Модерно изкуство - Опарт


Категория на документа: Други




Учена дисциплина:
Модерно изкуство

Р е ф е р а т
О п а р т

Направлението на този стил в изкуството възниква в средата на 50-те години на XX век и става известно като опарт, следствие на своето отношение към оптиката - към физическите и психологическите процеси на зрението.
В своето начало опарта се занимава с оптическите илюзии. В един или друг смисъл, за всички предметно изобразителни изкуства от старокаменната ера насам илюзията е обект на по специално внимание. Новостите в опарта отчасти води своето начало от абстракцията на разликите очертания, въпреки че неговите предшественици могат да бъдат проследени назад във времето до Мадриан. Опарт разширява територията на илюзията, като използва най-нови материали и научни открития, включително лазерните технологии. В голяма степен то работи с конструктивни елементи или среда, която зависят от светлината и движението, с цел отразяване на техния ефект, който не може да бъде репродуциран задоволително в книга.
Възможностите на опарт създава впечатление за неограниченост поради това, че то силно зависи от науката и технологиите. Все пак движението съзрява в продължение на едно десетилетие, след което се развива съвсем малко.
Трудностите с това течение са свързани с неговия сюжет. Опарт изглежда прекалено интелектуално и пресметнато, заемащо място по-близо до естествените отколкото до хуманитарните науки. Неговото въздействие привлича зрителя по един действително нов и динамичен начин. Но неговото въздействие, независимо че често пъти е пленително, се разпростира върху относително малка група от хора, което до голяма степен не е в духа на традициите на съвременното изкуство. Малко са художниците които успяват да го обогатят с разнообразието и изразителността, характерни за голямото изкуство.
За създател на опарт, а също и за най-изявен негов представител, се посочва родения в Унгария Виктор Вазарели. Ето защо, за да се проследи развитието и въздействието на опрат, е важно да се проследи творчеството на Виктор Вазарели.

