Мотивационна сфера на личността и учебната дейност


Категория на документа: Други


 Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий"
Педагогически факултет

Учебна дисциплина: Педагогически мениджмънт

Реферат

На тема: Мотивационна сфера на личността и учебната дейност

Разработил:Г.Начева Проверил:........
фак.№-842 ПНУП Доц. Дпн Антония Кръстева

Велико Търново

2013

Никой човек не се е родил готов, т. е.

напълно готов, а всякакъв живот е само

непрекъснато движещо се развитие,

непрекъснато оформяне.

Белински

Личностно формиране

Да се представи цялостна концепция за структурата на личността, в която да бъдат отнесени всички компоненти, характеризиращи същността на личността е много трудно. Този проблем допълнително би се усложнил ако има преплитане на различни научни становища. Личността може да се разглежда от различни позиции- биологична, социална, психологическа, социално- психологическа, педагогическа. Човекът е най- високата точка, върхът в развитието на живота и в личността му са преплетени биологични, социални, психологически чвления, които в еволюционното развитие са претърпели изменения, приемащи различно съдържание. Авторските противоречия в специализираната литература характеризират личността. Едни автори сравняват личността с човека, други търсят в човека няколко личности , трети считат, че всеки носи в себе си както индивидуалността, така и личностното, но при различните хора то е в различна степен развито. Определянето на личността се основава на факта, че липсват опорни точки. Едни изхождат от "Аза", други от социалната среда, трети от генетичното, четвърти от релацията, пети от мотивацията, шести - от дейността и съзнанието. Думата личност има етруски произход и означава - маска. Не е ясно дали етрусите са я взели от Гърците. По време на римското царуване при различни церемонии са се използвали постоянно маски и това увеличава употребата на думата личност. Определението на понятието личност не влиза в премета на настоящото изследване, основната идея е да се очертае схематично трудността при неговото характеризиране, с което не се ангажираме за точно определение. Н. Бардаев казва, че " личността е неизменност в измененията и че нито един човек не може да каже, че е завършена личност". Нашите усилия са насочени към разкриване на компоненти, влияещи и обуславящи личностното формиране и развитие. Всеки човек подлежи на биологично и личностно развитие през целия си живот. Основната задача е да се стимулира развитието на всеки индивид в съответствие с неговите възможности и интереси. Движещите сили на развитието са: безсъзнателното, противоречивостта и тревожността; Аз - образът, самооценката, самоактуализацията; съществуването, което предшества същността; личността като интегрална система; личността като съвкупност от обществени отношения. Днес науката може да предложи структури на образованието, което е важен фактор за развитието на личността. Тук голямо значение има хуманистичния модел. Негови представители са: К. Левин, К. Роджърс, Г. Олпорт, Е. Маслоу и др. Формирането на личността се изразява в следните измерения: • Трябва да се постави под съмнение процесът на формирането на личността като "въздействие". Ключовата дума "въздействие" трябва да се замени с "взаимодействие", разбирана като партньорство между учители и ученици. • Очевидна става необходимостта от промени в територията и практиката на образованието. Ключова дума е "саморегулация". Тук се изисква подпомагане на всеки ученик от страна на учителя. • Неравномерното разширяване на конформизма в поведението на децата, което дава отражение върху структурата на съвременната личност. Изразените форми тук са : изборност в поведението на учениците, демократизмът и хуманизмът в училищния живот. • Повече хармоничност е необходима в следните компоненти: между знание и практическа дейност, между убеждение и поведение, между емоционално и рационално и др. • Целеустременост и активност на личността. Основно качество у личността е да следва своите интереси. Тази характеристика е необходима за всеки човек, независимо от характера на неговото поведение и дейност. Степента на целеустременост зависи от характера на заобикалящата микросреда. Училището има задача да подтикне всеки ученик към висока целеустременост. • Хармоничност на личността. Тази характеристика се открива в дейността на човека, в способностите и в отношението му към себе си. Личността достига различна степен на интелектуалните, емоционалните и волевите процеси и състояния. Училищната организация на живот трябва да създава хармония на нравствените, социалните и други свойства. • Интегритет на личността. Доказано е, че личността е едно цяло. Това означава, че образователния процес трябва да стимулира всяка личност към по - висок интегритет. Нейното личностно развитие не трябва да е на части, а цялостно, интегрално. • Динамичност на личността. Личността е устойчива структура, защото се намира в непрекъснато развитие. Тя може да бъде много динамична,. Възможно е и обратното- личността да бъде динамична, но в рамките на устойчивостта, т. е. да бъде саморазвиваща се система. • Уникалност на личността. Личността на ученика се проявява като индивидуална, оригинална, различна от всички останали. Уникалното у личността се определя от условията, създадени в училищната среда. Характеристиката на учениковата личност се определя от микросоциалната среда, от биологичната конструкция,от конкретната дейност, от процесите на възпитаване и обучение; обществената среда и конкретната дейност влияят върху формирането на ученика; ученикът усвоява социалния опит и се развива като непрекъснато предопределя противоречията между достигнатата степен на развитие и социалната среда; ученика се стреми към самовъзпитание и развитие на неговите способности за рефлективна самооценка. Развитието и формирането на личността на ученика е сложен процес, основна водеща за него дейност е учебната. В и чрез нея учащия овладява комплекс от умения за самостоятелно действие, за общуване с връстниците, за контролиране и оценяване на извършената работа, изгражда своите качества и характер. Новите парадигмални образователни изменения се отразяват върху характеристиката на процеса на обучението. Той променя ли1ностното израстване отделно на всеки един ученик, а учителя се превръща от източник на информация в помощник и сътрудник в ученето. Да разгледаме основните компоненти на обучението, произтичащи от структурата на личността.

