Музеите в съвремието - перспективи и развитие


Категория на документа: Други


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

РЕФЕРАТ

ТЕМА:
Българските музеи - съвременно състояние и перспективи

ИЗГОТВИЛ: Татяна Цвяткова
фак. №: 70 432

Съвременният живот налага тенденцията музеите да се обновяват и модернизират, за да могат да съхранят и разширят съдържанието на своите колекции, и да задоволят новите изисквания на обществото. Те се превръщат все повече в истински културни центрове, които не само отразяват историческите, социалните и културни факти, но и стават средище за създаване на такива.

В съвременните икономическите условия, нормалното развитие на музеите е трудно. Функционирането им е сведено до оцеляване. Опазването на недвижимите и движимите паметници струва скъпо и не може да се осъществява по необходимите правила. Появяват се прояви на вандализъм, ограбване на археологически паметници и разкопки, рушене на неконсервирани паметници на културата, а също и незаконен трафик на културни ценности извън пределите на страната. Още повече че музеите като институции изпитват финансови затруднения. В повечето случаи музеите нямат необходимите битови стандарти, за да функционират като публични институции. Застрашено е съхраняването на експонатите в самите музеи. Няма свободни средства, които да се инвестират в допълнителни печеливши музейни дейности, така че да донесат приходи.

Музеят е място, което със своите дейности и съхранявани предмети на наследството привлича посетители и това го прави важен за туристическото развитие на дадения регион и страната като цяло. Една от най-новите, модерни функции на музея е да бъде туристически център, да участва в културния туризъм. Музеят трябва да извършва своите дейности (експозиции, прояви, изследване на публиките, обслужване и атракции и др.) като в същото време участва в развитието на културния туризъм. От една страна музейната институция и мрежата от музеи в един регион допринасят за развитието му и утвърждават просперитета му, а от друга тясното сътрудничество със туристическите организации носи реклама, популярност и приходи на съответния музей. Мотивацията на туристите обикновено е свързана с желанието да опитат нещо ново, различно - нужда, която не могат да задоволят оставайки в своята страна или регион. Музеите са място за приемане, обмен, предлагане, популяризиране на наследството, а по отношение на посетителя те са място за срещи, преоткриване и възприемане на наследството. Уникалността на наследените предмети e това, което привлича посетителите в залите на музея и това, което те искат да опознаят, плащайки за удоволствието. Туристическите организации трябва да осъзнаят, че не са привлекателни, ако предлагания пакет включва само нощувки, хранене, транспорт, а в него липсват посещения на културно-исторически и природни забележителности. Реализирането на сътрудничество между музеи туристически агенции е проблем, който в България все още няма трайно решение, защото не е важна само активността на дадената институция, но и наситеността на региона с културно-исторически и природни забележителности, добрата инфраструктура и др. За успешното развитие на туризма е необходимо всички туристически организации в региона и в страната да си сътрудничат. Всеки регион трябва да бъде комплексно представен, с неповторимите си забележителности, които биха го откроили сред останалите. Съществуват различни стратегии за привличане на публики в музеите реализация на интересни и оригинални изложби, на изложби-шоу, на експозиции залагащи на синтеза на различни видове изкуства, на атракции; намаления на входните такси; организиране на регионални, национални и международни изяви; рекламна стратегия; участие на музея в комплексното представяне на града, участие в културния туризъм на града и др. Важно е не само привличането на туристите, но и задържането на потребителския интерес.

От една страна модернизирането на музея изисква съобразяване с вкусовете на музейните публики като потребители, а от друга предполага познаване и внедряване в музейната практика на новостите в дизайна на експозициите и в документиране на музейните фондове, използване на нови похвати в рекламирането на музейните дейности и връзките с обществеността. Модернизирането може да доведе до формиране на нови естетически вкусове на музейните публики и до разширяване на кръга на потребителите на музейни услуги

Необходимо е добре да се познава самата институция - основната й цел /мисията на институцията/, принципите на действие, състоянието на наличните експонати - фондове и експозиция, екипът от специалисти, законовата база, касаеща наследството и всички други сфери, до които то се докосва, както и законите на другите институции и сфери, с които се общува - туризъм, образование, търговия, медии, реклама, международни програми и сдружения и т.н. Сериозно трябва да се познават и правилата за общуване с местната власт, а също и с преките административни и методически ръководства /съобразно вида и типа на институцията/. Редно е също така да се разбират добре интересите и принципите на дейност и на партниращите институции за да се поддържа постоянен диалог с тях.

