Национализмът в Чечения (Чечня)


Категория на документа: Други


Курсова работа

Тема:

Национализмът в Чечения

Национализмът представлява едно от най-мощните движения в модерната епоха: той е обхванал всички райони на света, продължава и до момента да оказва силно въздействие върху сферите на обществен живот в регионален и световен мащаб. В англоезичните страни под национализъм се разбира най-общо вичко, което има отношение към етноса и етническата общност, националното съзнание, нация и нейното развитие, появата и развитие на националната държава, националните движения на определен народ или паннационалните движения, които раздвижват и обхващтат по-големи общности от хора. Тясно свързани с национализма СА и въпроси като род, клан, религия, езиков въпрос, раса, национални и културни ценности.
В западната литература въпросът на нацията се разглежда в две насоки, по които отделните автори изразяват различни становища: едната е свързана с многото и често противоречащи си определения на понятието, а другата разглежда нацията като форма на идентичност, която е в контраст с други форми на групова идентичност. Пряко свързани с проблемите за нацията СА и тези при определяне на понятието национализъм. Едни теоритици отъждествяват национализмо с национално чувство, но оттук започва спорът, дали то предхожда появата на нацията или е следствие на нацията; други разглеждат национализма през призмата на националистическата идеология и езиците, а трети го свързват с националните движения. В своята първоначална проява национализмът е преди всичко доктрина за освобождение и суверенитет на народа. Всеки народ трябва да е свободен, да решава сам съдбата си и да е господар на самия себе си. Затова народът трябва да е обединен. Но обединението означава наличие на едина историческа территория, която народъхт приема като своя родина, тя да е призната като такава, и в която да развива собствената си национална култура и идентичност.

Има литература която се фокусира върху политиката и процесите на национализиране вътре в рамката на съществуващите държави, литература върху разгърналото върху се през 60-те години на 20 век "изграждане на нация" и "национално интегриране". Идея на тази литература, че населението на държавата (съвкупността от гражданите) в периметра на едно ограничено пространство на взаимодействие и общуване постепенно се сплотяват в "нация".
В тази литература "нация" и "национално" се схващат като дефиниционно съвпадащи със съвкупността от граждани и с териториална и институциоонална рамка на държавата. "Националното"-"общодържавно". "Изграждането на нацията" и "националната интеграция" аксиоматично се включват едно друго.

Класици
Според повечето от водещите теоретици по въпросите на национализма за классически формулировки за нацията могат да се приемат тези на Ернст Ренан, на Йосиф Сталин и на Макс Вебер. Концепциите на тримата автори са твърде различни по исползваните аргументи, които покриват широк диапазон от обективни и субективни фактории. Ернст Ренан отхвърля държавнообразуващия елемет при формирането на нацията и я разглежда единственно от гледна точка духовността. Като духовна категория нацията според него се състои от миналото и настоящее. Група хора които имат общо минало и съзнанието за това че са били обединени в миналото, и които имат желанието в настоящето и в бъдъщето да бъдат обединени и да се развиват като едино цяло, е основното условие според Ренан за определянето на тази човешка группа като нация. Според него нациите не са нещо вечно, те са се появили на определен етап на човешкото развитие и следователно подлежат на изчезване. Значително по-комплексно е определението на Йосиф Сталин, според което нацията представлява "исторически създала се устойчива общност от хора, възникнала на базата на общността на езика, територията, икономическия живот и психическото устройство, което се проявява в общността на културата". Сталин приема, че нацията е историческо явление и като такова има своето начало, подлежи на еволюция и на естествен завършек. Макс Вебер разглежда нацията като чисто ирационална, субективна категория. Той отхвърля един по един същите онези елементи, които Сталин издига като националнообразуваши. Според Вебер нациите са твърде различни, за да могат да се дефинират един или друг критерий и накрая определя нацията като влиятелна общност, която коята е призвана да има културна миссия. Донационалните и националната общности се разглеждат единственно като културни общности, които са обединени от митове и легенди за общо минало и в резултат са формирали специфични групови културни характеристики. Вебер свързва идеята за нацията с влиятелни, престижни интереси. Вебер разглежда "нацията като общност от чувства, която ще се проявява адекватно в своя собствена държава", или другояче казано "нацията е общност, която нормално се стреми да образува своя собствена държава".

Основното, за което национализмът заблуждава и се самозаблуждава, е следното. По същество национализмът представлява всеобщо налагане на едно висока култура на обществото, в което преди това животът на мнозинството, а в някои случаи и на цялото население е бил обхванат от ниски култури. Това означава всеобщо распространение на език, който се предава чрез училището, контролира се от висши учебни заведения и е кодифициран според изисквания на една достатъчно точно бюрократична и технологична коммуникация.

Чеченците
Чеч̀енците са кавказки народ, който живее в Чеченската република (наричана от сепаратистите Ичкерия), в която съставлява 95,08% от населението(според преброяване през 2010г.). Те са най-големият народ в Северен Кавказ. Чеченци има и в съседните каквказки република на Руската федерация.
Изповядват исляма (като повечето са сунити, сред сепаратистите има доста уахабити) и говорят на чеченски език, който спада в нахската група на севернокавказките езици.
Чеченците наброяват около 832 000 души.

