Мотивационна сфера на личността и учебната дейност


Категория на документа: Други


Според Г. Щукина източниците за формиране на познавателния интерес са два:
• Съдържанието на учебния материал.
• Организацията на познавателната дейност на учениците. Познавателния интерес е най-съществен показател заналичието нс познавателна мотивация. Според А. Маркова първото ниво на познавателния интерес е
интересът към знанията. Г. Щукина групира три основни показателя помагащи за установяването на познавателния интерес:
• Проявления, характеризиращи мисловната дейност:
• Емоционалните проявления на учениците
• Показатели, разкриващи в процеса на наблюдение устойчив и силен познавателен интерес, са избирателната насоченост на дейностите.
Авторите Р. Бабалова и А. Садовски обобщават критериите за
интерес по следния начин:
Вдигане на ръка.
Правилни отговори на зададени въпроси за предишен материал.
Задаване на въпроси по повод преподаването.
Самостоятелно научаване на нещо ново.
Пренос на знанията в други ситуации.
Желание урокът да продължи. Г. Паламарчук, посочва, че е установена връзка между нивото на знания, начините за действие и мотивите за учене. При натрупване на знания преобладават любопитството и любознателността. На третия етап се формират похвати на мисленето. Четвъртия етап, свързан с продуктивната дейност, се съпътства от познавателен интерес. При петия и шестия етап-познавателният интерес може да премине в познавателна потребност. Водещ източник за познавателен интерес в учебни условия е преди всичко дейността, както на учителя, така и на учениците. Училището, трябва да запази и развива жаждата за знания.

Мотиви за учене

Значението на думата "мотив" се свързва с латинското "moveo", което значи "движа", "тласкам".Развитието на мотивационната сфера е един проблематичен кръг в развитието на личността. Мотивацията е субективна, вътрешна воля на човешкото поведение. Субективната форма на мотивите може да бъде различна:
влечение, стремежи, намерения, идеали, интереси и др. Мотивацията може да се приеме като съвкупност от мотиви или от отношения на човека към действителността, които определят цялостното поведение на индивида. Според П. Галперин мотивът е не само причина за определено действие/действия, но наред с това и специфично състояние на субекта , възникващо въз основа на осъзната потребност. Източник на активността могат да бъдат и потребностите, и мотивите. А. Леонтиев казва, че мотивът подбужда и насочва дейността като и придава субективен смисъл.
Според психологическите класификации мотивацията се диференцира на социална и познавателна. Формирането на мотиви за учене е един от най-важните образователни проблеми. В основата на положителното отношение към ученето стои личностния смисъл, който учебната дейност има за ученика. Той трябва същевременно да е адекватен на обективното значение на тази дейност. Личностният смисъл е съдържателен компонент в характеристиката на мотивите и "изразява отношение на субекта към явленията от обективната действителност" За да стане учебното съдържание задача на ученика, то трябва да се отрази преди всичко в неговото съзнание и след това да бъде прието от него. Личностният смисъл, намиращ се между възможния мотив и възможната цел, определя действеността, т.е. раждането на мотива.

