Научно, енциклопедично и университетско книгоиздаване


Категория на документа: Други



През 893 Константин Преславски включва в "Учително Евангелие",освен богослужебни текстове и такива с исторически характер."Небеса и шестоднев" на Йоан Екзарх може да се каже че съдържа енциклопедични елементи.През 11-12 век България е завладяна от Византия.След отърсването от византийското владичество в Европа са се появили вече първите универститети и грижа на българската държава е да въстанови предишното си ниво и се връща към старите образци,за да се стигне до 13-14 век,когато книжовността е в подем,а по времето на цар Иван Александър изживява своя 2ри Златен век.Създават се шедьоври на българското ръкописно изкуство-Лондонско Евангелие(Иван Александрово Евангелие,Кърсъново евангелие),Манасиева хроника(Ватиканската библиотека),Томчов псалтир(в Москва). Разрастналата се държава доближава до идеята за университет.Изучават се светски науки.Равнището на българската писмена комуникация е равностойно на европейското.България несъмнено е щяла да приеме книгопечатането,но със падането под турска власт и със унищожаването на държавността няма институция,която да подкрепя науката,културата,образованието, църквата.Книжнината се ограничава в манастирите и църквите,спира цялостното културно-просветно развитие на страната.

Първите печатни книги на българския език са познати още от началото на 16 век.

1508 година във Влашко свещенникът Макарий отпечатва "Служебник".

1651 в Рим Филип Станиславов отпечатва "Абагар",в който за пръв път се появяват елементи на новобългарски.

1741 във Виена Христофор Жефавлич отпечатва албум с образи на български,сръбски владетели,светци и гербове на 56 страни.Нашия е лъв с корона.

1762 "История Славянобългарская".Има публицистичен характер,иска да приповдигне самочувствието на българите.Изиграва ролята на една от най-важните медии през епохата на Възраждането.

1806- Кириако Дормио-Сиреч неделник-изцяло на новобългарски език.(неделни проповеди и молитви,преведени от гръцки)Назрява бунт.

1824-Рибния буквар на д-р Петър Берон,наречен първата българска школска енциклопедия.

Към средата на 19 век започват да се издават чисто-научни книги. Огромен принос в това отнош. има Юрий Венелин,Васил Априлов и основаното през 1869 г Браила-българско книжовно дружество.След 1806 са излезли около 2000 заглавия.А от 1508 -1806 около 80 заглавия.

Една от първите грижи на освободената българска държава е развитието на науката,просветата и културата.Още през 1879 г е създадена Народната библиотека с музей.Веднага след освобождението министерството на просвещението издава поредица от нормативни документи,с които регламентира издаването на специализирана литература.През 1888 г е създаден първия български университет наречен Висш Педагогически Курс, преименуван после на Висше Училище.Първият му лектор е Александър Тодоров Балан.Има 3 факултета:Историко-Филологически,Математически и Юридически.През 1889 г е гласуван закон за висшето училище.Дава се свобода на академичното образование и се стимулира научното книгоиздаване.През същата година излиза първия том на "Сборник за народни умотворения. Наука и книжнина",който съдържа изследвания за българската история,фолклор.Излиза периодично като до началото на 20 век са издадени 20 тома.През 1908 г деканът на Историко- Юридическия факултет внася предложение на се издава поредица ,в която да се включват съчинения,монографии и трудове,които да подпомагат обучението на студентите.Името на поредицата е Университетска Библиотека и първата книга от поредицата излиза през 1913.Първото заглавие от нея е "История и система на римското право"."Годишника на Софийски университет",който излиза от 1905 година под редакцията на професор Беньо Цонев,професор Цолушки и професор Киров.От 1910 се разделя на томове за всеки факултет и продължава да излиза до наши дни.

Българската академия на науките-Основана още преди освобождението като Българско Книжовно дружество.През 1869 в Браила е основана и издава първото наше научно списание "Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество"1870-1876(12 книжки).След освобождението,дейността на БКД се въстановява в България,ОТ 1911 се преименува на БАН.1912 г със закон българската академия на нуките е призната за самостоятелна научна институция,която разполага с държавен бюджет. Периодичното списание се трансформира в сборник на БАН и Списание на БАН.Към БАН се зачислява и "Сборника за народни умотворения,наука и книжнина".През 1947 г БАН основава свое издателство с печатница,а от 1968 има и своя книжарница. Продукцията му до 80те години е около 200 книги годишно,има 31 специализирани,научни списания.По-известни негови поредици са литературен архив,многотомниците "История на България", "Български народни носии", "История на Българската литература" и много други.Има редакция "Българска енциклопедия".След промените съществува като "Академично издателство професор Марин Дринов"

ТЕМА 3

Университетското издателство "Св.Климент Охридски" като институция за създаване и разпространение на академичен,книжовен продукт.Етапи на структуриране и управление.Вътрешноиздателски направления,редакции,библиотеки,поредици.

