Неръкотворният образ на Христос


Категория на документа: Други




Курсова работа
на тема:

Неръкотворният образ на Христос

Неръкотворният образ на Христос, Светият убрус или Спас Неръкотворни (от Спасител + калка на гр. Αχειροποίητος - 'не с ръце направен'), наричан още и Свети Мандилион (Άγιον Μανδύλιον от гр. μανδύη, μανδύας - 'убрус, мантия, вълнен плащ'), е особен тип изображение на Христос, което представлява неговият лик на плат (убрус) или на Керамидион от (гр. κεραμιδιών -Керамида), където изображението на Господния лик е отпечатък върху глинена замазка. Във византийските храмове Мандилионът и Керамидионът обикновено се изобразявали в барабана на купола един срещу друг. Почитането на Светия Мандилион се наложило във времето, въпреки че на пръв поглед е в разрез с втората божа заповед -"Не си прави кумир...". Именно чудотворният характер на неговата поява изключва той да е в разрез с божията заповед. Светият лик, благодарение на божествената си природа можел да се появи на какъвто и да е материал и по което и да е време, защото появата му е свързана с Божията промисъл и се е смятала за Теофания.
За произхода на свещената реликва съществуват две групи предания - източно и западно.
Общоцърковно източно предание

Източното предание за Неръкотворния образ е най-древното и се датира от първата половина на IV век. Историята е свързана с владетеля на Едеса (в Месопотамия, днес град в Турция) цар Абгар V, който страдал от тежка болест. Той научил за чудесата на Христос и повярвал в него. Изпратил по своя посланик Ананий писмо до Христос с молба да го изцели и също поръчал на Ананий да нарисува Христос. Ананий открил проповядващия Иисус и се опитал да го нарисува, но "не могъл да осмисли образа Божи". След това Христос измил лицето си, обърсал го с кърпа (убрус) и на тази кърпа останал отпечатък от неговия образ. Иисус дал тази кърпа на художника Ананий. Според това предание по този начин се е появила първата икона в историята. Понеже брадата на Христос след измиването била мокра, понякога образът на мандилиона се назовава и "Спасителя с мокра брада". На него Христос е представен с брада в клинообразна форма (понеже е мокра, тя седи по специфичен начин). Това изображение е известно във византийските източници, но само на руска почва е придобило специфичното си название и се е оформило като отделен иконографски тип, наречен "Спас Мокрая Борода".
Евсевий Кесарийски в своята Църковна история описва легендата за цар Абгар по малко по-различен начин. Според него цар Абгар помолил Иисус да го изцели от тежката болест чрез писмо. Иисус отговорил с "особен вид писмо", че ще изпрати един от своите ученици да излекува болния Абгар. Не след дълго, след Христовото Възкресение, ученикът му Тома по божията воля изпраща апостол Тадей при Абгар. Тадей изпълнил обещанието на Христос - изцелил Абгар, благословил семейството му и започнал да проповядва Христовото учение в Едеса.
Евсевий Кесарийски прилага като доказателство и два документа - писма, които взел от архивите в Едеса и превел от сирийски - Молбата на топарх Абгар и Отговорът на Иисус. Освен това, за истинността на случката разказана от Евсевий, говори и съчинението на арменския историк Моисей Хоренск История на Армения, където се казва: "Това послание донесе Анан, пратеник на Абгар, заедно с изображение на лика на Спасителя, което се съхранява в град Едеса до ден днешен".
За посещението на апостол Тадей при цар Абгар свидетелства и Прокопий Кесарийски в съчинението си Война с персите. Война с вандалите. Тайна история. Той разказва за обсадата на Едеса от персийския шах Хорсой и съобщава подробности за болестта на Абгар. Историкът Евагрий Схоластик в своята Църковна история разказва за чудотворното избавление на жителите на Едеса от обсадата - те трябвало да запалят обсадното съоръжение, което Хорсой бил разположил около града, за да го превземе. Тъй като не могли да запалят по никакъв начин съоръжението, жителите на Едеса потърсили помощ от Неръкотворния образ на Христос. Божествената сила им се явила на помощ, изведнъж лумнал огън и изпепелил дървените съоръжения, поставени от врага.

