Нефтени басейни в Гвинейския залив


Категория на документа: Други


 ГВИНЕЙСКИ НЕФТОГАЗОНОСЕН БАСЕЙН

Нефтеногазоносният басейн на Гвинейския залив е разположен в границите на тясна крайбрежна ивица, разположена под западното крайбрежие на екваториална Африка. Тази ивица е източен и северен завършек на огромни платформени падини, простиращи се в атлантическия океан, и се състои от два участъка: широчинен и меридионален. Широчинният участък е разположен на териториите на: Бряг на Слоновата кост, Гана, Того, Дагомей и Нигерия . От север е ограничен от Горногвинейските планини, които се състоят от няколко отделни вериги, чиято максимална височина достига до 1800 м. Меридионалният участък от изток е ограничен от Южногвинейския хребет, образуван от два планински масива - Кристал и Шалмо- с височина до 3 км, а от юг и югозапад - платото Бих (планини Моко), с височина до 2600 м, разположен на територията на Камерун, Гана, Конго и Ангола. Ограждащите басейна плосковърхови глобови планини, съставени основно от гранит гнайс и слюда с докамбрийска възраст на половина се понижава в дълбочина на Африканския материк и кръгово се прекъсва в посока на океана като се отделя от него с блатиста част, ширината на която се изменя от 250 км до няколко км.

Басейнът има максимална ширина (няколко стотин км) в тези участъци, където в океана се вливат големи реки: Нигер, Огова, Конго, Кванза. Делтовите устия на тези реки образуват далече вдадени в океана носове. Видимо тези реки за долините на долните им течения имат депресионни участъци, за които се наблюдават и максимални мощности на утаечния (седиментния) комплекс.

На мястото където се пресичат широчинната и меридионалната част на басейна е разположен вулканичния масив Камерун с височина до 4000 м, образуван от млади вулканични скали. Този масив, с който са свързани действащите вулкани, е причислен както се предполага, към регионалното разрушение на североизточните направления, простиращи се на много стотици км (до езеро Чад).

Фундамент на басейна на Гвинейския залив има докамбрийската и възможно на отделни участъци начално палеозойска възраст, съставен от гранити, гнайси, кристалнни образувания. Фундамента е разбит от системите за субмеридионалните и субшироките натрупвания, по които фундамента стъпаловидно и рязко се потапят в страната на океана. Ъглите на наклонената повърхност на фундамента се оценяват на 8-15°. На фона на това общо спускане имат отделните издигнати карстови зони, които разделят басейна на отделни корита. На фундамента трансгресивно с базалните хоризонти лежи утаечна (седиментна) скала, мощността на която се увеличава в страната на океана до 4 км. Колкото по-широка е крайбрежната ивица толкова по-голяма мощност на седиментния калъф се разкрива в процепите. В това направление се изменят фацисийте от преобладаващо континентални и крайбрежно лагунни до морски.Седиментното попълнение на басейна е съставено от скали на крайноюрска, кредова, палеогенова, неогенова и четвъртична възраст.

В долната част на разреза се отделя мощен пакет ( до няколко стотици метри) езерно-крайбрежни пясъчници и конгломерати, който някои изследователи отнасят към горна юра. В средната, а възможно и част от горната се наслагва комплекс от променливи мощности на лагунни евапорити (соли, гипсове, анхидриди, а също и доломити), които в Габон, Ангола, Нигерия вземат участие в образуването на солни куполи. Освен това разпространението на тези солни пластове е много по-широко отколкото участъците със солна тектоника.

Интервала на разреза от алба до еоцена включително е образуван от морски, преимуществено разнообразни карбонатни (варовикови) скали (доломити, мергели). Пясъчно-глинестите разновидности имат второстепенно значение. Горната част на процепа е представена от континентални и морски пясъчно-глинести скали а също и мергели и варовици. Басейна на повърхността е изпълнен със съвременни крайбрежни и алувиални пясъци и блатни тини.