Компоненти на обучението на ниво макроравнище

Иновациите в образователната система се обуславят от радикалните, икономически, социални и политически промени, които се характеризират с нравстваща глобализация и комплексност, навлизане на нови информационни технологии, интеркултурно взаимодействие, екипност на различни нива и в различни сфери. Осъществява се мащабно демократизиране на обществото, което изменя и философията на образованието.
Тук се обръща внимание на структурни компоненти на обучението, които влияят върху крайния резултат и ефективност, а именно компонентите на обучението на ниво макроравнище.
Компонентите на обучението на макроравнище могат да се разделят на две структурни нива: мотивационно - включващо потребностите, мотивите и интересите и операционно - то е свързано със задачите и учебното действие.

Личностни потребности

Потребностите , ценностите на личността и нейните цели определят основно личностните отношения с действителността. В психологическата литература потребностите се определят като източник на литература. О. Тихомиров споделя, че "там, където няма никаква потребност, не може и дума да става за активност" (Тихомиров, 1974, 366). Активността се насочва от целите, към това което трябва да се изпълни като дейност, т. е. активността на човека е дейност, която го прави субект на своето съществуване и развитие. Потребностите се свързват с изменението на действителността, чрез активна дейност.
Потребностите заемат централно място в характеристика на личността. Те са механизъм с регулиращ характер, който задвижва когнетивно-операционните, нравствено-оценъчните и психо-динамичните компоненти.
Ученикът като субект в двустранния процес приема само тия мерки на педагогическо въздействие, които съответстват на неговите потребности.
Потребностите се диференцират на: • Лични, групови и обществени. • Естествени, природни и социални.
• Материални и духовни. Съществуват и потребности от учене и познание, от саморазвитие и самовъзпитание. Потребността от знания, стои в основата на познавателния интерес. Б. Ананьев споделя, че "резултатът от процеса на удовлетворяване на тази потребност е образуването на ново знание, т. е. определен напредък в умственото развитиеи натрупване на индивидуален опит. Маслоу пише, че "прозрението и разбирането е обикновено ярък, щастлив и емоционален миг в живота на човек". В. Леонтиев определя познавателната потребност като необходимост от знания за обектите и от познавателни процеси. В иерархията на потребностите на човека се поставя и потребността от общуване и дейност. Дава се възможност за освобождаване и търсене на пътища за независимост, уважение и самоуважение. Значително място намира и потребността от постижения, определена в психологията като "основен мотив на човека в дейността"(Пирьов, Десев, 1981, 148). Тя се свързва с формирането на целите. Обучението от своя страна се влияе от насочването на съдържанието на обучението и на преподаването към специфични потребности на личността на ученика. Организацията на учебния процес трябва да бъде насочена към възникване на познавателен интерес. Интересът е субективен израз на отношението "потребност - цел". Целите на обучението отразяват обществено-значимите потребности, те са свързани с развитието на личността. В известна степен индивидуалните и обществените потребности се доближават или разминават. Противоречието между техните действия и потребности, мотиви и интереси води до т. нар. "когнитивен дисонанс". Доближаването и сливането на вътрешни цели (индивидуални) и цели на контекста в обучението е голям плюс в основата на обучението. Субектът - ученик е носител на определени потребности, мотиви, нагласи и се ръководи от