Модернизирането на структурата е в пряка връзка с културата на музея, а тя пък се влияе от мисията и стратегическите цели. Създаването на работещ екип е от първостепенна важност за успешното изпълнение на мисията на организацията. Важно да добрата работа на екипа е създаването на "морален климат" в организацията. Успешното модернизиране на музея зависи и от работата на екипите, разработващи проекти по програми с външно финансиране. Една от целите на музейният мениджмънт е формирането и разширяването на кръга на потребителите на музейните услуги. Всички нововъдения и модернизиране на музейните дейности се правят в името на музейната публика. Музейният маркетинг трябва да бъде насочен към две групи хора - тези, които са вече спечелени за каузата му, но ние искаме да ги включим в повече музейни програми, и тези, които тепърва трябва да посетят музея и постепенно да се превърнат в музейна публика. За тяхното привличане е необходим маркетингов план, познаване на профила на зрителската аудитория - навиците, вкусовете, интересите и т.н. В нашето съвремие никой не съди за полезността на музея само по неговите фондове и научни постижения, а качеството и достъпността на музейните услуги и с количеството на техните ползватели - посетители на изложби и атракции, купувачи на сувенири, читатели в специализираните музейни библиотеки, купувачи от изложбите-базари, клиенти на музейното кафене или реставрационното ателие и др. Музеите и галериите са културното сърце на града. Затова чрез връзките с обществеността гражданите трябва да узнаят а съкровищата на музея и за музейните образователни програми. Музейните услуги трябва да влизат в пакета от туристически услуги, за да се привличат нови музейни публики като голяма роля играе и музейната реклама.

Музеите трябва да могат да се саморекламират. Има успешни начини това да става - дори без да се заплаща. Добре е да се използват всички начини - от най-популярните, до най-нетрадиционните. Не бива да се забравят публикациите, изданията, брошурите, интервютата, пресконференциите, рекламата от уста на уста, а понякога дори и антирекламата. Добре е всеки музей да разполага поне с един обучен специалист по "Връзки с обществеността", който да разбира също от протокол, създаване на контактни мрежи, от маркетингови проучвания и психология на културното общуване.

Модернизирането на музея включва много дейности. То започва с модернизирането на музейния мениджмънт и маркетинг. Но всичко това е трудно постижимо без необходимата техническа съоръженост като електронна обработка на художествените, архивните и библиотечните фондове; използване на мултимедията за нуждите на образователните програми и рекламата; оборудване на експозициите със съвременна осветителна и аудиовизуална техника; навлизане на атракцията в музейно-експозиционната дейност.

Действително на повечето от българските музеи днес им е нужна ефективна, макар и малка промяна, която да се забелязва от публиката, която да не струва много, но да насочи вниманието към нещо непознато до този момент и да осигури приятен спомен на посетителите. Решението каква именно да бъде тази промяна би следвало да се базира на възможностите на самия музей и на проучване очакванията на публиката.