В тектонско отношение басейна се състои от няколко крупни полузатворени платформени протоци, които протичат през океана и са разделени един от друг от издадени кристални скали. Такива протоци има от запад на изток и от север на юг: Камое (река в република Бряг на Слоновата кост), Нигерийски (Гана - Драгомея - Нигерия), Дуала (Камерун), Габонски (Габон и неголяма част от Камерун). Габонския проток , най-широката част на който се образува от долината на река Огова, се разпада на два отделни протока: Атлантически (Брегови) и Източен.. В Границите на Конго и Кабинд е разположен проток Конго и в границите на Ангола - проток Кванза. Всеки от протоците по закономерен начин е свързан с делтите на реките, заемащи централно място в протока.

Четвъртичните и горнотретичните отлагания образуват моноклинал, падащ под ъгъл 2-6° натежаващи в страната на океана. Моноклинала е съставен от накъсани участъци простиращи се по дължина или паралелно на бреговата линия или перпендикулярно на нея. Набюдава се връзка на хидрографска мрежа от разломи .(например р. Вури в Камерун).

Строежа на варовиковите и палеогеновите скали е по-сложен.В проток Кванза утаечните слоеве са разрушени по дължина на паралелните антиклинални и синклинални гънки, които се простират от ССИ на ЮЮИ и нарушават прекъсването. Размерите на антиклиналите обикновено са: дължина 30-40 км, ширина 12-18 км при амплитуда на 200-300 м. Различават се сравнително просто построени, слабо асиметрични гънки (източната част e по-стръмна - до 8°, западния наклон - до 5°) и сложно построени.

В проток Конго на общия моноклинален фон също са известни полегати антиклинални гънки, които не са свързани със солна тектоника.

Строежа на Габонския проток е подобен на проток Кванза. Тук ясно са изразени съставни форми с осложнена солна тектоника. Движението на солите води до дълги солни валове с ширина 1-4 км при височина 2-3 км, с които е свързано образуването на наклонени антиклинали. Заедно с това тук са известни и натрупани дислокаций, свързани с блоковите движения на фундамента.Солната тектоника е характерна за бреговите части на протока .

В източните части на протока утаечния чехъл представлява моноклинал с натрошени натрупвания. Солна тектоника тук не се наблюдава. Аналогично моноклинален строеж се наблюдава и в северните части на Габонския проток, в границите на Камерун - проток Кампо. Ъглите на падане на запад са 8-12° и повече.

За горните хоризонти в проток Дуал са характерни моноклинални слоеве с ъгли на падане до 20°, нарушена система на натрупвания, простираща се от ЮЗ на СИ и от ЮИ към СЗ. Предполага се, че в дълбочина могат да бъдат открити антиклинални гънки.

Широчинният участък на нефтеногазовия басейн на Гвинейския залив в своите дълбоки части е изучен много слабо. Тук се наблюдават много слаби моноклинали, натоварващи се на юг и натрушени натрупвания, отразяващи блоковия строеж на фундамента. В делтата на Нигер се забелязват антиклинални структури, съдържащи се в солните ядра .

С магменото запълване на басейна е свързано голямо количество най-разнообразни прояви на нефт, газ, асвалт и др. Тези прояви практически се отнасят към всички стратиграфски интервали и разпространени по цялото протежение на басейна. В протоците, разположени в меридионалните части на басейна в настоящето са известни 15 нефтени и газови находища добива на които през 1959г е бил около 0,8 млн.т. нефт.

Отделните по-горе тектонски протоци представляват самостоятелни нефтени области.

Кванзска нефтеногазова област. В границите на областта се отделят няколко паралелни антиклинални зони на нефтеногазови натрупвания. Към тях се отнасят три нефтени находища от антиклинален тип, усложнени солни диапиризми; Бенфика, открит през 1955г, Луанда - през 1957г и Какуако - през 1958г. На находище Бенфика нефтоносните начупени горноаптски гънки, образуващи масивния залеж в структурното образование са разположени на дълбочина 2600 м(нефта има относително тегло 0,887). На находище Луанда два залежа: пластов и масивен в пясъчния еоцен (600 м) и начупени гънки на горна алба (1700 м). относителното тегло съответно е 0,881 и 0,876. На находище Какуако нефтените подсолни пясъчници на долна апта на дълбочина 2800 м, относително тегло 0,904 .

През 1961 г. е открито голямо находище Тобиас със залежи на нефт в аптските варовици. Това находище дава сега основното количество нефт в Ангола.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Нефтени басейни в Гвинейския залив 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.