Етнически състав на Чечения
Чеченците са единствена преобладаващата етническа група (1 206551 души. , 95,08% през 2010 г.), представлява абсолютно мнозинство в много райони на страната .
Втората по големина етническа група са руснаци ( 24 382 души. 1.92% ), които се заселват предимно град Грозни ( 5295 чов . , 2.5 %) и Наурски ( 6538 чов . , 12,8% ) и Шелковски ( 3992 чов . , 7.9% ) райони .
В съответствии с Всесъюзно преброяване през 1989 г. броят на руснаците е 269 130 души, или 24.8% от населението на тогавашния Чеченска - Ингушетия . Почти всичкото руско населението е било изгонено в резултат на етническото прочистване през 1991-1994 и последвана след това Първа чеченска война . Също така следва да се отбележи , че към населението на Русия през 2002 г. бяха приписани и руските войници , служещи по това време в Чечения.

Кумъки са третата по големина етническа група в Чечения - 12 221 души, 0.96%..

Исторически кумъките са били заселени в Гудермески (3564 чов., 5.0%), Грозни (2745 чов., 2.2%), и Шелковски (1702 чов., 3.4%) райони.
Аварите (4864 чов., 0.38%) живеят в Шаройски (1436 чов.) и Шелковски (1538 чов., 3,1%) райони.
Ногайците (3444 чов., 0.27%) живеят предимно в Шелковски район. (3504 души., 7.0%).
Останалите етнически групи не разполагат с ясна зона на населеното място и съставляват по-малко от 1% от населението.

Геноцидът в Чечения
Геноцидът в Чечения - насилствени действия , извършени на национална основа, извършени против мирно ,и главно етнически нечеченско населението в Чеченската република в периода от 1990г. до 2005 г. включително ; до средата на 2000 г. изместване на нечеченски етническа лица от Чечения беше почти завършено.
Безтитулното, предимно рускоезично население в много от бившите републики на СССР емигрира след обявяването на независимост, отбеляза факта за дискриминацията срещу руснаци, в Чечения този резултат придобива характер на етническо прочистване . На пленарната сесия на Държавната Дума заместник Николай Рижков , преувеличава , определя ситуацията с руснаците в Чечения като "избягали от там , извинявам се, само по гащи. " Насилието срещу рускоезичните жители беше направено с мълчаливото одобрение на чеченската власт . Причината за бързия спад на нечеченско население на Чечня също беше увеличиние на смъртността сред останалото нечеченска населението, защото Чечения напускаха предимно младите хора а възрастните хора останаха.

Етичен кодекс
Освен религията огромно зачение за чеченци има етичения кодекс на честта " Къонахалла ". Самите чеченци убедени, че това е универсален кодекс за поведение на всеки човек , независимо дали е мюсюлманин или не. Той отразява почти всички морални норми, които трябва да има вярващ и достоен син на своя народ.
Чеченският етичен кодекс " къонахалла " се появи дълго преди Чеченския ислям , той се появи в дълбока древност . Без съмнение, в ерата на алания той вече е съществувал . Драматичните събития от нашествието на монголите и Тимура в Кавказ, когато войната започнала да бъде нещо нормалното за нахи - алани, са оказали голямото влияние нахарактер и съдържанието на етничен кодекс. Доста паралели на култ на къонахалла говорят за древността на Кодекса - за един достоен човек, народен герой с най-древните пластове на нартския епос.

Презаселване
В момента по-голямата част от чеченците живеят в Русия , по-точно - в Чеченска република. В историята на чеченския народ имаше няколко презаселване.
След войната в Кавказ през 1865 г. , около 5000 чеченски семейства са преместени в Османската империя , това движение приема името "мухаджирство" . Към днешна дата , потомците на тези лица представляват по-голямата част от чеченската диаспора в Турция , Сирия и Йордания.
През февруари 1944 г., повече от половин милион чеченци са били напълно депортирани от местата си на постоянно пребиваване в Централна Азия. 9-ти януари, 1957 чеченци бяха допуснати да се върнат в предишното си място на пребиваване , редица чеченци са останали в Казахстан и Киргизстан.
След първата и втората чеченска война много чеченци са се преместили в страните на Западна Европа , Турция и арабските страни . Също така значително се увеличи чеченска диаспора в руските региони.

Чеченци в историята на Русия
Още преди Кавказката война , в началото на XVIII век, след като гребенските казаци са напуснали десния бряг на Терек ,на много чеченци , които са се съгласили доброволно да приемат руско гражданство , е била дадена възможност да се преместят там през 1735 и след това през 1765 година .
Документ , въз основа, на който горна Чечения стана част от Русия , бе подписан на 21 януари 1781 и потвърден през есента на същата година .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Национализмът в Чечения (Чечня) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.