Мъченичеството заради Христос в най-ранните паметници на светоотеческата литература


Категория на документа: Други


СОФИйСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"Свети Климент Охридски"
Катедра: Историческо и систематическо богословие

"Мъченичеството заради Христос в най-ранните паметници на светоотеческата литература"

Изготвил: Дамян Петров Плачков
Фак.No 3043

София 2010г.

Най-старата категория светци прославяне от Църквата за смър, която те са приели заради вярата са мъчениците.

За първите християни мъченичеството на някой брат било забележителен факт. Този човек не бивало да бъде забравян, защото неговото дълготърпение било спасителен пример за вярващите. Когато имали възможност, те обсъждали добродетелите и голямата вяра на покойния а за да не се забрави неговата личност , наложило се да записват бележки със сведения отностно живота му. Запазените досега известия за мъченици най-общо се делят на три типа извори служебни документи на римските власти, записки от лични свидетелства, по-късни записки, разширяващи древния , по правило кратък щрих в литературно оформен текст. Най-ранните такива документи от втората група т.е. свидетелски разкази, са описанията от последните дни и мъченическата смърт на някой Светец. По-късно започнали да се описват и други факти от живота на светите последователи на Христос, проявили се с особена вяра, като така се офоримили жития на светиите.

Основно значение на думата "мъчение" от гръцки език означава "свидетел" и в това си значение думата може да се отнася към апостолите като свидетели на живота и възкресението на Христос, получили благодатния дар за изповядването на Божеството от Христа, на явлението на Бог Слово в плът и настъпването на неговото царство, в което човек се осиновява от Бог.

Самото мъченичество напомня Страстите Христови. В ранния период тъкмо мъченичеството способства най-вече за разпространение на Църквата и в този план също той се проявява като продължение на апостолското служение. Първото разпространение на Църквата е свързано с мъченичеството на Св. Стефан (Деян 8:4) с него е подготвено и обръщението на апостол Павел (Деян 22:26). Единадесети от дванадесетте апостоли с (изключение на апостол Иоан Богослов.) завършва живота си с мъченически подвиг. И по-нататък чак до миланския едикт от 313г. Мъченичестовто като най-силно свидетелство е било една от основните причини за разпространение на християнството. По думите на Терториан "Кръвта на християните е била семето, от което израства вярата."

В посланията на Св. Игнатий Богоносец мъченичестовто представлява преодоляване на страха от смъртта, чрез който сатаната властва над човешкото същество. За него това би му помогнало да стигне до Бога. " Князът на този век желае да ме разкъса и отвърне разсъдъка ми от Бога, затова нито един то вас не му помага.... Молете се усърдно за мен, за да достигна... Ако пострадам Христос..1 "ако не умираме в Неговото страдание, Неговият живот не е в нас..."2, пожалали сте ме; ако бъдя отхвърлен , възнаневидели сте ме ... Нека отрежем членовете; нека раздробил цялото тяло; и нека всички зли изтезания на дявола да дойдат при мен; само ме оставете да достигна Иисуса

Мъченическата смърт се свързва при св. Игнатий със страдание за Христа и подобно на Христа, и надеждата за спасение в "Божията кръв". Тези мнения обаче не надхвърлят в тълкувателен смисъл казаното от новозаветните писатели в техните текстове. Въпреки че повечето от тези автори не споменават конкртно връзката между възкресението на Христос с тяло и изкуплението, и спасението на човешкия род, тази идея е била залегнала в Църковното съзнание. Доказателство за това е св. Игантий Богоносец който развива тази идея. Тои прави тясна връзка между изкупителната смърт и възкресение с тяло на Христос, с Неговата плът в евхаристията, предоставена на вярващите за тяхното спасение. Евхаристията, предоставена на вярващите за тяхното спасение. Евхаристията, е точно тази плът която страда на Кръста и после бе възкресена от Отца. Тя е лекарството срещу смъртта и възплътена любов според светия Отец. "Ако ме удостои Иисус Христос да бъда във вашата молитва и да е Неговата воля, във втората книга, която възнамерявам да ви пратя, ще ви изясня това, от което започнах, а именно: домостроителството за новия човек - Иисус Христос, в Неговата вяра и в Неговата любов, Неговото страдание и възкресение. Най-вече ако Господ ми открие, че всички до един се събираме заедно в благодат от името, в една вяра и в Иисуса Христа, Който е по плът от Давид, Син Човечески и Син Божи, та да се покорявате на епископа и презвитерството с неразкъсана мисъл, като преломявате хляб, който е лек за безсмъртие, противоотрова, за да не умрем, но и вечен живот в Иисуса Христа". В същия смисъл и е следното "Искам от Божия хляб, който е плътта на Иисуса Христа- на Тоя от семейството на Давида, и питие искам- кръвта Му, която е нетленна любов. Както о. Йоан Романдис обощава: "Човешката природа на Бога не е нищо друго, освен самото спасение, а именно: 1) възстановяването на безсмъртието на онези, които участват в саможертвената любов; 2) оправдаването на човека чрез унищожаването на смъртта и човешкия обвинител, и пленител -дявола, и 3) даряване на силата за победа над дявола чрез борба за придобиване на саможертвена любов към Бога и ближния чрез плътта Христова. Христоцентричния мистицизъм на св. Игнатий не е просто склонност към ентусиазъм, а напротив - абсолютна необходимост, и полага основата на неговата еклисиология, която всъщност е еклисиологията на Новия Завет и на древната Църква.

