Музикалната култура и националната арфова школа на САЩ. Карлос Салседо - "Песен в нощта"


Категория на документа: Други


1. Музикалната култура и националната арфова школа на САЩ

Музикалната култура на САЩ е сложно явление, което няма аналог в другите страни. С откриването на "Новия свят" непрекъснатият и увеличаващ се поток от емигранти от Европа и Африка пренася в Америка пъстротата на най - различни културни традиции.

Американската култура и в частнист музикалната, се формира от невероятната смесица на раси и народи. Към това се добавят и специфичните условия на живот на новия континент - войни за независимост и териториално разширяване, борба между промишления север и робовладелския юг, движението за премахване на робството и равноправие на негрите.

Корените на американската арфова школа трябва да се търсят в културата на всички националисти, които са намерили своята втора родина в Америка. Основна роля в развитието на съвременната американска арфова школа изиграва арфовата школа на Франция - страната, дала на света съвременната арфа.

Блестящият разцвет на арфовото изкуство Америка дължи на двама изтъкнати арфисти и музиканти - ученици на забележителния проф. Алфонс Хаселман (1845 - 1912) - Карлос Салседо и Марсел Гранжани. Със своята дейност те издигат ролята на арфата и я утвърждават като равностоен съвременен инструмент с богати технически и тонови възможности.

От значение е и същественият принос в развитието на конструкцията на арфата на майстора Вулицер, както и майсторите от производителя на арфи "Lyon & Healy" през 90-те години на XIX век. Те успяват не само да съхранят двойнодействащия механизъм на педалната арфа на Себастиан Ерар (1801г.), но и да усилят пълнотата на звука, както и надежността на механиката и стабилността на строя. Така усъвършенствата арфа бързо намира своите привърженици, в това число и Карлос Салседо, който допринася за създаването и развитието на няколко модела арфи. И днес "Lyon & Healy" предлага модел Salzedo - с 47 струни, височина 191см и тегло 39кг. Дизайнът е в стил Арт Деко (Art Deco) от 20-те години на миналия век, наречен на вдъхновителя си, както и любимия на Салседо модел арфа от по - висок клас Style 11.

Още в началото на XX век Салседо е на мнение, че е належаща смяната на стария тип изпълнители, чиято интерпретация често се отличава със сантименталност и отсъствие на добър вкус, с нови изпълнители, които ще могат с блясък да изпълняват съвременна музика. Целият творчески път на Салседо като солист, композитор и педагог следва тази цел.

2. Творческият път на Карлос Салседо

Салседо е роден във Франция, град Аркашон, на 6 април 1885г. Цялото му име е Шарл Моис Леон Салседо и произлиза от баско семейство. Родителите му са професионални музиканти: бащата е хормайстор и асистент по вокал в Парижката консерватория, а майката - талантлива пианистка и придворен музикант в испанския кралски двор. Необичайно надарен, Карлос започва да се занимава още на три години с музика, като изучава пиано. На тригодишна възраст свири пред испанската кралица Мария Кристина, която го нарича "моя малък Моцарт". Първия си концерт като пианист изнася на пет години, а първото си запазено произведение - соната за пиано, написва на седем.

След две години постъпва в Парижката консерватория в класа по пиано, воден от Шарл де Берио - син на големия цигулар Берио, и ученик на известния пианист Талбер. На 11-годишна възраст започва да се занимава и с арфа, първоначално при Маргьорит Ашар, а след няколко месеца и при Алфонс Хаселман - професор в Парижката консерватория. Завършва консерваторията с двете специалности, като в един ден успява да спечели първа награда и по пиано, и по арфа.

Изправен пред избора между двата инструмента, той отдава предпочитание на арфата. "Моето решение в полза на арфата в продиктувано от това, че в света има маса прекрасни пианисти и много малко виртуози и музиканти, свирещи на арфа". Неговият девиз е : "Арфата за музиката в това, което е музиката за живота". Като солист-арфист той постъпва при Едгар Колон - създателя на прочутите "Концерти Колон" и обикаля цяла Европа със солови и симфонични концерти. Композира интензивно.

През 1909г. Салседо заминава за Америка, където диригентът Артуро Тосканини го кани да работи в "Метрополитън Опера" в Ню Йорк. Там се запознава с бъдещата си съпруга - пианистката и певица Виола Грам. За сватбата си през април 1914г. композира кантата. Заедно с флейтиста Жорж Барер и челиста Пол Кефер създава трио "Лутенция". С него изнася концерти в Сащ и Великобритания.

В началото на първата световна война той, както и много негови сънародници - музиканти, например, Равел, е мобилизиран в действащата френска армия. През 1915г. след заболяване се завръща в Сащ и отново се заема с творческа дейност. Америка става негова втора родина и през 1923г. той приема американско гражданство.

За формирането на Салседо огромна роля изиграва голямата му обща музикална култура, превъзходното познаване на класическата и съвременната музика и то не само арфова.

Интензивността на изпълнителската дейност на Салседо нараства. Той постоянно пътува из цяла Америка с различни симфонични оркестри, най - често с Филаделфийската филхармония. Участа като солист със самостоятелни концерти във всички арфови фестивали и като убеден новатор пропагандира новия изпълнителски стил. През 1921г. Блох пише: "До неотдавнашния концерт на Салседо никой не би могъл да си представи какъв източник на възможности е инструментът арфа". Самият Салседо доказва, че няма друг оркестров инструмент, притежаващ такова количество и разнообразие на звукови тембри. Пабло Казалас признава, че "изпитва величайшо възхищение пред Карлос Салседо от своето юношество и го счита за най - изключителния изпълнител на арфа".