Изграждането на един съвременен музей или експозиция е в тясна връзка с мисленето на обществото в даден исторически период от неговото развитие. По време на тоталитарния режим изложбите били предимно с партийна насоченост като обикновено израз на възходящо социалистическо развитие на града или във връзка с приетите политически празници за Октомврийската революция, българо-съветската дружба и др. След 1989 г. започват да се проучват теми-табу - за комунистическите лагери, за религиите и сектите, за историята на етносите и т.н. В периода на т.нар. буржоазно-демократична власт преобладава мнението да се подреждат музеи, хронологично представящи историята от древността до наши дни. Днес свободно се прилага идеята за временни тематичните изложби. Мобилната експозиция отговаря на динамиката на съвременните събития.Синтезираният веществен, снимков и документален материал остава задълго в съзнанието на посетителя, ако е представен атрактивно и със средствата на научно-техническите постижения. Затова в съвремието все по-често се използват методите на свободно разполагане на веществения материал извън витрините, артистични прийоми за пресъздаване на съответната обстановка, аудио, аудио-визуална и компютърна техник, участие на личности, свързани с показваната тема и др. Консервативното, стандартно изложение трябва да се разчупи, за да отговори на изискванията на новото, модерното време. Там, където темата позволява, експозицията би могла да се изнесе дори на площада, на улицата, в училищата. Целта е да се представят съвременни експозиции, които да образоват и да дават естетическа наслада. В същото време, ако експозицията е израз на обикновения живот - с всички човешки слабости, съпътстващи ежедневието, тя ще бъде близка и разбираема. Показването на историята не от помпозната, а от обикновената, човешка страна ще повиши авторитета на музея, защото ще го направи по-достъпен. Тогава посетителят ще вникне в историята емоционално. Тогава тази история ще мине през сърцето му, следователно ще се запечата там.

Още по-интересни са специализираните кабинети от типа на музейните ателиета. Ако в тях посетителят може да усети даден експонат с ръцете си или да общува с негово достъпно копие, да се опита да го възпроизведе по автентични технологии, вниманието се концентрира трайно. Музейната институция става интригуваща, заниманието буди въпроси, има база за диалог и съответно - поводи за повече контакти. Подобна мотивираща роля играят и макетите и възстановките, особено тези, около които посетителят може и сам да извършва нещо, различно от ежедневното. На определени места в експозицията могат да се оставят листове и бои, да има няколко подходящи стативи за кописти, маси и столове - не само за отдих, но и за рисуване или моделиране, листовки с кратки, дори провокиращи въпроси, някои рекламни материали, озадачаващи посетителите или "пощенски" кутии за мнения, въпроси или други послания.

По-трудно е да се създадат полуготови сувенири с музейна тематика, които посетителите сами да довършват. Същото важи и за така наречените "музейни обучения" в стари занаятчийски технологии. Те най-много интригуват посетителите, особено ако са съпроводени със снимки или с връчването на символичен документ /сертификат/ за майсторство. На пръв поглед незабележими неща - каквото са сувенирните музейни печати или билетите, също могат да се превърнат в акценти, оставящи спомени и служещи за доказателство пред близките, че човек е бил на дадено място. Без особени усилия и без много средства може да се създаде и кът на посетителя. Там е възможно да се излагат автентични документи за историята на даден експонат или пътя на неговото достигане до експозицията, може да се представят музейните професии и професионалисти, а също така да се дава пространство за срещи или споделяне на мнения за музея, или за значими културни събития. Дори и с провокативен характер, подобен опит за пряк диалог с публиката е много мотивиращ. Със сигурност предизвиква интерес, най-малкото поради необичайността си за нашите музеи. Играе ролята и на обратна връзка, дава и информация на специалистите.

В традиционните представи музеят е на първо място хранилище на паметниците на културата. Съвременният музей обаче все повече се превръща в активно социално звено с висока степен на организация и разностранна дейност. Музеите се ангажират не само със събиране, съхранение и научно изследване на експонатите, но и с такива методи в работата с посетителите, които могат да направят посещението по-приятно, познавателно, атрактивно и осмислено. Работата с публиките се превръща в приоритет на съвременните музеи, а колекциите и научните изследвания се превръщат в средство за нейното образование и развлечение. За всеки съвременен музей най-добрата служба в полза на обществото се изразява в непрекъснато увеличаване на посещенията и нарастване броя и обхвата на привлечените разнородни публики. Това се постига чрез постигане на качествен културен продукт, грижливо обслужване на посетителите, разнообразяване на дейностите, увеличаване броя на публичните изяви, въвеждането на образователни програми и др. Но преди всичко чрез промяна в отношението към посетителя. Музеят трябва да се превърне в място, което не просто се посещава, а се използва; хората да бъдат не просто посетители, а потребители. Вече не е достатъчно музеят само да съхранява и опазва експонатите. Той е длъжен чрез многократни популяризиращи изяви да позволи на всеки гражданин да ги опознае, осмисли, оцени и приобщи към своя свят. Съвременните музеи са институции, които се грижат за своята публика и са инициатори на най-разнообразни контакти в духовната сфера. Музеят трябва да се вслушва в гласа на общността, да се превърне в място за полезни срещи и извор на емоции, длъжен е да следва ритъма на колективния живот, да опознава различните групи, които играят важна роля в него и да ги привлича, предлагайки им интересни и разнообразни програми и изяви.

