Моят философ - Жан-Жак Русо


Категория на документа: Други




СОУ ''Христо Ботев'' град Айтос

Доклад
по
ФИЛОСОФИЯ

Моят философ - Жан-Жак Русо

Изборът ми се състои върху Жан-Жак Русо,защото смятям че той е мислител и деец за получаване на заслужената свобода,която е право на всяко човешко създание,тъй като в ония времена хората са били заробени и подтиснати от буржоазната власт и капитализма.Също така той помага и допринася за пробуждането на съгражданите си,след което виждат и осъзнават несправедливостта,която е възцарувала над тях с години наред.Макар че,характерът му бил изпълнен със слабости и недостатъци той е бил един от най-влиятелните представители на най-революционната фаза на Просвещението. Социално-философските му възгледи са отразени в неговите трактати - "Размисли върху произхода на неравенството" и "За обществения договор" (1762).Наред с това той създава комичната опера и театралната мелодрама като нови театрални жанрове, което също така много ме влече и ми допада у него, тъй като аз самата съм истински обожател на театъра и музикалното изкуство.Да добавя,че той е работил и се е развивал в много области, като чирак-часовникар, лакей, гравьор, възпитател, учител по музика, чиновник, секретар и композитор.
Макар да е бил крайно противорeчаща си личност и нестабилен по нравственост Русо е най-близката личност до мен и философът,който най-много оприличавам на себе си,породи неговите цитати,афоризми,трактати и произведения.

Любимите ми цитати на Жан-Жак Русо са:
*
* Да знаеш добре е по-важно, отколкото да знаеш много.
* Да отричаш това, което съществува, и да обясняваш това, което го няма, това е мания, обща за философите на всички векове.
* .... Няма ужасни неща за този, който ги гледа всеки ден.
* Доброто опoлзотворяване на времето прави времето още по-скъпо.
* "Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."- из "Обществения договор"
* Емил или за възпитанието (Émile ou De l'éducation)
* Не можем да учим децата за опасността от това да лъжат хората, ако не осъзнаваме от своя страна опасността от казване на лъжи на децата.
* Никога не бива да позволявате на децата да играят сами, както те си искат. Те трябва да играят винаги заедно, пред очите на всички. Играта им трябва да има обща цел, към която всички да се стремят и която да предизвиква съревнование и съперничество.
За него
* "Русо послужи за претекст на деспотизма, защото имаше чувство за свобода, но нямаше теория за нея." - Бенжамен Констан

Живот:
Прочутият философ Жан-Жак Русо е роден в 1712 г. в Женева. Майка му умира малко след раждането му, а баща му е прокуден от града, когато Русо е на десет години. Самият Русо напуска Женева в 1728 г. на шестнайсетгодишна възраст. Дълго време е неизвестен, скита се от град в град, мести се от едно място на друго. Има няколко сантиментални приключения. От връзката му с Терез Левазьор има пет незаконородени деца, които оставя в сиропиталище (накрая, вече двайсет и шест годишен, се оженва за Терез).
В 1750 г. трийсет и осем годишният Русо изведнъж се прочува. Академията в Дижон е предложила награда за най-доброто съчинение на тема полезни ли са, или не за човешкото общество и морал изкуството и науката. Съчинението на Русо, в което той стига до извода, че крайният резултат от напредъка на науката и изкуството не е благоприятен за човечеството, печели първа награда и авторът му изведнъж се прославя. Следват много други произведения, между които "Размишление за произхода на неравенството" (1755), "Новата Елоиз" (1761), "Емил" (1762), "Общественият договор" (1762), "Изповеди" (1770), и всички те допринасят за неговия престиж. Освен това Русо, който винаги е проявявал силен интерес към музиката, написва и либретата на две опери.

Отначало Русо е приятел с някои от либералните мислители на френското Просвещение, между които са Дени Дидро и Жан Аламбер, но скоро разбиранията му започват сериозно да се различават от техните. Той се противопоставя на идеята на Волтер да се създаде театър в Женева (Русо твърди, че театърът е школа за безнравственост) и така си спечелва трайната неприязън на Волтер. Силната емоционалност на Русо е в пълно противоречие с рационализма на Волтер и на енциклопедистите. От 1762 г. нататък Русо има сериозни неприятности с властите заради политическите си произведения.
Повикан от философа Дейвид Хюм през 1766г.в Англия,там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си.През последните двайсет години от живота си той обикновено се чувства огорчен и злощастен. Русо умира в 1778 г. в Ерменонвил, Франция, малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните му останки в Пантеона(1794). Като че ли по ирония на съдбата те са разположени в близост до останките на неговия враг - Волтер.

Съчинения:

"Разсъждение за това дали напредъкът на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите",
Разсъждение за науките и изкуствата (1750),"Размишление за произхода на неравенството" (1755),"Новата Елоиз" (1761), "Емил" (1762), "Общественият договор" (1762), "Изповеди" (1770)

Идеи:
Русо е последовател на учението Деизъм.Деизъм (на латински: deus - бог) e религиозно-философско учение, възникнало през XVII-XVIII в., което подобно на Аристотел признава съществуването на Бога и сътворението на света, но само като първопричина и отрича неговото съществуване като личност (теизъм), както и неговата намеса и контрол на събитията в природата и обществото. Деизмът противоречи на същността на християнството.
Той е представител на Естественоправната школа.

Произведенията на Русо до известна степен са били фактор за възникването на социализма, национализма, романтизма, тоталитаризма и антирационализма, произведениятя му са проправили пътя на Френската революция и са допринесли съществено за съвременните идеали за демокрация и равенство.
Оказал голямо влияние върху теорията за възпитанието. Твърди се, че теорията, според която хората са почти без изключение продукт на средата си (и следователно лесно се поддават на влияние), е заимствана от негови произведения.

И, разбира се, с Русо се свързва мисълта, че съвременната техника и съвременното общество са лоши, и го окачествяват като родоначалник на идеала за "благородния дивак".Но идеята за "благородния дивак" несъвсем е произлязла от него.Преди всичко Русо никога не е употребил този израз, нито пък е бил поклонник на туземците от островите в Южните морета или на американските индианци. Нещо повече, идеята за "благородния дивак" шества далеч преди времето на Русо и добре известният английски поет Джон Драйдън е използвал точно тези думи повече от столетие, преди да се роди Русо. Освен това Русо никога не е поддържал възгледа, че обществото е непременно лошо. Напротив, той винаги е твърдял, че обществото е необходимост за човека.
Това, че Русо е първоизточникът на идеята за обществения договор, е напълно погрешно. Тази идея е разисквана надълго и нашироко от Джон Лок, чиито произведения са издадени години преди раждането на Русо.
А прочутият английски философ Томас Хобс обсъжда още преди Лок идеята за обществения договор.Съвсем вярно е, че Русо е противник на рационализма по темперамент, особено в сравнение с други прочути френски мислители от онова време.

Той допринася много за възникването на романтизма в литературата, влиянието му върху теорията за възпитанието и практиката в тази насока е дори още по-голямо. Русо свежда до минимум значението на ученето по книга в детската училищна възраст, препоръчва преди разума да се възпитават чувствата на детето и подчертава колко е важно то да се учи от опит. (Между другото, Русо е един от първите, които говорят за предимствата на кърменето.)
Може да звучи изненадващо, че човек, зарязал собствените си деца, има очи да поучава другите как да отглеждат своите, но безспорно е, че идеите на Русо оказват дълбоко въздействие дори върху съвременната теория за възпитанието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Моят философ - Жан-Жак Русо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.