За да проследим творческия път на Виктор Вазарели, трябва да започнем с участието на ранния Вазарели в академичната студия на свободното училище на Подолини Фолкман през 1927 година, както и със студиите му в Будапещенското ателие на Шандор Бортник в перида 1928-1930 г. Естествено, по-дълбока следа в съзнанието на твореца е оставил Шандор Бортник, по простата причина, че той е унгарец, международно признат творец на унгарското авангардно изкуство. За Шандор Бортник трябва да се знае, че е бил студент на Баухаус във Ваймар и ревностен агитатор на духа на Баухаус сред унгарските интелектуалци. Студиите, провеждани в жилището му, се провеждали рационална, стъпаловидно изградена програма. В програмата се разпознавало силното влияние на преподавателите от Баухаус като Гропиус, Ван Дуйсбург, Мохой-Нагь, Мондриан и Де Стийл. В тези студии са правени анализи както на геометричните принципи на конструктивизма, така и на теорията на Вилхелм Оствалд за четирите основни цвята. Творческата група е работила по създаването на модерно, синтетично изкуство, в което да се събере в едно сръчността на майстор, прецизността на инженер и духовността на художник. С този духовен и практически багаж Вазарели напуска родината си през 1930 г. и пристига в Париж. В творчеството му за дълго време са се утаили впечатленията и творческите търсения на Баухаус. Вазарели умишлено не се сближава със съвременните модни стремежи през 30-те години на ХХ век в Париж, въпреки, че в известните по онова време групи "Абстракцион" и "Креацион" е имало доста негови сънародници унгарци. Издържал се като изработвал плакати за големи рекламни агенции, пиктограми за фармацевтични фирми и други.
Вазарели е успявал да раздели времето си надве: време за работа за осигуряване на егзистенцията и време за творчество. Известно време е рисувал и с масло. Това бяха сюрреалистични творби, картини със символика, декоративни и геометрични композиции.
Повратен момент в творчеството на Вазарели настъпва през 1947 година. Формите стават ограничени, на мястото на едрите щрихи с четка, напластяващи маслата, се появяват строги, опростени линии, цветни ленти, равномерни, хомогенни цветни петна. Този период от творческите търсения на Вазарели се характеризира със стремеж към избор на мотив и създаването на собствен творчески стил. Наблюденията си акуратно съхранява в безброй скици, някои от които осъществява едва с години по-късно. През този период на активно търсене той наблюдава формите от природата, облите камъни, получили формата си чрез ерозията от водата и превърнали се в конструктивен елемент в архитектурата, кристалните контури на сградите в средновековния френски град Горд или спирка "Денфер" на парижкото метро с под, сякаш накъсан от хиляди нежно тънки линии. Изследвал е оптико-психологичното изкуство на Йозеф Алберс. Огромно влияние върху творческите му търсения оказват психологическите изследвания от края на 19. век, особено теоретичната Гещалт психотерапия, която анализира връзката между зрението и съзнанието.
"Същият отвор - погледнат отвън - изглежда без тяло, като неразгадаем черен куб. В жаркото слънце южно-френските села и градове разкриват пред мен противоречива перспектива. Окото не е в състояние да различи сянката от равнината на стената: равнините и празните пространства се смесват, плановете и фонът се редуват. Триъгълник се слива отляво с ромб, а отдясно с трапец, един квадрат скача горе, после изведнъж пада, в зависимост от това дали го съчетавам с тъмнозелено петно или с парче светлосиньо небе. По този начин неща, които могат да бъдат назовани, се превръщат в абстракции и се раждат за ново съществуване" - пише Вазарели през 1948 година.
През 1951 година в галерията на Денис Рене Вазарели окрива изложба "Formes et couleurs murales", където под заглавие "Photographismes" (Фотографизъм) показва фотоувеличения на свои скици и рисунки с туш. ( серията "Naissance - 1951"). Авторът отново преживява детски спомени от наблюдаването на рисунки, правени върху пара, кондензирала се по стъкло, споделя наблюденията си от зрителното напрежение, което не получава при леко разместване на еднакви рисунки върху паус, поставени една върху друга. Динамичната вибрация на леко разместените рисунки върху паус пленяват художника и са изходната емоция, дала вдъхновение за творбата му Sophia-111 (1952). Тази плетеница от тънки черни линии върху белия лист създава напрегната, вибрираща визия. Тези импулси поставят основата на по-нататъшното развитие на Вазарели като основател на опарта, на кинетичните композиции.
