Непризнати държави от международната общност


Категория на документа: Други



Азербайджанската Република;

> Правен статут на Нагорни Карабах, определен в съглашението, базирано върху самоопределението, чрез предоставената на Нагорни Карабах най-висока степен на самоуправление в състава на Азербайджан;

> Гарантирана сигурност за Нагорни Карабах и неговото население, включително взаимни задължения за съблюдаване от всички страни на процеса на регулиране.
Делегацията на Армения изразява категоричен отказ от горепосочените принципи за регулиране на конфликта, изразявайки убеденост, че "решението на проблема може да се намери върху основата на международното право и принципите, фиксирани в Хелзинкския Заключителен акт на ОССЕ и преди всичко, върху принципите на самоопределението на народите". За пореден път Ереван демонстрира различията между своето собствено разбиране и тълкуване на принципите и нормите на международното право и общественото мнение.

Днес Нагорни Карабах е де факто независима република, силно свързана с Армения. Нагорни Карабах не е призната от никоя държава, дори и от Армения. Тя притежава всички белези на независима държава, дори поддържа дипломатически представителства в много страни, но остава непризната. Връзките между Нагорни Карабах и Армения са толкова силни, че бившият президент на Нагорни Карабах Кочариян става президент на Армения. Все още, обаче, арменското правителство не се решава на стъпката да обедини двете държави тъй като ще си навлече неодобрението на световната общност, която все още смята Нагорни Карабах за част от Азербайджан.

Конфликтът не е подминат от редица международни организации, които посредничат за решаване на конфликта, като повечето опити са безуспешни. Преговори се водят в рамките на ОНД, ОССЕ, ООН излиза с пет резолюции ( три на СС и 2 на Генералната Асамблея) по проблема, както и ПАСЕ.

Правени са опити с многостранни преговори да се намери решение на конфликта. Такъв пример е срещата между представители на Армения, Азербайджан, Франция, Русия и САЩ в Париж и Кий Уест през пролетта на 2001г. Дискутирана е възможността за нейерархически взаимоотношения между азерското правителство и Карабахските власти. Въпреки големите възможности за споразумение, договор не е подписан.

Преговорите в рамките на ОНД в Астана през септември 2004г. предложили като вариант изтегляне на арменските войски от Нагорни Карабах и провеждане на референдум в Нагорни Карабах и Азербайджан за решаване на съдбата на региона. Арменците отхвърлят това предложение.

На 10-11 февруари 2006 г. Кочариян и азерския президент Алиев се срещат в Рамбуйе, за да обсъдят главните въпроси за овладяване на конфликта, включващи изтегляне на военните части, формиране на международна мироопазваща мисия в рамките на ООН и статуса на Нагорни Карабах. Тогавашният френски президент Жак Ширак разговаря с двамата лидери поотделно и противно на първоначалния оптимизъм преговорите не довели до решение.

Обсъждане на възможни решения се провеждат и в Букурещ, където руски, френски и арменски дипломати разговарят около четиридесет минути.

По-рано арменският президент е изразил готовност за преговори с азерския си колега и установяване на отношения с Турция. Тези преговори не спомагат за намиране на приемлив изход от кризата.

Главното различие между преговарящите е статута на Нагорни Карабах. Азерската позиция е, че Нагорни Карабах ще получи възможно най-широка независимост, но в рамките на Азербайджан. Арменската позиция е за провеждане на референдум в Нагорни Карабах и възможност хората от областта сами да решат съдбата й. За азерите това е заплаха за териториалната цялост на страната им. През лятото на 2006г. се появяват слухове, че двете страни са се съгласили на референдум, но нищо не е потвърдено официално.

Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 853, 874 и 884, и тези на Генералната асамблея на ООН 49/13 и 59/298 отсъждат Нагорни Карабах като част от Азербайджан.

Дейвид Аткинсън изготвя доклад от името на ПАСЕ, в който се казва, че границите на Азербайджан са международно признати, включвайки и територията на Нагорни Карабах. ПАСЕ приема резолюция 1416 на 25 януари 2005г.

Съветът на Европа се стреми да заеме обективна позиция, от която недоволстват арменците.

Европейският съюз също изразява своята позиция, като заявява, че "ЕС потвърждава териториалната цялост на Азербайджан и непризнаването на Нагорни Карабах като независима държава. ЕС не може да приеме изборите в Нагорни Карабах от 11 август 2002г. за легитимни.

