Моят най-добър урок по комуникация


Категория на документа: Други



МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД
ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация
Учебна дисциплина "Организационно поведение"

КУРСОВА РАБОТА

Моят най-добър урок по комуникация

Моят най-добър урок по комуникация

1. Опитайте се да дефинирате понятието "комуникация" с ваши думи и опишете добрите комуникатимни умения;

Комуникация е процес, чрез който двама или повече души си споделят и обменят информация, която успоредно с предаването на видими сигнали под формата на думи, обменят по между си и емоционален фон, който оказва решаващо въздействие върху самите цели на общуването. Терминът "комуникация" се използва за означаване на научната област и на съвкупността от дейности, свързани с нея. Комуникацията е динамичен процес, който е възникнал през 20-ти век. Този процес на общуване продължава да стои в основата на предаването на познанието като средство и начин за развитие и положителна промяна. Съществуват няколко схващания за комуникация :

> Първото е, че комуникацията представлява трансфер (пренос) на съобщения от някакъв краен получател (A → Б)
> Второто схващане е, че комуникацията е обмен (А ↔ Б)
> А трето схващане е, че тя е обмен на знакови структори с цел извличане на информация.

Общата характеристика на комуникацията е, че тя е винаги семиотична (използва знаци) и е взаимодействие или интеракция, най-малкото между двама души. В основата на всяка знакова система определящи са компонентите на комуникацията: участници, кодове, канали, самите съобщения, обратната връзка и т.н.

Напълно достатъчно е да се вгледаме по-детайлно в начина, по който обичайно преминава денят ни, за да забележим, че в по-голямата част от него ние общуваме с някой или с нещо. Контактуваме с приятелите си, с роднини, слушаме радио, гледаме телевизия, използваме интернет, мислим и непрекъснато обменяме информация, като общуваме в различна среда. Именно в тази среда на непрестанна комуникация се учим на нещата които в последствие прилагаме в практиката. Така научаваме, усвояваме и възприемаме реалността и обогатяваме опита си въз основа най-вече на нашата комуникация.

2. Представете различните елементи и процеса на комуникация;

Основно в разбирането на комуникацията е, че тя се разглежда като процес на предаване на информацията, и аспектите на нейната реализация са : слушане, говорене, желание за общуване и обратна връзка. Основните елементи на един типичен комуникационен процес са:

> Източника или адресанта на дадено съобщение, част от комуникационния процес, може да бъде както човек, така и група. Това е субектът на когото принадлежи инициативата за комуникативния акт и който пръв подава сигнала за започване на общуването.
> Кодиране на информацията е процес, при който идеите, мислите, чувствата, желанията и намеренията на източника намират израз в символи и знаци от вербален, невербален и параезиков характер.
> Декодиране на информацията, това е процесът обратен на кодирането, който провокира когнитивната, емоционална и поведенческа активност на получателя.
> Получателя или адресата на това съобщение, който при възприемане на съобщението селектира важната според него информация и й приписва субективен смисъл.
> Самото съобщение е основното съдържание на комуникативния процес. Това е конструкт с четири компонентна същност, включваща: информационно - съдържателен, емоционално - оценъчен, себеразкриващ компонент и апелативен компонент.
> Средата за осъществяване на комуникация или канала - е от еднаква важност, както за източника, така и за получателя на съобщението. Тоест, че освен на участниците средата влияе решаващо и на самото им послание, кодирано от източника и декодирано от получателя, като съдейства или препиятства максималната тъждественост. Тази среда въздейства върху всяка форма на осъществяване на комуникацията (традиционна или модерна).
> Шумът - съвкупността от различни фактори от най - различен характер, който влияе и отвлича вниманието на участниците в общуването и им пречи да постигнат целите си.

3. Посочете причините за грешки в комуникацията (комуникативните бариери)

Под комуникативни бариери се разбират онези психологически препядствия с различен произход, които смущават процесите на кодиране и декодиране на комуникативните послания (Битянова, 2001)

Те отразяват различните нива на комуникацията между общуващите и са проекция на личностовите им способности и различия. В един комуникационен процес грешките могат да бъдат както в адресанта, така и в адресата, но също така могат да се съдържат в самото съобщение, както и в средата на комуникиране - така наречените шумове.
При комуникативните бариери, част от причините могат да бъдат :

> Нежелание за общуване на една от страните;
> Грешки в изпращането или получаването на съобщението;
> Пасивно слушане от страна на адресата;
> Липса на обратна връзка между разговарящите;
> Шумове в комуникационния просец;
> Критика, неразбирателство или неискани съвети и предложения;
> Смяна на темата, отклонение от темата или ирония;
> Отсъствие на авторитет или неразбиране.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Моят най-добър урок по комуникация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.