Народно събрание


Категория на документа: Други


НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Едноличен орган на законодателната власт е Народното събрание. Други държавни органи съдействат в законодателната дейност, но само Народното събрание гласува законите.

Всички страни имат парламент, но тяхното название е различно. При нас е наречено Народно събрание.

Законодателната дейност е една от трите вида власти в демократичната държава. Осъществява се от Народното събрание. Основната функция на тази власт е да приема, изменя, допълва и отменя законите, които са задължителни за другите два вида власти - изпълнителна и съдъбна. Нашата конституция възлага на законодателната власт и други функции (например парламентарен контрол, който Народното събрание упражнява над органите на изпълнителната власт). Съвременната демократична държава е немислима без парламент, но съществуването на такъв орган не е достатъчно доказателство за демократичния характер на властта.

Представителният орган предполага:
1) плуралистична политическа система;
2) съответни гаранции за правата и свободите на гражданите;
3) съществуването на взаимоотношения вътре в системата на държавните органи.

Парламентът е всевластен. Той датира възникването си след Великата октомврийска социалистическа революция. Народното събрание е мандатен държавен орган. Неговите правомощия са 4 години, но може и предсрочно да бъде прекратен мандата на президента при възникването на т.нар. парламентарна криза. Все още е спорен въпросът за саморазпускането на Народното събрание.

Структурана на Народното събрание е следната. У нас тя е еднокамарен, еднопалатен държавен орган. Тя е постоянно действащ държавен орган, който сам определя времето, през което не заседава.

Тясно свързан институт с парламента е парламентаризмът. Парламентаризмът предполага съществуването на парламент, но не във всички държави, в които има парламент може да говорим за парламентаризъм.

Парламентаризмът е политически режим, който съществува в различни варианти в отделните държави. Той има следните същностни черти:

1) необходимо е да съществува разграничение и разпределение на функциите в системата на изпълнителната власт и по-конкретно между държавния глава и правителството;

2) юридическият титуляр на изпълнителната власт е правителството, а това предполага при подписване актовете на държавния глава;

3) съществуването на политическа отговорност на Министерския съвет пред парламента. Това е възможност правителството да бъде бламирано предсрочно като си подаде оставка.

Парламентаризмът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на законодателната власт и в същото време парламентът упражнява политически контрол над правителството.

Условия за съществуване на парламентаризма:

1) изискване за реална демокрация, т.е. за политически плурализъм и многопартийност;

2) съставът на парламента, който може да бъде двупартиен, многопартиен или доминиран от една политическа партия;

3) изборността на парламентарния състав. Тук тя е средство за осигуряването на демократизъм и съответна стабилност;

4) парламентарен стил, в основата на който лежат съответни парламентарни норми.

Видове парламентаризъм:

І. Монархически модел (вид). За него е характерно наличието на т.нар. абсолютно вето, което има държавния глава над законите както и откриването на новоизбрания парламент с т.нар. тронно слово на държавния глава.

ІІ. Републикански. Характеризира се със следните черти:
- той е либерален режим;
- той е независим при вземането на решенията си;
- новоизбраното Народно събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.

ІІІ. Рационализиран парламентаризъм. Той предполага две насоки за подобряване работата на парламента:
- по-нататъшно усъвършенстване дейността на депутатите;
- стабилизиране отношенията между парламента и правителството.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Народно събрание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.