Карлос Салседо организира и участва в много ансамбли. Освен в създаденото още преди Първата световна война трио "Лютеция", той свири и в осъвременената през 1932г. формация на триото Б-С-Б (Барер - Салседо - Брит). Музицира още и в дуо арфи, в квартет с две арфи, флейти и чело, както и в септет арфи.

С неспирен ентусиазъм работи за сплотяване на музикалното съсловие. През 1920г. е избран за президент на новоучредената Национална арфова асоциация на САЩ. В течение на много години ежегодно организира национални фестивали, за които създава огромни ансамбли от 80-90 изпълнители. През 1921г. основава първото арфово списание "Eolian Review" (по - късно "Eolus") - издание на Националната арфова асоциация. В него публикува интересни статии за арфата и нейното положение в световния музикален свят.

Голяма дружба и съвместна обществена дейност свързват Салседо с американски композитори от френски произход, например, Е. Варез. През 1921г. те двамата организират Международния съюз на композиторите - "първо в Северна Америка общество за опознаване на новата европейска и американска музика". През 1923г. с дейното участие на Салседо е създадена секция в САЩ на Международното общество за съвременна музика, а през 1927г. той полага начало на Панамериканската асоциация на композиторите.

През целия си живот Салседо пише за арфа, като се опитва максимално да използва пълните й възможности: пиеси, сериозни оригинални произведения, каденци, транскрипции на Бахови произведения. Едно от репертоарните арфови произведения днес е "Вариации върху старинна тема" на Салседо по Бах. То остава неизменно в програмите на големите международни арфови конкурси. Създава множество преработки за арфа - Хенделовия концерт в B Dur, произведения на Дебюси, както и редица свои оригинални творби - концерти за арфа, концерт за арфа и седем духови инструмента и много други.

Салседо мечтае и се стреми да създаде изпълнител - арфист от нов тип и с нов модерен стил. През 1924г. открива клас по арфа в Къртис Институт във Филаделфия, в която преподава до смъртта си. Там той изгражда арфисти от световна величина. Основоположник е на арфовото обучение в днешния Джулиард Скуул в Ню Йорк. Основният девиз на Салседо е: "Учителят трябва да изиска от ученика не подчинение, а разбиране". През 1931г. Салседо учредява лятна арфова колония в Кемден. В нея се събират арфисти от Америка и света и тя става своеобразна висша школа по арфово майсторство.

Учебно-методичните трудове на Салседо, написани в 20-те години, са "Съвременно обучение по арфа" (1921г.), "Методика по арфа" (1929г.) в съавторство с Лусил Лоурънс, както и редица арфови упражнения. Своя педагогически метод Салседо построява върху основата на традициите, възприети в класа на Хаселман в Парижката консерватория. Основното съдържание на всяка школа е постановка на ръцете и звукоизвличане. Методическите принципи на Салседо са изградени изцяло на базата на френската арфова школа. Той подчертава, че красотата на звука не трябва да става жертва на виртуозността. Всъщност школата на Салседо, наред с тази на Рение и Гранжани, е една от най - забележителните представители на френското арфово изкуство.

Важен раздел в неговата школа заема инструменталната естетика, естетиката на жеста. Салседо пише, че при свирене на арфа важен е не само моментът на подготовката на ръцете и самото "отсвирващо" движение, но и правилният жест след изсвирването. За основен жест той приема движението на ръцете нагоре към раменете, което дава продължителност на звука. Тази естетика на движенията е повлияна от близкия на Салседо руски балетист Нижински, с когото той се запознава непосредствено след първата световна война.

Истинското новаторство на Салседо се състои в реализирането на скритите възможности на арфата, в създаването на нов стил в произведенията и тяхната интерпретация. Той счита, че "ограничените възможности на арфата съществуват в ограниченото въображение на композиторите и лошата информираност на критиците". "В неговите ръце", по отзивите на О.Орманди, "арфата стана един от най - гъвкавите и изразителни инструменти в съвременния оркестър". Салседо обобщава колоритните възможнисти на арфата в 37 звукови ефекта, които се прилагат в свиренето и днес те продължават да се допълват и развиват.
3. Прелюд № 15 "Песен в нощта" из "Методика на арфата" (Анализ на прелюда и новите изразни средства. Технически проблеми)

През 1929г. Салседо в съавторство със съпругата си Лусил Лоурънс, самата тя известна арфова изпълнителка и педагожка, публикува продължението на съчинението си "Съвременно обучение по арфа", а именно "Методика по арфа" от 1929г. С подзаглавие "Основополагащи упражнения с примери и технически обяснения". Книгата е написана на английскии на френски език и в първите си 44 страници представлява въведение с кратки примери относно правилното положение на ръцете, техниките за свирене и практически съвети за настройване на инструмента и закрепване на струните. Следват 15 базисни прелюда за арфисти. Именно последният от тях е "Песен в нощта".

Макар и замислен като упражнение за арфа, прелюдът добива собствена популярност и става част от съвременната арфова музика.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Музикалната култура и националната арфова школа на САЩ. Карлос Салседо - "Песен в нощта" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.