Той е пленен от мощния контраст между позитивния и негативния вариант на едно и също изображение, той подхожда към тези визии с математическата прецизност на двоичното единство: като "черно" и "бяло", като "да" и "не". Също, както буквите в морсовата азбука: "къси-дълги-къси" (точка-линия-точка) и безкрайните им вариации, да не говорим за безпределните възможности на двоичния език на компютърната техника днес, с чиято възможност можем да съхраним или да препратим и най-сложното изображение, съобщение! Този, математически прецизен принцип е в основата на визуалния изказ на Вазарели. Нова спирка в развитието на художника бе представянето на творби в изложбата " Движение" ( Le Mouvement), открита пак в галерията на Денис Рене, през април 1955 година. В тази изложба заедно с творби на пионерите в тази област Марсел Дюшан и Александър Калдер, Виктор Вазарели бе редом до млади таланти като Исус Рафаел Сото, Николас Шьоффер, Ян Тингуели. По повод на тази изложба Вазарели издава и своя "Жълт манифест", в който споделя свои мисли, свързани с кинетиката, с пластичното единство, със серийното подреждане на геометричните фигури в пространството и визуалния език, който се създава чрез тези елементи. Тук той за първи говори за възможността и необходимостта от размножаване на творбите чрез мултиплицирането им.
Картината "Taymir II" (1956) e характерна за кинетичното течение в развитието на Вазарели, част от серията "Черно и бяло" (Noir et blanc). Това е синтетична творба, в структурата й откриваме характера на предишния период на художника, вибрирането на успоредните линии, които са елемент от серията графики "Naissance - 1951", заедно с устрема към абстрактната пространствена структура. Тук обаче виждаме и нов момент: системата от две плоскости, върху които проектираните изображения за разместени едно спрямо друго. Тази визия създава усещане за триизмерно пространство, което разкъсва първоначалното двуизмерно изображение (Aquia 1-2, 1955). В композицията наблюдаваме нестабилна връзка на квадрати и триъгълници, опряни о върховете си, с успоредната праволинейна структура на основната плоскост. В резултат на всичко това зрителят попада под внушително оптическо въздействие, в резултат на което е възпрепятстван в "спокойното" възприемане на творбата.
Погледът принудително превключва от една форма на друга, новооткрита (доскоро скрита) форма и през същото това време, превключвайки (преминавайки) в нова плоскост, открива нови и нови композиционни връзки. Черно-белите, негативно-позитивните решение, които са авторски поклон към Малевич, от 1960 година се сменят със цветни фигури. Пермутациите на геометричните елементи стават повече с безкрайни вариации. Школата, разработена от Вазарели става основа за формиране на ново течение в изкуството. Кинетичният период на твореца се занимава с анализа на връзката време-пространство, създаването на четвъртото измерение (време) чрез оптическо усещане. Използвайки възможностите, скрити във формите и цветовете, Вазарели той постига едно по-правдоподобно възприемане на геометрическите форми, едновременно със създаването на възможност за ново, многопластово тълкуване. Авторът се възползва от ефекта на контраста между студени и топли цветове, пространствения контраст между светло и тъмно, възможностите на линейната и аксионометричната перспектива, както скритите и обемни даденост в куба на Кеплер (Meh-III-A, 1967). Обогатеният с цветове вариант на същите търсения са творбите (Vega - Arl (1968) и Vega Blue (1968). Проекцията на творбите на Вазарели върху големи платна усилват ефекта както на перспективата, така и на чувството за изкривяванията. Събиращите се линии, както и все по-малките овали на кръговете създават усещане за обла повърхност, а премиващите от квадрат в ромб геометрични форми произвеждат ефект на изкривена равнина. Майсторите-тъкачи от ателие "Табар" от векове създават произведения, съхранили традициите на гоблените от Аубусон. Към тях ти прибавят творческите стремежи от композициите на Вазарели. Тези огромни платна, с площ от 7-8 квадратни метра, владеят пространството и пленяват зрителя. Проектите за килими, създадени върху хартия, добиват истинското си внушение, когато са превърнати в произведения на изкуството, направено от текстил. Повечето от тези творби са илюзионистични пространствени решения. При творбата Vonal - Fegn погледът се води от тунел, устремен към дълбочината, а при Vega - Sakk композицията е изградена от синьо-червените полусфери, изградени върху усещането за контраст между студено и топло, светло и тъмно. Внушението от този контраст се усилва от постепенно изкривяващите се овални фигури, които преминават през равнината, както и ромбовете, с намаляващи диаметри.
Любим и често използван от Вазарели мотив е полусферата. В същото време 1970-те години са били време на поклон пред шестоъгълниците. За този свой период Вазарели пише:
"Шестоъгълникът, тази геометрична фигура, тъй различна от квадрата, е великолепно затворена в собствената си структура. Шестоъгълникът не се подчинява на законите на успоредността в двуизмерната равнина. По странен начин шестоъгълникът се превръща в куб, в лабилен, перспективис-тичен куб, или т.н. "куб на Кеплер". Този куб може да бъде разделен на 3 ромба. Тези ромбове просто трябва да бъдат оцветени, и кубът веднага става видим, размножава си е образува мрежа от клетки... Структурата става изведнъж по-динамична, но визуално става по-лабилна. Тук фактически става дума за монтиране на хипотетични перспективи една върху друга: всеки елемент внася своя собствен "амбигуитет", създавайки изключителна кинетичност. Може да се каже, че създавам перпетум мобиле, което лъже окото."
Великолепен пример за такава мрежа от клетки е картината Ambigu-B (1970). Тази творба показва, че композиционните методи използвани от Вазарели, могат да превърнат зрителя в несигурен и разколебан наблюдател, дори ако трябва да възприеме в пространството една легнала колона с основа квадрат. Едно и също двуизмерно изображение се възприема ту в една плоскост, ту в друга.
Произведението Sonora-Do (1973) е по-късна, зряла творба на художника. Тази картина е ясна, еднозначна презентация на "пластичното единство", декларирано от автора. Това е чиста, безкрайно опростена композиция, която има простичката цел да ни накара да видим как си взаимодействат квадрат с даден цвят и вписаният в него кръг или ромб. Тази картина е хладна научна теза. Тук няма мистификация. Вазарели споделя за тази своя творба:
"Пластичното единство, създадено от мен, тук е с двойна мисия: един син фонов квадрат съдържа в себе си по-малък червен квадрат, представляващ формата. Тук имах за цел да изследвам взаимодействието при 15 елемента от типа фон-форма. Те се изрязват механично от цветни хартии и са съставени от 20 ярки цвята (съставени от нюансите на 6 цвята: червен, син, зелен, пурпурен, жълт и сив) и които имат 15 тона (степена) на наситеност от най-светлия (първи) до най-тъмния (петнадесети) цветен тон. Тези механично изрязани елементи могат да се движат, следователно лесно могат да се пермутират. 15 фонови квадрата с 90 нюанса създават практически безкрайни комбинации. Цветните форми, кодирани, обозначени с букви и цифри, сформират пластичното единство. Кодираните цветни форми стават програмируеми и така те с един замах въвеждат изобразителното изкуство в света на кибернетиката." Творбите, създадени в последния етап от своето творческо развитие, Вазарели нарича универсални структури, които се свиват и се разширяват. Тези творби са обединени в т.н. Албум "Бах". По този начин авторът прави поклон пред една от най-великите фигури в музиката - Йохан Себастиян Бах. Моето категорично убеждение е, че в тези произведения Вазарели черпи от виртуозността и вариациите на Бах.
Както е известно, композиторът и интерпретатор Йохан Себастиян Бах е бил неповторим гений на виртуозното повтаряне на един мотив по безброй начини. Най-близкото до Вазарели изкуство определено е музиката, защото и музиката може да бъде написана върху лист хартия, математически кодирана, така, както изкуството на художника. В този албум наблюдаваме прощаване със строгите централни, затворени композиционни схеми, създадени в правоъгълна координационна система. Схемите стават барокови (So-So), (Em-Ce). Целта тук е да се създаде удоволствие за окото, визуалното преживяване се превръща в стойност. Една от творбите има заглавие "Rey-tey". Тази дума (rejtély) на унгарски означава загадка и отлично пасва на същността на произведението: с движението на зрителя непрекъснато се променя ъгълът, под който светлината попада върху творбата, която е изградена от ленти сребристо фолио. В резултат на това непрекъснато се образуват нови и нови варианти на изображение, превръщайки творбата в истинска загадка дори за тези, които не знаят какво значи "rejtély" на унгарски.
Вазарели е ревностен защитник на демократизирането на изкуството. От своите оригинали той прави хиляди копия чрез сериграфски способ или чрез ситопечат, по този начин превръщайки творбите си до широк кръг от хора. Вазарели прави албуми, в които систематизира и проследява своите собствени търсения. Неговото творчество може да се определи като абстрактен конструктивизъм. То родее със синтетичния кубизъм. В творчеството му се откриват както стремежите за създаване на модерно, синтетично изкуство, характерно за Баухаус, така и търсенията на ангажираните артисти (artiste engage) - течение във френското изкуство, чието представител е и Жан-Пол Сартр. Въпреки многобройните награди и широката международна известност, Вазарели е бил разочарован.