Софийския Университет е най-старото висше учебно заведение в България -през 1888 година.В началото се е наричало Висш Педагогически Курс,след това е преименува на Висше Училище.СУ в началото няма издателство.Първото издание е годишника.Първоначално бил замислен за списание,но по-късно след много дебати от страна на академическия съвет на висшето училище то заапочва да излиза като периодично издание.

Този годишник за дасе регламнтира неговото издание,се приема един специален правилник.Това е първия статут,правилник на едно университетско издание в българия.Този правилник е приет през 1904 година непосредствено преди издаването н том 1.След това този правиллник е изменян,допълван неколккратно.В този павилник са попълнени всички издателски,икономически,юридически..първобраз ан издателскиправилни,включително регламентирано оп колко ще сеплаща.Най-дълготрайното акдемично университетско издание в българия.ИЗЛИЗА БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ ВЕЧЕ 107 ГОДИНИ.Излиза до ден днешен,разделно на определени томове по факултети.Понастоящем около 28 отделни тома излизат годишно.Преди няколкогодини някои томове започнаха да излзиат в електронен формат.

2ра инициатива-една поредица Университетска Библиотека-книги от отделни автори 1908,след това е изработен правилник.В този правилник се регламентира абсолютно всичко + това че сеиздържа от един фонд на самия университет и парите от продадените книги влизат в този общоуниверситетски фонд,предвиждат се и хонорарите,които се заплащат,тиражите(първоначално 1150 ек.от всяка едн книга),авторските права.През 1913 г. излиза 1том на тази поредица наречена Уничерситетска библиотека-История на университетското право.до 1948 г излиза без прекъсване.След това е закрита.Тази година е важна с друго-става изцяло държавна.Всички трудове на унив.преподаватели минават през държавата.Минават през БАН и наука и изкуство.От 1948-1986 няма издателско право,но го поемат издателството на БАН и издателството Наука и Изкуство.През 1939 г СУ придобива едно дарение от придворната печатница-употребявани машини,в мн добро състояние,с които машини се създава собствена печатница на СУ.Във връзка с честването на 100г на университета през 1986 съвета на СУ решава да основе собствено издателство,което да съедини печатарската и издателската дейност на университета.Академическия съвет постъпва мн.мъдро като избира 100 годишнината на университета за да го създаде.По онова време било мн трудно да се създаде издателство.Създаването на едно издателство минавало мн сложна процедура-академическия съвет,ЦК на БКБ и когато се вземе тяхното съгласие министерския съвет трябва да го узакони със свое собствено решение и това се случва през 1896 месец май.От тогава в българия имаме вече първото държавно университетско издателство.В началото издателството тръгва съвсем скромно.Първата година са издадени само 17 заглавия.Започва да функционира от септември,за това през първата година са издадени толкова малко.През следващите години,броят на заглавията нараства 87-37,88-80,90-200 заглавия.91-300,92-400 и от тук тръгва надолу.

Българското университетско издателство като структура следва модела на тогавашното съветско книгоиздаване,същия модел,който следва цялото българско книгоиздаване...(фиг.1)

При държавното книгоиздаване има дирекция която се нарича книгоразпространение.Купува тиражите с 25 % отстъпка и ги разпространява из всички държавни книжарници.

!!!! Първите го.на демократичния преход университетското издателство започна да работи на .....принцип....Основа свои поредици,с които спечели много нови читатели.Тези заглавия станаха хит в издателството,по философия,психология,литература,история.Университетското изд.стана най-развитото издателство в българия,всички се мъчеха да му подражават,да го конкорират,просто екипа на издателството беше много сериозен,работеше много организирано.Въпреки че работеха много хора нямаше съкратени,нямаше уволнени,заради печалбите издателството можеше да се издържа само.До 1995 г издателството беше водещо в България.Една от причините за спада на издателството след 95 беше националната катастрофа,която преживя България-жестоката икономическа криза.Другата причина беше,че прекалено много продукция издателството реши да реализира,нямаше толкова финансови ресурси за да пусне такова огромно количество издания и издателството се задръсти с чакащи заглавия.Нямаше средства за тяхното отпечатване,и те като воденичен камък започнаха да тежат,започнаха да се бавят заглавията с години.Авторите чакаха и това създаде отрицателен имидж на издателството.Издателството нямаше средства,имаше мн чакащи книги,започнаха да оттеглят книгите си и да ги представят в други издателства.Издателството нямаше средства да награждава труда на своите известни автори.Постепенно се стигна до един упадък и през 2000 г се извърши една основна реорганизация на издателството,която засегна много именно редакционния състав .В редакционно направление бяха закрити и 1 част от редакторите бяха съкратени,останалите се премстиха да работят в различни факултети.Между тях имаше утвърдени специалисти,но те не получиха това което им се полагаше.Някои от съкратените редактори направиха частни издателства,други спряха да се занимават с издателска дейност.От тук нататък производството спадна на 100-150 заглавия годишно, по настоящем са около 70,80.Сега издателството работи повече като обслужващо звено на факултетите и книгите се продават на мн малко места.Университетското книгоиздаване в българия започна да се децентрализира,основаха се много други университетски издателства.В София се основаха издателства към УНСС,към Техническия университет и по-нататък и към някои други университети.В провинцията едно от първите извънстолични издателства беше Търновския СВ.СВ Кирил и Методий,Шуменския Св.Константин Преславски,които предимно издават издания на своите си университети.Основен недостатък в национален план е че тези книги не намират разпространение в национален мащаб.Няма маркетинг,няма реклама,няма разпространение.За търговците тези книги не представляват голям интерес,при липса на каквато и дае било реклама те не се интересуват от такъв тип книги.Тиражите на тези книги са много малки.Във Великотърновския университет се печатат тиражи около 50 книги.Това се отнася и за останалите университетски издателства.Малко-по добро е положението при частните университет-Нов Български.-неговите книги се разпространяват из цялата страна.