Музеят трябва да наблегне върху изучаване профила на посетителите, техните нужди и интереси. Задължение на всеки музей е информира, образова, възпитава и развлича своята публика. Затова той трябва добре да я познава, да е информиран за нейните нужди и интереси, за да може да планира дейности, които в най-голяма степен задоволяват потребностите й. Създадената добра атмосфера и нужен комфорт за посетителите са предпоставка за техните многократни посещения в музея по различни поводи. Приятната и ведра обстановка, добре организираните изложбени зали, обособените места за почивка, гардероба, кафенето и щанда за сувенири, информационните табла и указателните табели, чистите санитарни възли - всичко това се очаква от посетителите и всеки музей би трябвало да се постарае да ги осигури. За да се превърне музеят в предпочитано културно средище и приятно място за социални контакти особено важно е създаването на подходяща база за провеждане на публичните изяви и специалните образователни програми. Музеят би следвало да използва всеки предоставил се случай за изнасяне на своите публични изяви извън собствената си сграда, дори сам да търси подобни възможности.

Музеят е институция, свързана с интересите на хората, т.е. те не го посещават по задължение, а по вътрешна необходимост. Задачата на музейните работници е да поддържат този интерес. Музеите са изключително важни за културния живот на градовете, защото са обществени места за придобиване на знания, за размисъл и удоволствие, достъпни за всички хора; допринасят за повишаване качеството на живот на гражданите и не на последно място са привлекателни културни обекти за всички гости на градовете, които са в състояние да променят облика на обществото.

В началото на XXI музеят модернизира своята дейност, като сменя приоритетите си и се превръща от хранилище на културно наследство в културен, развлекателен и образователен център. Той е един от основните фактори за развитие на регионалния и национален туризъм, който пряко влияе на икономическото развитие на регионите и страната. Когато обществото се увери, че музеите са важен фактор за регионалното развитие, то ще им отдаде заслуженото. За музеите остава да доказват чрез дейността си своето значимо място за културното израстване на нацията. Модернизирайки и разширявайки спектъра на своята дейност, променяйки облика си в съответствие с новите вкусове и интереси на публиките, музеят в съвремието чертае перспективите си и привлича и възпитава все повече "потребители" и ги превръща в приятели и съмишленици на мисията си - да бъде в услуга и полза на цялото общество.

Използвана литература:
1. Модерният музей - модели на адаптация. Доклади и научни съобщения, изнесени на Национална научна конференция посветени на 120 години музейно дело в Габрово. В.Търново, Фабер, 2004.
2. Добри практики в дейността на регионалните музеи в Северна България. Русе, ИИК "РОД", 2008.
3. Музеят - традиции и съвременност. Доклади и съобщения от Международна научна конференция, посветена на 40-годишнината от създаването на Етъра. В. Търново, Фабер, 2005.
4. Добри практики на музеите с медиите. Стара Загора, "Литера-принт" АД, 2008.
5.Ролята на музеите и галериите за регионалното културно, туристическо и икономическо развитие. Втора Национална научно-практическа конференция с международно участие. Габрово, Дом на хумора и сатирата, 2004.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Музеите в съвремието - перспективи и развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.