Мотивация и мотивационен процес


Категория на документа: Други


Недостатъците на йерархията на потребностите, отчитани и от самия Маслоу, са свързани с непрекъснатата промяна на потребностите, възможността за едновременно действие на повече от едно ниво от йерархията. Независимо от голямата популярност на модела може да се каже, че той не е достатъчно гъвкав и адаптивен, не е доказан напълно в практиката и не е универсален за всички хора, които могат да имат различни приоритети. Важно е ръководителят много внимателно да наблюдава своите подчинени и точно да определи кои потребности са в основата на техните действия. Тъй като потребностите са йерархизиране и се менят, не трябва да се счита, че ако дадена мотивация е била ефективна, тя ще продължи да е такава и в бъдеще.
Теория на Дейвид Макклелънд ( трифакторен модел " приобщаване- власт - постижения ")
Теорията на Макклелънд представя висшето равнище на теорията на Маслоу.

Според Дейвид Маклилънд има три потребности, които са важни за разбирането на мотивацията в организационната среда. Насочена е към ръководния персонал. Към разгледаните пет групи потребности на Маслоу, Маклилънд прибавя още три, а именно:

потребност от успех и постижение

съпричастност и привързаност

необходимост от власт

Власт. Потребността от властта се изразява като желание да се въздейства върху други хора. В йерар-хичната структура на Маслоу, потребността от властта попада някаде между потребността от уважение и самореализация. Хората, които чувстват у себе си потребност от власт, най-често се появяват като откровени и енергични хора, които ни се страхуват от конфронтация и се стремят да отстояват свои позиции. Много често те са добри оратори и изискват повишено внимание от страна на околните към собствената им особа. Мениджмънтът привлича такива хора, като им дава възможност да проявят и реализират потребността си от власт.

Хората, които чувстват потребност от власт, не са непременно груби кариеристи в негативния смисъл на това понятие.

Потребността от успех се намира на същото място, където и потребността от власт. Тази потребност се удовлетворява не чрез разгласяване на успеха, постигнат от даден човек, а в процеса на довеждане на дадена работа до успешен завършек. Хората, с високо развита потребност от успех, рискуват умерено, обичат ситуации, в които могат да поемат лична отговорност и искат достигнатите от тях резултати да бъдат поощтрявани.

Ако един ръководител иска да мотивира своите подчинени с потребност от успех, той е длъжен да им поставя задачи с умерен риск, да им делегира достатъчно пълномощия за решаване на поставените задачи, непрекъснато и конкретно да ги поощтрява в съответствие с достигнатите от тях резултати.
Потребност от приобщаване (обвързаване), определена като потребност от непринудено приятелско отношение с другите. Тя се изразява в желанието и необходимостта от благоприятно взаимоотношения. Взаимна помощ, разбиране и подкрепа в процеса на труда или друга съвместна дейност.
Двуфакторна теория на Хърцбърг

Херцберг комплексно изследва факторите, които влияят върху мотивацията за труд на работниците и служителите и по какъв начин се регулира човешкото поведение. Херберг подрежда факторите в две групи:
Хигиенни и мотивационни.
> Хигиенни фактори - отразяват условията на труд, социалните отношения, стила на ръководство, възнаграждението и социялно-психологическия климат в организацията. При липса на тези условия работниците не получават удовлетворение от работата. Тези фактори снижават неудовлетвореността, но не способстват за повишаване на удовлетвореността. Хърцбър отнася към тях начина на управление, политиката на организацията, отношението към непосредствените ръководители, условията на труд (шум, осветление, запрашеност, комфорт), работна заплата, отношението към сътрудниците, отношението към подчинените, статуца и безопасността.
> Мотивационни фактори (мотиватори) - характеризират се с работата като ценност, с чувство на отговорност и с възможността за усъвършенстване.
Положителното им проявление настъпва с удовлетвореността от работата. Към факторите мотиватори Хърцбърг отнася отнася постиженията, успеха, работата като такава (интерес към работата и заданието), отговорността и професионалното израстване.
Парите се отнасят към хигиенните фактори, което означава, че мотивират до известна степен и до удовлетворяване на първичните потребности. По- нататък тяхната ефективност намалява. Хърцбърг нарича парите негативни подбуждащи стимули. При тяхната липса хората се чувстават неудовлетворени. При наличието на пари не винаги хората са щастливи, и не е задължително да повишат производителността на труда.
Ръководителите, които се стремят оптимално да мотивират подчинените си, трябва освен хигиенните фактори да осигурят и мотивиращите. За да се използва ефикасно тази теория, е необходимо да се състави списък на хигиенните и особено на мотивиращите фактори и да се даде възможност на сътрудниците сами да определят и да посочат кои от тях предпочитат.
Теория на оцеляването, принадлежността и ръста (ERG)
Авторът на тази теория е Клейтън Олдърфър, следвайки идеята на Ейбрахам Маслоу, Олдърфър развива т. нар. ERG-теория за мотивацията(1972г.), според която нуждите на хората не се намират във вертикална йерархия, а следват в хоризонтален ред, и са по-скоро три, а не пет групи, а именно:
> За съществуване
> За обвързаност ( принадлежност)
> За растеж
Нуждите за съществуване съответстват на нуждите от ниските равнища на пирамидата на Е. Маслоу. Потребностите на съществуване са жизнено необходими- физиологичните потребности, индивидуалните потребности на човека за обмен на енергия с външната среда, потребността от материална безопасност и др.
Потребности от принадлежност - в тази група се включват социалните потребности - отношенията на човека с индивидите и групите, потребността от социална оценка и социална безопасност. Човекът удовлетворява тези потребносто в пеоцеса на общуване с другите, като споделя мисли и чувства, поради което този процес следва да е взаимен.
Потребността от принадлежност съответства на социалните нужди в пирамидата на Маслоу.
Потребности от растеж - те подбуждат индивида към творчество, самостоятелност, вътрешна потребност от самооценка и самореализация.
Основната разлика на теорията за оцеляването, принадлежността и ръста от концепцията на Маслоу е отказът от идеята за йерархия на потребностите. Главната хипотеза е, че в случай на неудовлетворяване на потребностите от по-високо ниво на преден план излизат потребностите от по-ниско ниво, дори ако те са били изцяло изпълнени. Например ако опита на едно лице да задоволи потребността си от професионален тастеж се окаже неуспешен, той се връща назад и има основен мотив потребностите за общуване с колегите си.
Според теорията на оцеляването, принадлежността и ръста е възможно появяване на няколко потребности едновременно.
* Теория на Хенри Мурей за демонстриране на потребностите
Теория на Мурей е свързана с разнообразието на потребностите и според него само то може да мотивира поведението на човека.

От друга страна потребностите на хората се променят в резултат на опита и познанието на хората, а чрез потребностите си хората изразяват себе си, своето отношение към другите, както и към труда.

Важна част е потребността от постижение в работата и това включва и самоуважението от успешно свършената работа.

Мърей използва 20 основни потребности, те са следните:
* От постижение - преодоляване на трудностите по пътя към успеха;
* От унижаване - надмощие над другите по манипулативен или друг начин;
* От агресия - от физическо и психическо увреждане причинено от някой друг;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивация и мотивационен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.