ТЕМА 4
Управленски и творчески стратегии за оптималното функциониране на едно научно или университетско издателство.Принцип на екипността и индивидуалната активност при подготовката и реализацита на издателсткия проект.Отговорности на субектите

Научната книга е царицата на книгите.Тя е най-сложния книжен продукт,съставен от най-много детайли,които трябва да действат в организма на цялото,трябва да действат синхронно.Тя е един сложен механизъм,който трябва да работи в полза на своя потребиител.ООсновното правило,от което се ръководи издателят от научни и спциализирани книги е да направи една сложна материя максималко достъпна до нейния възприятел.1 е да издаваш худ.литература,в която текста е хомогенен,плътен,без различни паратекстове,без научно-справочен апават,въобще олекотен от всякакви допълнителни усложняващи го елементи.Съвсем различно е да издаваш специализирана книга,в която всеки един елемент е различен.Всяка научна книга инт.различна научна област,от което от издателството се изисква специална подготовка за да може тази материя да бъде адекватно пресъздавана като книжен продукт.Едно издателство предимно трябва да може да изгради свой собствен екип,предимно всичко редакторския екип.Екип от редактори специалисти,които да имат свой собствен ресор,в който да работят по отношение на различните научни области и дисциплини.В това се състои и мениджмънта на едно издателство.Пълно определяне на неговия профил,с какви науки ще се занимава.И създаване на екип от редактори и технически сътрудници,които да реализират този профил.Научните и университетските издателства могат да бъдат държавни към самите университети,създадени като звена на тези университети,могат да бъдат към академия на науките или към научни институти-у нас такива издателства са към държавните университети към Българската Академия на науките и към някои научни институти,по-малки издателства,реализиращи по-малка програма.Има и частни университетски издателства,със звена от унив.като Нов Български или Свободния във Варна и Бургас,които обаче не са така развити както е развито изд.на Нов Български.Разликата е че при държавните научни издателства,финансите,субсидията идва от бюджета на университета,но тя спокойно може да бъде допълвана със собствени приходи.Държавните издателства трябва да умеят със своя маркетинг да печелят със своята продукция,с което да стимулират и екипите си и да инвестират в нови заглавия.Има и специализирани частни издателства за научна литература,които по правило са с по-широк профил.Едно издателство което издава научна литература НЕ МОЖЕ да се издържа само от научната литература.Научните и специализираните книги са с малки тиражи,те не могат да се сравнят по тираж с масовите книги и художествената литература.Техните тиражи са по-ниски и печалбите съшо,тъй като ги закупуват определена група от хора,за да задоволяват техните лични и професионални интереси.По-широки профили-успоредно с научните те развиват и друг тип художествени или масови,с които печелят много повече и компенсират евентуалните загуби от специализираните книги.

Да издаваш научни произведения е престиж,авторитет за издателството-запълва повече от една ниша на пазара. Специализираната литература е социално-значима,без нея няма да има интелектуален капитал-признак за зрелостта на едно общество.

От една страна са държавните университетски и академични издателства от друга страна са частните,които не се съобразяват.Много зависи от това как се структурира и управлява едно университетско издателство.

След като се избере профила на издателството.Напр.ако сме голямо университетско издателство ние трябва да печатаме различни типове произведения,в зависимост от специалностите в унив.Един от начините е да създадеш обединени редакции с 2ма или 3ма редактори специалисти и да се търси в един конкретен случай външен редактор.
Ако издателството е частно със специализиран профил,отново ще се търсят редактори специалисти,които да оценяват,предлагат книги за издаване,да търсят автори и сътрудниции,но при всеки по-специфичен случай да намерят външен редактор.(фиг.2)
-В едно специализирано издателство редактора най-вече трябва да бъде специалист в съответната област.Той трябва да има необходиимите качества,компетентности с авторите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Научно, енциклопедично и университетско книгоиздаване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.