Лененият плат с изображението на Христос дълго време се съхранявал в Едеса като най-важната светиня на града. Историята за Светия Мандилион разказва и император Константин VII Багренородни. Според неговото съчинение цар Абгар богато украсил Неръкотворния образ, който го изцелил от коварната болест и го поставил в каменна ниша над портите на Едеса, за да може всеки, който влезе в града, да се поклони на светинята. Но след години един от потомците на Абгар и владетел на Едеса се обърнал към идолопоклонничество на старите божества и за да бъде запазен Светият Мандилион от безумствата на езичниците, той бил замазан с глина и скрит под керемида за дълго време, докато не започнала нова обсада на града от персите и той отново не бил изваден, за да окаже чудотворна помощ на вярващите жители. Преданието разказва, че една нощ по време на войната с персите на тогавашния епископ на Едеса Евлалий се присънила озарена от небесно сияние жена, която му казала, че градът ще бъде спасен само ако се извади наяве божият образ. Когато епископът намерил Неръкотворния образ и мазилката, с която било покрито платното била свалена, се оказало, че образът се е отпечатал на нея и така се получили два свети образа на Христос - един на убруса и един на глинената замазка, която го предпазвала.
Светият Мандилион бил и основен довод в полза на иконопочитанието в периода на иконоборството. Когато през 730 година римският папа Григорий II узнал за забраната на иконопочитанието от император Лъв Исавър в Константинопол, той му написал две послания, чрез които се опитал да вразуми василевса и да прекрати гоненията срещу иконопочитателите. В първото си послание папата пише именно за Неръкотворния образ и историята на цар Абгар. През 787 година на Седмия Вселенски събор, когато иконопочитанието е официално позволено, в негова полза е приведена именно историята за появата на Светия образ върху убрус.
През 944 година император Роман I Лакапин обсадил град Едеса и жителите на града като знак за примирие дали на императора убруса. По този начин Неръкотворния образ бил тържествено пренесен в Константинопол - първо с пищна церемония внесли светинята в храма Света София, а после я пренесли в императорския дворец. Това се случило на 15 август. Тъй като Успение Богородично се чества на 15 август, следващият ден, 16 август влязъл в църковния календар като празничен ден с името "Пренасянето на Неръкотворния образ на Нашия Господ Исус Христос от Едеса в Константинопол". Що се отнася до образа, отпечатан на керемидата - за него е известно само, че се е намирал в град Иераполис, Сирия и по времето на император Никифор Фока (963-969 г.) бил пренесен в Константинопол. След разгрома на византийската столица от кръстоносците през 1204 г. следите на двете неръкотворни икони (оригинала и отпечатъка) се губят. Съществува и версия, според която Мандилионът, заедно с много други реликви се е оказал във владението на Балдуин II, латинският крал на Константинопол, който продал Светия убрус на френския крал Луи IX. Според тази теория в средата на XIII век Мандилионът се оказал в Париж, в готическата църква Сент Шепел. Тя била специално построена за съхранение на трънния венец и на други реликви. През 1792 година църквата била разорена и се смята, че от този момент Светият Мандилион изчезва напълно.

Разбира се, двата оригинала на Неръкотворния образ на Спасителя са били възпроизвеждани не веднъж. Но ранни копия не са стигнали до нас и в историята на изкуството доскоро се считаше, че най-древните изображения на Неръкотворния образ се отнасят към XI век в миниатюрите и към XII век в иконописта. Неотдавна обаче в Грузия беше открита икона на Неръкотворния образ, наричана "Анчисхатски Спасител". Тази икона е нарисувана с восъчни бои и се датира към VI или VII век.

