Музикално обучение и развитие


Категория на документа: Други



Настройка на китара:
Височината на даден тон, просвирен на китара, зависи от:
- дължината на струната;
- опъването на струната;
- материала от който е направена струната.

Акустиката на концертните зали също се определя от математиката и физиката, защото тяхната архитектура е съобразена преди всичко със законите на акустиката, т.е. физическото ехо на звука и условията за неговата далекослушателност!

* Връзката между Музика и Математика се осъществява, като се използва игровия характер на обучението, което от своя страна спомага за по-добро демонстриране на възможностите на детето да асоцира, да сравнява и да обобщава представи.
Интегративните връзки на музиката с математиката се развиват в следните насоки:
* Чрез изграждане и затвърдяване на уменията на децата за ориентиране в пространството / при изпълнение на музикални игри, песни и танци горе, долу, ляво, дясно, напред, назад/ ;
* Чрез отмерване на двувременни и тривременни метруми / марш броене до 2 / раз-два/ ; ръченица броене до 3 / раз, два, три-и-и/ ; валс- броене до 3 / раз, два, три / ;
Интегративните връзки между музиката и математиката се проявяват най вече в песните и музикалните игри с песен.

МУЗИКОТЕРАПИЯ ПРИ ДЕЦА С КОМУНИКАТИВНИ НАРУШЕНИЯ

Прилагането на музикотерапия при коригирането и развитието на нарушената реч се обуславя най-вече от това, че речта има твърде много съвместими с музиката елементи: мелодия, ритъм, темпо, акцент (в речта - логическо ударение), паузи.

Счита се за доказана тезата, че развитието на музикалността влияе добре върху динамиката на мисловните процеси и способността за обобщения. Терапевтичният ефект се постига от усвояването на ритъма не само в движенията, но и в говора. Развива се и метроритмичното чувство, което също е свързано с говора.
Структура на знанието по музикотерапия
при деца с комуникативни нарушения
П. Андреев предлага следната структура на занятието по музикотерапия при деца с нарушена реч:
1. Фаринксова поза.
При фаринксовото дишане се вдишва и издишва през носа, без задържане на въздуха. Дихателният акт се извършва по възможност най-бързо и мощно.
Детето застава в стоеж. Главата се повдига и леко се накланя малко назад. Очите и устата са затворени. Вдишва се бавно, като най-напред се изпълва долната част на белия дроб, после средната и накрая горната. Издишва се по същия начин, без да се задържа дишането. Това се изпълнява 2-3 пъти бавно, после се учестява и засилва.
След кратко отпускане в това положение, се преминава към второ положение на тялото: ръцете се повдигат на височината на раменете една срещу друга, палците се поставят от двете страни на гърлената кухина, а с ръцете леко се притиска горната част на гръдния кош. Очите се отварят. Започва отново вдишване и издишване по описания начин. Целта е детето да се научи стъпка по стъпка да регулира своето дишане.
2. Буфосинхронно четене, рецитиране и пеене.
С него започва заучаването на нова песен, независимо дали тя е текстова, сричкова или комбинирана. Изключвайки от участие гласа и приемайки за основа пантомимата, това пеене в логопедичен аспект се явява незаменимо средство за развитие и усъвършенстване на артикулацията на говорния апарат и усъвършенстване на усета за метроритмика.
Приучаването към буфосинхронно пеене и рецитиране трябва да започне от съвсем прости и достъпни за децата с нарушена реч песнички и стихчета с помощта на огледало, така че те да могат да следят и коригират мимическите си изражения.
3. Нетекстувано, сричково пеене с повишена натовареност на говорния апарат.
Това е пеене без смислов текст, с умишлено подбрани от логопеда гласен и съгласен звук, т.е. срички, чрез което речедвигателните органи се довеждат до определена степен на раздвиженост. Нуждата от тази раздвиженост е неоспорима, особено при речеви нарушения, при които е затруднено движението и координацията на артикулацията. Това води до нарушение в моториката на говорния апарат, което е причина за функционална дислалия.
Сричковите структури трябва да са съобразени с етапа на корекционната работа и с възможностите на детето с нарушена реч.
Логопедичният ефект при сричковото натоварване е оптимално раздвижване на езика като основен орган на говора и постоянна рехабилитация на говорния апарат като цяло. За целта могат да се използват инструментални записи на песни, като сричките се подбират съобразно дислаличните нарушения на децата.
4. Релаксация.
Отпускането става при пълна тишина в продължение на 1-2 минути при пълно изключване на слуховия и зрителния анализатор. Това е необходимо, тъй като занятието по музикотерапия ангажира почти всички сетива на детето, което довежда нервната система до известна умора и изтощение.
5. Свирене на духова свирка.
При свирене на духов инструмент смяната на вдишванията и издишванията става ритмично. При тази ритмична смяна дразненията, които възникват в рецепторите на белия дроб и кръвта, достигат до кората на главния мозък, където с течение на времето се изработва условен рефлекс за време и ритъм, който по-нататък става траен двигателен акт. Именно този условен рефлекс се усвоява стъпка по стъпка в процеса на свиренето и детето с нарушена реч неусетно привиква към едно правилно ритмично дишане. Това спомага и за създаване на навик въздушната струя да се насочва съзнателно през устата.
При свирене на духов инструмент езикът е в непрекъснати движения. Той играе ролята на клапа, която ту се отваря, ту затваря отвора между зъбите, откъдето минава въздушната струя, за да влезе в инструмента. Подобно раздвижване на езика е от първостепенно значение в логопедичната работа, която е насочена към правилна постановка на говорния апарат за адекватна артикулация на звуковете.
6. Пеене и свирене на плейбек, със сингбек и др.
Чрез този вид пеене се цели развиване на чувството за синхрон, метроритмичното чувство и усъвършенстване на артикулацията.
При пеенето на плейбек децата съпровождат артикулационно собственото си изпълнение, което е предварително записано.
При пеенето със сингбек на фона на записан инструментален съпровод децата пеят текста на песента.
7. Изговаряне на текста на песента.

П. Андреев описва следните четири етапа на занятията по музикотерапия при деца с дисфазия на развитието:
Първи етап
Музикотерапевтът въвежда детето в обстановката на кабинета. Запознава го с различните уреди и инструменти. Децата започват да слушат подходяща музика, като им се поставя задача да се опитат да разпознават отделните инструменти, което спомага за развитие на фонематичния слух.
При слушане на музика детето се приучава да я съпровождат с чукане, пляскане, броене и т.н. Добре е в този съпровод да бъде включена и определена сричка. Това спомага за изграждане на чувството и усета за ритъм и темпо и полага основите за по-нататъшно сричково, нетекстувано пеене.
Втори етап
Обогатяване на речника на децата с предмети и действия, които не само се виждат, но и за които се пее в песента. Тук децата трябва да се учат да различават предметите по форма, големина и цвят.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Музикално обучение и развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.