собствени цели. Потребности и ценности. И. Тепавичаров определя ценностите като "колективна представа за това, какво е добро, желателно и допостимо и съответно лошо, нежелателно, недопустимо в дадена култура". М. Рокич разглежда ценностите като "когнитивни репрезентации на човешките потребности, от една страна, и на социалните изисквания, от друга (Стракова, 1999, 19). Автора разграничава две групи ценности - терминални и инструментални. Терминалните намират израз в жизнените цели като живот, здраве, семейство, щастие, мир, свобода, любов, красота, пари и др. Докато инструменталните се изразяват в определени качества, честност, независимост и смелост. Л. Стракова приема ценностите като значими модели на качеството на живота и дейността на детето. В групата на терминалните ценности тя определя приятелството, здравето, свободата, самоуважението, семейството, автономия на личността. Отношението между потребностите и ценности изразява съвкупността от категории. Тук се говори за индивидуална система от ценности (личностен опит на индивидуалния живот), ценностна ориентация (лично отношение към ценностите, приети в даденото общество). Потребностите се проявяват в мотивите, подтикващи към дейност. А. Леонтиев определя мотивите на човешкото поведение в най- тясна връзка с потребностите. Споре него "мотивът е обект, който удовлетворява една или друга потребност и който в една или друга форма, отразявайки се от субекта, дава неговата дейност". Потребността е предпоставка за дейността, а предметът на дейността е нейният двигателен мотив. Връзката между потребност и мотив дава основание да се говори за потребностно-мотивационнаоснова на дейността. Потребността от знание предполага все по-голямо желание за знание, потребността от информация - също. В новото информационно общество детето има потребност да знае и да се усъвършенства. Ето защо задоволяването на потребността от знание в условията на личностно-ориентирания подход може да се определи като цел на обучението.

Компоненти на нтересите
Голяма част от психолого-педагогическите изследвания засягат проблема за интереса, макар и в различна степен. Личностно- мотивационния аспект на анализа на учебния процес включва анализ на процеса на формиране на интереси и потребности от знания.
Интересите са психологически фактори в комуникативната ситуация, каквато е учебния процес. Съдържание на интереса са обекти, цели, дейности, които предизвикват вниманието и активността. Изборът на ценност, особено в духовната сфера, зависи от интересите и потребностите.
Съдържанието и връзката на интересите с учебното съдържание ги конкретизират като познавателни. Познавателния интерес е свързан с подбора на учебното съдържание, с организацията на процеса на учене, с намиране на начини за присъединяване на учениците към учението(Шукина, 1962). Освен познавателен интерес има и емоционална насоченост. Интереса предизвиква положителни чувства, които при познавателния интерес са положителни интелектуални чувства. Те са любопитство, търпение, откриване на новото. Познавателния интерес е свързан с емоционални преживявания, като радост от постигнати успехи. Познавателния процес може да направлява учебната дейност. В обучението познавателния интерес едновременно се проявява и като резултат, и като важно условие за успешен учебен процес, негова движеща сила. Г. Морозова характеризира интереса с три задължителни момента:
• Положителна емоция по отношение на дейността.
• Наличие на познавателна среда на тази емоция.
• Наличие на мотив, идващ непосредствено от дейността.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивационна сфера на личността и учебната дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.