Мозъчен инсулт


Категория на документа: Други


 Мозъчен инсулт. Определение, причини, видове

Мозъчният инсулт представлява остро нарушение на мозъчното кръвообръщение, проявяващо се с общомозъчни и огнищни прояви. Те могат да се дължат на мозъчна исхемия с инфаркт (размекване) на мозъчната тъкан при артериална тромбоза или емболия, на кръвоизлив - мозъчен или субарахноиден, на преходни фунционални разстройства на кръвообръщението на мозъка и по-рядко на тромбози или тромбофлебит на мозъчните вени.

Следните фактори са предраполагащи за получаване на мозъчен инсулт:

- Атеросклероза - стеноза, тромбоза, емболия;

- Хипертонична болест;

- Сърдечни заболявания;

- Заболявания на кръвоносните съдове;

- Захарен диабет;

- Кръвни заболявания;

- Злоупотреба с алкохол, лекарства и др.

Значително повишаване на риска от мозъчен инсулт се получава при комбинирано въздействие на няколко от изброените рискови фактори.

Мозъчните инсулти могат да се разделят основно на два вида: исхемичен и хеморагичен.

Исхемичен мозъчен инсулт (мозъчен инфаркт). Остро настъпило силно намаляване или прекъсване на кръвотока в определен съдов басейн в мозъка, в резултат на което настъпва огнищно мозъчно размекване (коликвационна некроза) и образуване на кисти при резорбиране на тази тъкан.

Мозъчният инфаркт настъпва, когато освен нервните клетки са увредени и глията и мезенхимните елементи.

Най-честата причина за исхемичния инсулт е атеросклерозата на аортата, сънните, вертебралните и мозъчните артерии.

Хеморагичен мозъчен инсулт. Остро нарушение на мозъчното кръвообръщение, при което настъпва общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика в резултат на спонтанен излив на кръв в мозъка и/ или в ликворните пространства.

Хеморагичният инсулт се среща по-рядко, но смъртността при него е по-висока - близо половината от болните умират през първите 24 часа след настъпване на инсулта.

Първо място сред причините заема хипертоничната болест, съчетана или не с атеросклероза, следвана от вродени или придобити аневризми или други заболявания на мозъчните съдове.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Исхемичен инсулт. Клиничната картина е различна в началото на инсулта, когато причината е тромбоза, тромбемболия или микроемболизацията.

Тробозата настъпва обикновено по време на сън. Това се дължи по всяка вероятност на спадане на кръвното налягане, забавяне на кръвния ток в мозъчните съдове и повишаване на кръвния вискозитет. Предшества се от краткотрайни разстройства на мозъчното кръвообръщение - изтръпване на крайниците, преходна слабост, виене на свят и др. Когато настъпва в будно състояние съзнанието е запазено. Кожата е бледа, пулсът мек, очните дъна показват склеротични явления. Неврологичната симптоматика зависи от локализацията на инфаркта т.е. запушената артерия.

Тромбоемболичният инсулт се развива много остро, за секунди. Често се получава при силно психическо вълнение. Обикновено се запушват средни по калибър артерии.

Хеморагичен инсулт. Развива се остро и внезапно, често по време на физическо усилие или на върха на психично пренапрежение. Болният пада като подкосен, често изпада в безсъзнание. При запазено в началото съзнание болните съобщават за внезапен световъртеж, остро главоболие и причерняване, понякога съчетано с повръщане. Лицето е зачервено, пулса е забавен, кръвното налягане - повишено.

При по-леките случаи след първоначалната кома болният идва постепенно в съзнание, като се очертава огнищна неврологична симптоматика, която зависи от големината и локализацията на кръвоизлива.

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ИНСУЛТИ

Rimbaud най-добре е определил периодите на развитие на мозъчните инсулти. Те са описани като 3 основни периода:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мозъчен инсулт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.