителна. Това са комуникативни актове, за които съществува доброто правило "Говори само тогава, когато не можеш да мълчиш" това означава, че речевата ситуацияне е адекватна и адресантът изобщо не знае каква е. Речеви модел "Вие това за какво?". Адресантът е длъжен да ориентира адресантав целта на своята комуникативна стратегия, защото в противен случай комуникацията става неустойчива, безнадеждна и ще се загуби; често има случаи, когато комуникативната цел на адресанта просто не може вербално да бъде експлицирана по силата на етични или социални причини. Речевият модел е тънък намек за някои обстоятелства и осъдителна комуникативна стратегия.

Комуникантът е длъжен да избягва грешките на началото, за да може комуникативният акт благополучно да се осъществи. Ако допусне грешка става фал старт. На адресанта му се дава възможност за още едно начало - правилен старт - за да може комуникативният акт да се развива по правилата, който след корекция вече е нов комуникативен акт в условията на същата речева ситуация. Грешката на старта не трябва да плаши адресанта от комуникативни несполуки в хода на протичащ комуникативен акт, който напълно може да се осъществи като пълноценен.

Остин, един от основоположниците на лингвистичната прагматика, нарича системата от грешки в комуникативната стратегия засечки и ги квалифицира като нарушения на правилата на обръщение към процедурата. В състава на такива нарушения Остин въвежда две групи засечки: назовавани - нарушения на правилата за начало на речевия акт и нарушения на правилата на приетите процедури.

Основни изисквания за речта на комуникантите

За да могат комуникантите да осъществяват качествена вербална комуникация помежду си комуникантите трябва да спазват някои правила.

На първо място те трябва да владеят добре общият езиков код. Само при наличието на общ език и при добро владеене да езиковоизразните средства на правилата за обществен контакт мже да се осъществи взаимната потребност от езиковата интерпретация на определена информация. Колкото и многолик да е обективният свят, каквито и уникални процеси да протичат в него те могат да бъдат лингвизирани в определени разбираеми за всички хора езикови конструкции, структури или текстови фрагменти, които по този начин придобиват социален статус. При общуване на комуниканти с различни езикови способности или разнотипни социокултурни характеристики в канала на връзката могат да възникнат смислови и контекстуални неясноти, необосновани стратегии на изказа, които накъсват основния замисъл и затрудняват взаимното разбиране. Това е нещо нетипично. По правило говорещият както и слушащият са наясно с езиковата характеристика на своя събеседник и адаптира речевото си поведение съобразно обективните дадености на социалния контакт.

Комуникантите трябва да се съобразяват с комуникативните обстоятелства. По правило човешката реч възниква и протича в затворен комуникативен контур локално и темпорално ограничен. Има неограничени по брой поводи за разговор, които по безброй поводи могат да прерастнат в речеви изяви при най-различни закономерни обстоятелства. Колкото многообразна е заобикалящата ни действителност, толкова многолика може да бъде и естествената комуникативна ситуация, само че тя носи и психологически признаци доколкото комуникантите винаги встъпват в речеви взаимодействия с конкретни отношения един спрямо друг, ясни чувства и осъзнати преднамерения. По време на комуникативен контакт психологическият компонент е най-подвижен и може да бъде повлиян както от вътрешни подбуди, така и от външни фактори. Напиращите емоции понякога могат да деформират нормалния комуникативен акт, стига се до агресивно речево поведение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Модели на европоведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.