Народните читалища - учредяване, устройство, управление, дейност, имущество, финансиране и прекратяване


Категория на документа: Други


УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Р Е Ф Е Р А Т

НА ТЕМА

НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА-
УЧРЕДЯВАНЕ, УСТРОЙСТВО, УПРАВЛЕНИЕ, ДЕЙНОСТ, ИМУЩЕСТВО, ФИНАНСИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ

Учебна дисциплина: Културни институции - структура, администрация и дейности
Преподавател: Доц. д-р София Василева

УЧЕБНА ГОДИНА
2012/2013

Читалището е типична за България и други южнославянски страни обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.

Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

Към настоящия момент, броят на регистрираните народни читалища в България е 3551, съгласно Регистър на читалищата в България посетен на 09.05.2013г.

Учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища се уреждат от Закона за народните читалища, обнародван в ДВ. бр.89 от 22 Октомври 1996г. Съгласно него народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел.

Читалище могат да учредят най-малко 50 дееспособни физически лица за селата и 150 - за градовете, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устава на читалището и избира неговите органи. Уставът урежда:1. наименованието; 2. седалището; 3. целите; 4. източниците на финансиране; 5. органите на управление и контрол, техните правомощия, начина на избирането им, реда за свикването им и за вземане на решения; 6. начина за приемане на членове и прекратяване на членството, както и реда за определяне на членския внос. Народните читалища могат да откриват клонове в близки квартали, жилищни райони и села, в които няма други читалища.

Читалището придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра за организациите с нестопанска цел на окръжния съд, в чийто район е седалището на читалището. Вписването на читалищата в регистъра на окръжния съд се извършва без такси по писмена молба от настоятелството. Към молбта се прилагат: протоколът от учредителното събрание, уставът на читалището, подписан от учредителите, нотариално заверен образец от подписа на лицето, представляващо читалището, и валидният печат на читалището. В регистъра се вписват: 1. наименованието и седалището на читалището и източникът на първоначалното му финансиране; 2. уставът; 3. имената на членовете на настоятелството и на проверителната комисия на читалището; 4. името и длъжността на лицето, което представлява читалището; 5. настъпилите промени по т. 1 - 4.

В Законът за народните читалища е предвидено, че наименованието на народното читалище трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. То следва да се изписва на български език. Към него се добавя и годината на неговото първоначално създаване. Седалището на читалището е населеното място, където се намира неговото управление. Адресът на читалището е адресът на неговото управление. Всяка промяна в обстоятелствата до тук трябва да бъде заявена в 14-дневен срок от възникването й.

Органи на читалището са общото събрание, настоятелството и проверителната комисия. Върховен орган на читалището е общото събрание. Общото събрание на читалището се състои от всички членове на читалището, имащи право на глас. Общото събрание: 1. изменя и допълва устава; 2. избира и освобождава членовете на настоятелството, проверителната комисия и председателя; 3. приема вътрешните актове, необходими за организацията на дейността на читалището; 4. изключва членове на читалището; 5. определя основни насоки на дейността на читалището; 6. взема решение за членуване или за прекратяване на членството в читалищно сдружение; 7. приема бюджета на читалището; 8. приема годишния отчет до 30 март на следващата година;9. определя размера на членския внос; 10. отменя решения на органите на читалището; 11. взема решения за откриване на клонове на читалището след съгласуване с общината;12. взема решение за прекратяване на читалището;
13. взема решение за отнасяне до съда на незаконосъобразни действия на ръководството или отделни читалищни членове. Решенията на общото събрание са задължителни за другите органи на читалището. Редовно общо събрание на читалището се свиква от настоятелството най-малко веднъж годишно. Извънредно общо събрание може да бъде свикано по решение на настоятелството, по искане на проверителната комисия или на една трета от членовете на читалището с право на глас. При отказ на настоятелството да свика извънредно общо събрание, до 15 дни от постъпването на искането проверителната комисия или една трета от членовете на читалището с право на глас могат да свикат извънредно общо събрание от свое име.

Изпълнителен орган на читалището е настоятелството, което се състои най-малко от трима членове, избрани за срок до 3 години. Същите да нямат роднински връзки по права и съребрена линия до четвърта степен. Законоустановените правомощия и задължения на настоятелството са следните: 1. свиква общото събрание;ц2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание; 3. подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет на читалището и утвърждава щата му; 4. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на читалището; 5. назначава секретаря на читалището и утвърждава длъжностната му характеристика. Настоятелството взема решение с мнозинство повече от половината на членовете си.