Някои изследователи считат за най-близки до оригиналното изображение Мандилионът от храма Сан Силвестро, който сега е намира в капелата Санта Матилда във Ватикана и Мандилионът, датиран от 1384 година, който сега се съхранява в църквата Свети Вартоломей в Генуа. И двете икони са върху грубо ленено платно, закрепено на дървена основа, и двете икони имат еднакви размери и са обковани със сребро по контура на главата, косата и брадата на Христос.

По-малко известна поява на Неръкотворния образ е тази от провинция Камулиана в Мала Азия, упомената от Псевдо-Захарий в съчинението му Църковна История. Легендата е датирана между 560 и 574 година, а в преданието се забелязват много допирни точки с легендата за цар Абгар, но Неръкотворният образ в този случай се появил, когато жена езичница на име Ипатия намерила ленен плат с образа на Христос във водата.
Западно средневековно предание.

Западният вариант на преданието за появата на Светия Мандилион вероятно е възникнал сред францисканските монаси. Към VIII век в Рим започнали да почитат "Кърпата на Вероника". Според преданието, благоческивата еврейка Вероника, която съпровождала Иисус по пътя му към Голгота, му подала ленено парче плат, за да може Христос да изтрие лицето си от кръвта и потта. Ликът на Иисус се запечатал на плата. Реликвата е известна с названието "Кърпата на Вероника" и се съхранява в катедралата Свети Петър в Рим. Предполага се, че зад името Вероника се крие латинският израз vera icon 'истински образ'. Отличителната особеност на "Кърпата на Вероника" е, че върху главата на Христос е отпечатан и трънният венец.
Известни са най-малко две "Кърпи на Вероника". Първата е в катедралата Свети Петър в Рим, а втората, известна като "Воалът на Вероника" се среща още и с названието "Светият лик от Манопело". На него обаче няма трънен венец, а пропорциите на лицето са нарушени, което е довело до откритието, че всъщност образът е ръкотворен и е нарисуван спрямо преданието за Неръкотворния образ на Христос, пратен на цар Абгар. На картината на Ханс Мемлинг "Света Вероника" също няма трънен венец и отново става ясно, че художникът е използвал преданието за Неръкотворния образ от Едеса за образец.
Има теории, които свързват Неръкотворния образ на Христос с друга известна общохристиянска реликва - Плащеницата от Торино. Но тъй като според последните проучвания тя не е автентична, връзката между нея и Светия мандилион вече не представлява интерес за изследователите.

Най-древните изображения на Христос били на чист фон върху правоъгълно парче плат. По-късно, към XV век, иконописците започват да изобразяват и два ангела, които държат горните два края на плата. Такава е чудотворната икона, която сега се намира в Спаския събор в Санкт-Петербург. Отличителна особеност на иконата са ангелите, които стоят от двете страни на лика на Христос. Те се реят свободно във въздуха. Лика на Христос изразява спокойствие, миросърдие и кроткост. По-късно Неръкотворният образ на Христос става задължителна част от обучението на майсторите иконописци. По традиция той е първият самостоятелен образ, който иконописецът трябва да нарисува в течение на обучението си.

Библиография:

Лидов, А.М. Реликвии в Византии и Древней Руси. Письменные источники. Сборник статей "Прогресс-Традиция", 2006 - 278-328.

Електронен източник - Святой Мандилион. История реликвии. Извлечено на дата 02.02.2014 г. от: http://apologet.spb.ru/ru/1027.html

Електронен източник - Спас Нерукотворный. Википедия. Извлечено на дата 02.02.2014 г. от: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81_%D0%9D%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9

Електронен източник - БОГОСЛОВИЕ В БАГРИ. Господ Иисус Христос в православната иконография. Първите икони на Спасителя. Извлечено на дата 02.02.2014 г от: http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Gospodski/Purvi_ikoni_na_Spasitelja_ouspensky.htm





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Неръкотворният образ на Христос 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.