И така, първите мъченици се проявяват още през апостолския период. Тяхното мъченичество е резултат от преследванията от страна на юдеите, които са смятали християните за опасна секта и са ги обвинявали в богохулство. В Новия Завет има няколко свидетеслтва за мъченици, пострадали от тези гонения. Освен вече споменатото мъченичество на Св. Стефан, тук например се говори за Антипа, верният свидетел Божий, умъртвен от Пергам (Откр. 2:13) Римските власти не преследват христианите в тори начален период, защото не ги отличават от иудеите. Така например иудейте няколко пъти се опитвали да предадът ап. Павел на съд пред римските власти, но тези власти отказвали да осъдят апостола, защото разглеждат повдигнатите към него обвинения като религиозни спорове в рамките на иудеизма, в които не са можели да се намесват.

Гоненията на римските власти срещу християните започват по времето на император Нерон (54-68). Те се разделят на три основни периода . Към първия период се отнасят гоненията при Нерон в 64 г. И тези при Домециан (81-96г.). През този период римската власт не разглежда християнството като особена враждебна религия. При Нерон християните се преследват, защото им се приписва римския пожар: при Домециан те, са подложени на гонения като иудей, които не признават потеклото си и отказват да плащат "иудейския налог".

Изобщо в онази епоха мъчениците са светъл пример за саможертва в Христос. Те са разглеждани като христоносни герои на Църквата. За християните мъченическата им смърт е най-вишето доказателство за тяхната искрена и силна вяра в спасителното дело на Христос . На мъченичестово се гледа не само като на публична изповед на вярата им, но като доказатеслтво на дело , че те са истински ученици на Христа3 че те следват примера на Господа; че считат за особена чест да подражават на Стаданието на Началника на своята вяра.

В мъченичеството на Св. Поликарп (ок. 155г.) мъченическата смърт на християнина се описва като подражание на Господските страдания на Първия от Мъчениците, на архимъченика Иисус Христос. Дори структурата на самия текст и някои от имената на персонажи напомнят на евангелските събития. Не случайно в Църквата е прието апостолите да се разглеждат като първите подражатели на Господските страдания и точно по тази причина те биват описвани като мъченици по приимущество. Особено тясна е връзката на мъчениците с първомъченика Христос, не само защото те имат "общение с Христовите страдания" но и непоколебимата вяра, че "всеки който стада зарадид Христовата слава, има вечно общение с живия Бог". В древноста в Църквата е разпространено вярването, че имено Господ присъства по време на страданието на мъченика и го подкрепя духовно в борбата му, а той осеща че се изпълва с Божествен Дух, с благодатта Божия. По тази причина в литургичната традиция, на Православната църква те биват наричани "богоносни, христоностни духоностни". Изречените от тях слова по време на мъченичеството им се приемат като пряко вдъхновение от Св. Дух, Който е говорил чрез тях. Посредством блестящия пример на духоностната проповед на мъченика. Мъченичеството се оказва особено влиятелно върху останалите християни и наблюдаващи неговата смът езичници. В "Мъченичеството на мъчениците" от Лугдунум се казва, че Самия Христос триумфира в лицето на Своите мъченици. В онази епоха, било честа практика поместните християнски общности да обменят разкази за подвизите на мъчениците. Целта е всяка християнска общност да покаже живата вяра и героизма на своите членове, които са тяхна радост , похвала и живи примери за вярата и истинска доказана на дело добродетел. Към средата на II век Св. Юстин Мъченик дава обяснение на този стремеж към мъченичеството . Според него душите на умрелите независимо проповедници или грешници- отиват в ада след отделянето си от тялото, където остават до края на този свят . Според него единствените, които ще се насладят на непосредствено отправяна към Бога са душите на мъчениците. Това тълкование пряко коренспондира с Христовите думи от проповедта на планината " Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е Царството Небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят или изгонят и кажат против вас лъжовна каква и да е дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас" (Мат 5:10-12)

1 Epistopol ad Romanos, 5-8, p. 62-68.
2 Epostopala ad Magnesions 5, p. 32
3 Антуракс, Г. Древни матиорни и християнски храмове(влиянието на почитта към мъчениците върху богослужебния живот на Църквата).

Ползвана литература:

1 Любомир Тенекдежиев - Утвърждаване на Апостолското предание през II век Том 1
2 Виктор Живов - Светостта , Кратък речника на Агиографските термини
3 Изборник 2001 - Светоотеческо наследство





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мъченичеството заради Христос в най-ранните паметници на светоотеческата литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.