Председателят на читалището е член на настоятелството и се избира от общото събрание за срок до 3 години. Законоустановените правомощия и задължения на Председателят са следните: 1. организира дейността на читалището съобразно закона, устава и решенията на общото събрание; 2. представлява читалището; 3. свиква и ръководи заседанията на настоятелството и председателства общото събрание; 4. отчита дейността си пред настоятелството; 5. сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството.

Съгласно Закона за народните читалища Секретарят на читалището следва да: 1. организира изпълнението на решенията на настоятелството, включително решенията за изпълнението на бюджета; 2. организира текущата основна и допълнителна дейност; 3. отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал; 4. представлява читалището заедно и поотделно с председателя. Секретарят не може да е в роднински връзки с членовете на настоятелството и на проверителната комисия по права и по съребрена линия до четвърта степен, както и да бъде съпруг/съпруга на председателя на читалището.

Проверителната комисия на читалището се състои най-малко от трима членове, избрани за срок до 3 години. Членове на проверителната комисия не могат да бъдат лица, които са в трудовоправни отношения с читалището или са роднини на членове на настоятелството, на председателя или на секретаря по права линия, съпрузи, братя, сестри и роднини по сватовство от първа степен. Проверителната комисия осъществява контрол върху дейността на настоятелството, председателя и секретаря на читалището по спазване на закона, устава и решенията на общото събрание. При констатирани нарушения проверителната комисия уведомява общото събрание на читалището, а при данни за извършено престъпление - и органите на прокуратурата.

Не могат да бъдат избирани за членове на настоятелството и на проверителната комисия, и за секретари лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Членовете на настоятелството, включително председателят и секретарят, подават декларации за конфликт на интереси при условията и по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Декларациите се обявяват на интернет страницата на съответното читалище.

Целите на народните читалища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със: 1. развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; 2. запазване на обичаите и традициите на българския народ; 3. разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; 4. възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; 5. осигуряване на достъп до информация.

За постигане навсички тези цели читалищата извършват основни дейности, като: 1. уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи; 2. развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; 3. организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти чествания и младежки дейности; 4. събиране и разпространяване на знания за родния край; 5. създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство; 6. предоставяне на компютърни и интернет услуги.

Народните читалища могат да развиват и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, в съответствие с действащото законодателство, като използват приходите от нея за постигане на определените в устава им цели. Народните читалища не разпределят печалба.

Народните читалища нямат право да предоставят собствено или ползвано от тях имущество възмездно или безвъзмездно: 1. за хазартни игри и нощни заведения; 2. за дейност на нерегистрирани по Закона за вероизповеданията религиозни общности и юридически лица с нестопанска цел на такива общности; 3. за постоянно ползване от политически партии и организации; 4. на председателя, секретаря, членовете на настоятелството и проверителната комисия и на членовете на техните семейства.

Народните читалища могат да се сдружават за постигане на своите цели, за провеждане на съвместни дейности и инициативи при условията и по реда на този закон. Читалищните сдружения нямат право да управляват и да се разпореждат с имуществото на народните читалища, които са техни членове. Читалищните сдружения: 1. съдействат за постигане целите на народните читалища; 2. разработват насоките за развитие на народните читалища, които са техни членове; 3. защитават интересите на своите членове и ги представляват пред държавните и общинските органи; 4. организират инициативи, като: фестивали, събори, тържества и други. Читалищното сдружение се учредява на общо събрание от делегати, избрани от общите събрания на съответните читалища, като всеки делегат може да представлява само едно читалище. Общото събрание на делегатите приема решение за учредяване, устав на читалищното сдружение и избира неговите управителни и контролни органи. Читалищно сдружение се регистрира от съответния окръжен съд без такси по писмено заявление от избрания управителен орган, към което се прилагат: 1. протоколът от общото събрание за учредяване на сдружението; 2. пълномощните на делегатите за учредителното събрание; 3. уставът, подписан от учредителите; 4. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицата, които представляват сдружението. В регистъра се вписват: 1. наименованието и седалището на читалищното сдружение; 2. уставът; 3. имената на членовете на управителните и контролните органи на читалищното сдружение; 4. името и длъжността на лицето, което представлява сдружението; 5. настъпилите промени по т. 1 - 4. Читалищното сдружение придобива качеството на юридическо лице с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по седалището на сдружението.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Народните читалища - учредяване, устройство, управление, дейност, имущество, финансиране и прекратяване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.