Моисей. Изход от робството.


Категория на документа: Други


 Моисей. Изход от робството

Книга Изход
Изход представя Бог като освободител на избрания от него народ от робството в Египет, а Моисей като негов пратеник сред народа, негов посредник. На едно равнище за анализ Изход е разказ за излизането на поробените евреи от Египет, за техния път през Синайската пустиня към земята Ханаан, за техните отношения с Бог, за колебанията между възхвалата на Бога и изблиците на съмнение в него. Бог е обещал, дал е обет на Авраам, че в Ханаан ще живеят неговите потомци, затова тази географска област е обетована, обещана земя на евреите. В него Ханаан не е конкретна географска област, а символ на мечтата, на силното желаното. Изход е книга за избавлението и спасението, за бунта и несъгласието с потисничеството, за настойчивото и търпеливо преодоляване на препятствията по пътя към мечтаното, идеала. Изход е разказ за трудностите на духовното прераждане на роб в свободен човек, за превръщането на една разнородна маса хора в организирано свободно общество . Тази библейска книга е разказ за народния водач, за лидера, нагърбил се да промени един народ, за го приведе през ''пустинята'' от лутания, колебанията, съмненията на току-що вкусилите от свободата хора. За да преодолее огорчението от проявите на малодушие и ниски страсти на своя народ, Моисей се осланя на Бог и успява. Книгата Изход не представя Моисей като обикновен вожд, като типичния герой победител. По - скоро той е верният слуга на Бога, успешно вървящ по начертания път и укрепващ вярата на хората в Бог, в свещеното, в идеала. Той е търпеливият и силен човек, борещ се със собствените си слабости и с неверието, с обезсърчаването и страха на народа си, той е мъдър водач на духовното израстване на един народ.
Според традицията Моисей е:
1) основател на еврейската религия
2) водач на еврейския народ от бягството му от египетското робство
3) посредник между Бога и човека
4) автор на Петокнижието
5) пророк
За всичко това разказват книгите Изход, Левит, Числа, Второзаконие, първата от които учените определят като исторически епос, а останалите се състоят предимно от закони. Установено е, че Моисей е живял през ХIII в. пр. Хр. Преданията за него са се разпространявали устно. Записването им, създаването и редактирането на литература за него е станало между X и V в. пр. Хр.
Избавлението на детето Моисей от смърт.
Изход е книга за избавлението. Първото избавление е оцеляването на новородения Моисей. Моисей се ражда в еврейско семейство в Египет. Евреите са превърнати в роби, жестоко експлоатирани са от фараона. Уплашен от многобройността на израилския народ, който може да се същзи с враговете на Египет, фараонът търси начин да погуби новородените еврейски момчета. Разказвачът специално въвежда мотива за предприетия от египетския фараон геноцид(избиване) на новородените момчета, за да разкаже легендата за находчивото спасяване на Моисей. Така библейския текст насочва към избраността на Моисей като Божи човек още чрез историята на неговото раждане.
Пътят на промяната.
Моисей е отгледан в двореца на фараона и му е предоставено всичко най - добро - високо образование, почит, власт, разкош. Съдбата му обаче не е съдбата на избегналия мизерията, преуспял човек, забравил корена си. Чувството му за справедливост и състрадателността му не му позволяват безучастно да гледа как египетските надзиратели тормозят отрудените роби. В пристъп на гняв той убива един от египтяните - това е първата проява на бунт срещу робството. Тази постъпка обаче не довежда до успех, а по - скоро е поражение - става причина за бягството на Моисей от страната. Още тук проличава че той ще бъде един по - различен вожд, лишен от ореола на патетичния героизъм на неизменния победител. След убийството настъпва коренна промяна в живота на бившия египетски велможа. Той отива при един пастирски народ на Синайския полуостров, успява да преодолее навиците от миналото си и да открие своето място в новата среда, да немери спокойствие, сигурност в еднообразието на пастирското всекидневие. Не е мирна обаче неговата съдба - той отново трябва да напусне уюта на обичайното и да тръгне по трънливия път на промяната.. Докато пасе стадата на тъста си, на планината Хорив му се явява Бог, говорещ му от един трънлив храст, горящ, но неизгарящ и му дава трудната заръка за изведе народа си от робството. Бог по принцип се явява само на избраници. Той разкрива на Моисей името си, получава тетраграма - четири писмени знака ( тетра - четири и грам - нещо писано, писмо), разчетени като Яхве. Това е израз на доверието, което Бог има към Моисей, защото за древните народи името отразява същността на нещата, то е важна част от тях.
