Мотивация и мотивационен процес


Категория на документа: Други


* От уважение - готовност за следване на някого и чувство за гордост от това;
* От отбрана - отбрана на собствената личност чрез поднасяне на извинения и даване на обяснения;
* От предизвикателство - предизвикване на дейност или на ситуация, които представляват опасност за другите или за самия човек;
* От автономност - защита на собствената личност и на собственото поле за изява;
* От отбягване - опит за избягване от смешно или конфузно положение;
* От ред - необходимост да бъдеш прецизен и акуратен;
* От подкрепа - помощ и поддръжка за другите;
* От разбирателство - защита на връзки, абстрактни идеи, концепции и т.н.;
Теорията на Мърей не предвижда подреждане на потребностите в йерархичен ред и според него всяка една потребност има две основни характеристики - направление и сила.
Направлението е обектът (личността, предмета и събитието), към което е ориентирана потребността. Силата на потребността е нейният смисъл, значение и ценност, които всеки човек влага в съответната потребност.
Авторът на теорията е първият изследовател, който аргументирано, обосновава идеята, че потребностите са двигател на човешкото поведение.

Теория X Y и Z
Автор на теориите X и Y за мотивите на поведение е професор Дъглас Макгрегър. Авторът разграничава два перпендикулярно различни възгледа за природата на човека, за характеристиките на човешкото същество. Първата е негативната,наречена теория Х,и позитивната - теория Y
Теория Х- Предположения за човешкото поведение:
Според теория Х има ръководители, които в своята дейност се основават на следните предположения:
* Хората в организацията не обичат своята работа и ще я отбягват винаги, когато това е възможно;
* Поради недолюбването на работата, хората не могат да имат положителен принос в дейността на организацията си, освен ако не бъдат насилвани и заплашвани с различни наказания, за да положат усилия по отношение на организационните цели;
* Обикновените хора предпочитат да бъдат насочвани, избягват отговорността, имат малки амбиции, стремят се към безопасен начин на работа.

Придържането към Теорията X води ръководителите до акцентиране на тактиката на контрол, до избор на процедури и методи, които дават възможност да се представи на хората какво им предстои да правят, да им се определи дали изпълняват предписанието, да се прилагат поощрения и наказания.

Макгрегър не защитава теорията Х.Той предлага алтернативен комплекс предложения за човешко поведение,който обозначава с теория Y.

Теория Y - Предположения за човешко поведение:
* Хората в организацията намират работата като нещо естествено, искат да участват във вземането на решения, приемат и обикновено търсят да поемат отговорност;
* Външният контрол и заплахите от наказания няма да доведат до значително усилие на служителите по отношение на постигане на организационните цели;
* Съпричастността на служителите към целите на организацията е функция на възнагражденията, свързани с техните постижения;
* Интелектуалният потенциал на обикновените хора е слабо използван, но такъв съществува при повечето служители.

Теорията Y отделя по-голямо внимание на природата на взаимоотношенията, на създаването на среда, която да благоприятства възникването на преданост към организационните цели и да представя възможност за максимално проявление на инициатива, изобретателност и самостоятелност при постигането им.

Според Дъглас Макгрегър теориите X и Y обясняват защо някои ръководители постъпват внимателно с подчинените си (привърженици са на теория Y), а други са затруднени да имат внимателно отношение (привърженици са на теория X).

Ръководителите, ориентирани към теория X използват прости дейности и технологии, замислят организационни структури, които се характеризират с малко участие на подчинените при вземането на решения и високо равнище на авторитарна централизация и формализация на работните процедури. Такива ръководители централизират колкото се може повече правомощия, структурират работата на подчинените си, не им дават почти никаква свобода за вземане на решения, следят отблизо изпълнението на цялата работа, като правило оказват икономически натиск чрез заплахи.

Ръководителите, ориентирани към теорията Y позволяват на подчинените си да вземат голяма част самостоятелни решения в своята работа и да участват във вземането на организационни решения. Такива ръководители вярват, че хората притежават творчески капацитет и едновременно способността и желанието да упражняват самоконтрол и самонасочване.
Трябва да се отбележи,че тези теории могат добре да бъдат представени чрез възгледите на Маслоу.Теория Х се основава на първичния тип потребности,а теория Y - на вторичния.

От теорията на Макгрегър могат да се изведат следните практически изводи:
- Ръководителите носят основната отговорност хората да бъдат мотивирани и да развиват присъщите им положителни качества;
- Чрез управление на човешките ресурси да се създават такива условия,в които работниците и служителите да могат по-лесно да достигат както собствените си цели,така и тези на своята група и организация.
Теория Z на Уйлям Оучи
В тази теория трудът придобива самостоятелна морална ценност. Японският работник не издига работната заплата в култ, а трудът се разглежда от него като дълг и жизнена мисия. Не сличайно позоцията на япоския работник е " С какво мога да помогна" докато позицията на американския работник най-често е: " Това не е мой проблем".

Процесуални мотивационни теории
Теориите за потребностите не изясняват достатъчно защо хората избират дадено поведение, за да задоволят конкретните си потребности. Този фактор на избора в мотивацията стои в центъра на процесуалните мотивационни теории. При тях акцентът е поставен предимно върху някои от психичните процеси, протичащи при мотивацията, въпреки че донякъде се отделя внимание и на потребностите. Тази група теории обикновено се определя като по-полезна за практическото управление на човешките ресурси, защото именно тя е в основата на прилаганите мотивационни техники.
Към процесуалните теории се отнасят теорията на очакванията , теория на справедливостта и модела на Портър - Лоулър.
Теория на очакванията - Виктор Врум

Виктор Врум е виден изследовател, университетски преподавател и консултант по организационно поведение. Разработва терорията си през 1964г. Врум възприема мотивацията като функция на три непостоянни индивидуални характеристики, които нарича очаквания,инструментариум и валентност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивация и мотивационен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.