Той не се е примирил с факта, че е свършило времето на идеите за големи обществени промени. Водил е самотна битка за общодостъпност на изкуството. Бил е убеден, че ако изкуството стане общодостъпно, то ще промени хората към по-добро.
Авторът на творби, които могат да се моделират чрез математически формули и могат да бъдат тиражирани чрез промишлени способи, художникът Виктор Вазарели, бе духовен наследник на романтизма, хуманизма, късен римейк на начина на мислене в един индивидуалистичен свят.
Неговото вдъхновение и въвеждане в идеята на опарт идва от именития си сънародник Ласло Мохоли-Наги. Тяхната среща в Будапеща в началото на 30-те години на XX век се оказала решаваща, заедно с разпространяването на опита на големите авангардисти Кандински, Модриан и Анри Берлеви. Начело на многобройните колективи, той осъществява редица проекти във Франция и по цял свят. Неслучайно опарт се изявява в архитектурата или във връзка с нея като монументално декоративно изкуство.
Друга не по-малко популярна фигура в направлението на опарта, основател на едно от основното направление в това течение на модерното изкуство е Джоузеф Албърс. Заминава за Съединените щати през 1933 година, след закриването на школата "Баухаус". Неговото направление е да работи цикъл от картини, за да може да изследва всяка тема, преди на се насочи към нов сюжет. В края на своя творчески път, Албърс се посветил на теорията на цветовете. Неговия последен цикъл "Почит към квадрата" е посветен на взаимоотношението на багрите при използване на прости геометрични фигури, които той свежда до няколко основни композиции. В рамките на тези ограничения той успява да изобрети безкрайни композиции, основаващи се на правила, които установява в резултат на непрекъснати експерименти. Като автора разчита главно на цветовата гама, в която основните тонове са градирани с подчертани светлосенки. В направлението на опарта художникът създава силна оптическа игра на изпъкване и вдълбаване от цветове от контрастиращи стойности. Точният пространствен ефект се определя не само от тоновете и яркостта на боите, но и тяхната последователност в относителното пространство на квадратите.
Сред важните творци на опарт е и неговия ученик Ричард Анушкевич. Той развива изкуството му, като смекчава само наложените ограничения в системата от цветовете на Албърс и разнообразява геометричните форми. Композицията "Вход към зеленото", смаляващите се правоъгълници създават усещане за безкрайно отдалечаване към центъра. Този ритъм е уравновесен от цветния модел, който приближава центъра към зрителя, посредством постепенния преход от студени към топли тонове, от периферията към центъра. Удивителното за теоретично произведение от подобен род е емоционалната наситеност.
Въпреки ограничеността на опарта неговите творци поставят през втората половина на XX век проблемите на виждането, на окото и обекта. В миналото се свеждат до поправка в пропорциите, пример за това се явяват от гръцките архитекти, които разбират, че ако във фасадата на Пантеона в Атина не се изменят точните геометрични пропорции и линии, те ще възприемат от окото като неправилни. Затова фасадата не е върху права, а върху извита линия, а разстоянието между колоните не са еднакви. Готическите, а след тях и бароковите майстори увеличават главите на фигурите, които се гледат от по-голямо разстояние от долу на горе. Една от тенденциите на барока е чрез оптическа илюзия художникът комбинира оцветените пластики в горната част на църквата с тяхното живописно продължение в плафона, внушавайки впечатление за непрекъснатост между реалното архитектурно пространство и имагинерното - на живописта. През XX век се преминали през това тенденционално развитие се създават пространствени парадокси, упражнявано някога от майсторите на зрителната или оптическата илюзия, е продължено и от склонния към математическо анализиране холандец Ешер. Други знаменити теоретици са Василий Кандински, Владимир Стшемински, Махоли-Наги и пр., правят теоретически обосновки на проблема за гледането и възприемането. Всичко това през XX век придобива нова актуалност, свързана с техническите възможности на кинокамерата, телевизионния екран, различните видове обективи, блу-бокса, течните кристали и т.н. Опартът несъмнено представя примери за художествени търсения и въздействия, свързани с манипулирането и деформирането на зрителното възприятие.

Използвани източници

1. Аврамов, Димитър. Естетика на модерното изкуство. София. 1969
2. Димитров, Димитър. Изкуството на XX век. София.2001
3. Джансън,Х,У.Антъни Джансън. История на изкуството; том 4.София.2010
4. Уста, Бурхард Римшнайдер. Изкуството утре. София. 2001

??

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Модерно изкуство - Опарт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.