Напълно човешка е реакцията на Моисей, когато чува Божията заръка да се върне при страдащия от гнета на робството еврейски народ в Египет и да го поведе към Ханаан. Моисей се стъписва, той се съмнява в своите сили , съмнява се, че ще успее да убеди угнетените и завладени от апатията роби да се противопоставят на поробителя и да тръгнат след мечтата за един по - добър живот. Моисей трябва да намери сили да се пребори както с фараона поробител, така и с робското съзнание на собствения си народ.
Избавление от фараонската злоба.
Бог чрез чудеса и наказания над египтяните помага на Моисей и брат му Аарон да сломят упорството на египетския фараон, проявяващ типичното високомерие на източен владетел и отказващ да пусне евреите за три дни за принесат жертви на своя Бог в пустинята.Пратените от еврейския Бог наказания над египтяните вдъхват доверие на народа в Божията сила и в Моисей, а подронват значимостта на египетските богове. Например първото наказание е насочено срещу главния бог на Египет, Озирис, който олицетворява Нил и който е безсилен да защити страната от бедствието, наложено от Яхве. Най - жестоко е последното наказание над Египет - измират всички първородни мъжки чеда. Само евреите са подминати, защото те са се различили от египтяните - намазали са вратите си с кръвта на жертвеното животно от последната вечер преди изхода. Паметна е тази вечер , последната вечер на робството, вечер на будуване,на страстно очакване на новото и страх пред него. За да бъде увековечена тя, ''за спомен'' , Бог повелява чрез Моисей да се извърши специален обред, първообраз на основния празник на евреите - Пасха Господня. Всеки дом приготвя агне, жертвата Господня,и го яде с горчиви треви, така че заедно да се вкуси сладостта от очакваната свобода и горчивината на робството. Празникът се нарича в превод Безквасица, защото Бог нарежда да се приготви тесто за безквасен хляб (без мая). Събитията се развиват през пролетта - време на обновление, на възраждане от застоя и смъртта.
Кулминационен момент с борбата с фараона е преминаването на Червено море. Фараонът праща след избягалите роби обучените си войни. Пред надвисналата опасност страх сковава душите на хората, които не умеят да поемат риск.Обвинението звучи в ушите на Моисей:''Защото по - добре е да сме в робство у египтяните, отколкото да умрем в пустинята''. Моисей като истински духовен водач, доверил се на Бога, не отговаря с гняв на обвиненията, а с търпение се опитва да предаде на малодушните своята вяра в Бога и в неговата подкрепа. Бог отново чрез чудо спасява своя народ - евреите преминават невредими през морето, а преследвачите са погълнати от морска стихия. Така Бог дава доказателство на израилтяните, че те са неговия народ, за който той се грижи.
Пътят през пустинята към Синайската планина.
Отпразнувана е победата над поробителя, народът е избавен от робството. Но най - тежкото все още предстои - формирането на свободни хора, които неизменно вярват в своя Бог и в осъществяването на своята мечта. Недостигът на вода и храна кара хората да си спомнят с носталгия за сигурната трапеза с хляб до насита.Пустинята още в древните тълкувания се осмисля като символ на духовната нищета, а борбата с несгодите в пустинята - като борба със собствената си духовна безпомощност. Именно тук Моисей се откроява като духовен водач, който трябва да остане твърд, независимо от обвиненията срещу лекомислието му. Учените, които се стремят да разгадаят какво реално се е случило, предполагат, че по времето, което Моисей е живеел сред мадиамските пастири, той научил конкретни правила, как да оцелява в пустинята, как и къде да открива годна за пиене вода и храна. Според библейския текст обаче, Бог е този, който загрижен за своя народ, му дава по чудесен начин (чрез чудеса) и вода и храна - мана. Това е още едно доказателство за неговата любов към народа и неговата мощ. От този библейски епизод е останал в езика ни изразът мана небесна, означаващ неочаквано и ненадейно, по чудесен начин появил се дар, за да спаси хората, изпаднали в непреодолима трудност.
Все още обаче дълъг път на нравствено усъвършенстване стои пред еврейския народ.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Моисей. Изход от робството. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.