Предмет на когнитивна задача

В психологическата наука мисловната дейност се свързва с решаването на задача, включваща въпрос. Голяма част от учебните задачи изразяват усвоените от учениците знания и умения. Решаването на познавателни задачи се свързва с
решаване на творчески задачи в нестандартни ситуации. Познавателните задачи се характеризират с две основни страни. Обективната страна на всяка задача е насочена към преметното и към действеното съдържание. Субективна страна на задачата има различни аспекти: 1) основна е самостоятелността на нейното изпълнение; 2) мотивационната основа. За мотивацията е важно приемането на задачата - необходимо условие за динамика на операционалния и личностния смисъл, за значението на собствените цели, за променливите емоционални оценки. При решаване на задачите се появяват нови мотиви и потребности. "Например ако няколко месеца се отработва учебната дейност, у учениците може да се предизвика ориентация не само към резултатите, но и към начините на работа, т. е. са се формират учебно - познавателни мотиви"(Маркова, 1983, 47). При активна учебна дейност могат да се формират учебно - познавателни мотиви. Учебната дейност е изградена от следните структурни компоненти: целево - функционален, съдържателен, процесуално - резултативен и организационно - личностен. "Ако в някой учебни задачи ученикът открие реализациая, той се ориентира към тези задачи, предпочита ги и ги изпълнява с нужната отговорност и равнище". Знанията на учениците могат да се формират и функционират на три равнища: репродуктивно, конструктивно и творческо.
На конструктивно равнище учениците се упражняват в начините на мисловна обработка. Правят самостоятелен анализ, сравнения, обобщения и др. Установено е, че на репродуктивно равнище умението да се решава задачи е свързано с безразлично отношение към действията. Целенасочените усилия на учителя трябва да осигуряват на всеки ученик възможността да се предвижва по тия равнища, като решава различни типове задачи. Един от въпросите при решаването на учебни задачи е самостоятелна учебна дейност. Тогава когато учениците решават задачи сами- извършват самостоятелно един или няколко нейни компонента, без помоща на учителя. Дейността на учителя е да запознае учениците с начините на работа и изпълнението на задачата. Добре е да се изясни нейната цел. По този начин се задвижват механизмите на мотивация и активност. Учебната задача може да бъде разбрана и изпълнена, може да бъде приета, може да бъде и самостоятелно поставена. Постепенното навлизане в ролята на изследовател поставя пред ученика редица изисквания: определяне на фактите, наблюдение и аналитично изучаване на събрания материал, постановка на проблемите, създаване на хипотеза, план на изследването, извършване на изследването, формиране на решението и изводи. Извършването на поетапните действия на учениците показва действения характер на мотивационното структурно ниво от макроструктурата на учебния процес. Това самостоятелно развитие помага за изграждане на самостоятелна и творческа личност.

Конструиране на учебното действие

Учебната дейност включва учебната задача, учебните действия или действията свързани със самооценката и самоконтрола. Учебното действие се разделя на мотивационни и изпълнителски дейности. Към учебните действия принадлежят: анализ, сравнение, изменение, моделиране и др. Отделните етапи от изпълнението на действията се наричат операции. Съвкупността от действия образува начин на работа. Уменията са резултат от определени задачи и опит. Чрез тях се изразяват определените действия. Уменията са свързани с променящите се условия както казва С. Рубинщайн- "Взаимосвързаните звена на развитие на уменията и мотивите на учебните действия са резултат от диалектическото взаимодействие на компонентите на учебно-познавателните действия. Действията и уменията се разделят на репродуктивни и продуктивни. При сложните учебни задачи логично се включват репродуктивни действия, но не всяка репродуктина дейност е чисто репродуктивна. Тя може да притежава и елементи на евристичност. Продуктивната дейност можеда притежава и елементи на еврестичност. Тук се говори за творческа дейност. Задачата на учителя е да поставяне на конкретни критерии, разграничаващи репродуктивните, частно- изследователските и изследователските действия на учениците, с цел тяхното развитие и оценяване. Видовете умения са указания за възприемане и осмисляне на знанията, умения за затвръждаване и прилагане на знанията, организационни умения.

Умения и нива
Основни умения за възприемане и осмисляне на знанията
Репродуктивни умения
1. Умения да се възприемат и осмислят знания в готов вид според преките указания на учителя.
2. Да се възприема информация.
Продуктивни умения

3. Умения за частично- изследователска познавателна дейност
4. Умения за изследователска (творческа) познавателна дейност
Репродуктивни умения
5. Умения да се подбира и научава учебния материал със свои думи
6. Умения да се подбира и научава учебния материал чрез самостоятелно групиране на
съдържанието.
Продуктивни умения
3. Умения за частично-изследователска дейност като се използва учебен материал от други учебни предмети и от различни източници.
4. Умения за изследователска (творческа) познавателна дейност, протичаща въз основа на изученото.
Репродуктивни умения

1. Умения да се планира и осъществява



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивационна сфера на личността и учебната дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.