Позицията на Държавния департамент в годишния си доклад от 6 март 2007г. е, че "Армения продължава да окупира Нагорни Карабах и седем съседни азерски територии. По време на годишните инциденти във военизираната зона и двете страни претърпяват многобройни загуби."

Арменците се позовават на Международната Конвенция за Граждански и Политически права, на Международната Конвенция за Икономически, Социални и Културни права. Също така те изтъкват и правото на самоопределение на народите, признато от международното право и на руски закон от 1990г. за процедура по отделянето на република от СССР.

Работната група от Минск на ОССЕ обявява Армения и Азербайджан като две страни в конфликта и азерската общност от региона като "заинтересована страна".

Този конфликт се превръща в поредния, чието решение не изглежда постижимо в близко бъдеще. И двете страни аргументират убедително своите позиции, което се отразява на желанието им да приемат компромиси. Регионът е стратегически важен, а заинтересованите сили се стремят да поддържат крехкия мир. До окончателно решение не се е стигнало все още, но становищата на организациите, взели отношение в спора са, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан и арменските опити да откъснат международно признати територии трябва да бъдат преустановени.

Междуетническото, междурегионалното и междуплановото напрежение до голяма степен е програмирано в сталинското национално-държавно разделяне през 20-30-те години на ХХ век, което е осъществено в духа на римския принцип "разделяй и владей". Обвързването на многобройните големи и малки нации на Съветския съюз в гордиевия възел на междунационалните отношения предопределя противоречивите по форма, но логични по своята вътрешнополитическа насоченост, процеси. Едва ли в близко бъдеще обаче ще се постигне компромис по Нагорно-Карабахския въпрос. Както с основание отбелязва бившият съветник на президента на Нагорнокарабахската Република и експерт в аналитичния център "Кавказ" Манвел Саркисян "от 1992 г. преговорите за Нагорни Карабах не са довели до конкретни резултати". Допълнение към тази песимистична оценка е и предупредителната прогноза на финландския посланик Терхи Накала, че "подценяването на позицията на Карабах е огромна грешка".

В кавказката зона на сигурност Нагорно- Карабахският казус продължава да бъде най-важен елемент от външнополитическите приоритети на Баку и своеобразен филтър за определяне статута на всеки един международно-правен субект в азербайджанската скала на политическо и икономическо партньорство.

Севернокипърска турска република

Севернокипърската турска република заема северната част на остров Кипър. От 1975 до 1983г. територията на Северен Кипър се нарича Турска федеративна държава Северен Кипър. Като Севернокипърска турска република тя обявява своята независимост през 1983г. Единствената страна, признала независимостта на Северен Кипър е Република Турция. Съгласно международното право, Република Кипър запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава й до турската инвазия 1974г. На 01.05.2004 г. гръцката част на Кипър влиза в Европейския съюз. Всички привилегии и средства от фондовете на съюза, произтичащи от членството на Република Кипър в ЕС, са в сила само за гръцката част на острова. Европейският съюз продължава да разглежда територията на Северен Кипър като територия на ЕС, намираща се под чужда военна окупация. Република Кипър има 6 места в Европейския парламент, които са определени на базата на цялото население на острова, но към момента населението на Севернокипърската турска република не участва в изборите за тях.

Севернокипърската турска република не се признава от нито един член на международната общност, освен от Република Турция, която от своя страна не признава легитимността на правителството на Република Кипър. Поради непризнатостта, не могат да се смятат за легитимни никакви държавни органи на властта, създадени от страна на Севернокипърската турска република. Северен Кипър изцяло зависи от военната и икономическа помощ на Турция. В качество на национална валута се използва турската лира. Всички експортно-импортни операции (и връзки) се осъществяват чрез Турция.

Севернокипърската турска република е отделена от останалата част на Кипър чрез т.нар. "буферна зона". Линията, разделяща острова на два сектора ("Зелена линия"), се охранява от контингент на ООН. "Зелената линия" се нарича още линия "Атила" - кървяща рана в тялото на републиката. Тя тръгва от изток, от пристанище Фамагуста, и стига на запад до цитрусовите ферми на Морфу. Зелената линия минава оттам, където са били позициите на двете страни, след като военните действия са прекратили.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Непризнати държави от международната общност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.