Нестинарство


Категория на документа: Други




РЕФЕРАТ
на тема
НЕСТИНАРСТВОТО

Изготвил: Проверил:

СОФИЯ
2012

За повечето хора нестинарството е един странен обичай, обвит в мистерия и като такъв се е превърнал в атракция. Други хора напълно го отричат и свързват неговите обреди с култ към Дявола. Едва ли има човек, който не е чувал думата "нестинар" или не знае какво значи тя, но техните сложни ритуали, обществена структура, произход и бит са не дотам публично известни.

За произхода на нестинарството има две теории. Първата е, че"ходенето върху жарава с боси крака" е езически обичай, изпълняван от древните траки. Названието на този обичай се състой от две думи, тракийския глагол "нес" - нося се, движа се и "анар" - мъж. Танците върху жарта били в чест на бог Слънце и настъпващото лято, с молитви за здраве и плодородие през годината. Поверието гласи, че огъня прогонва злите духове, пречиства грехове и предпазва от болести. Втората теория гласи, че то има гръцки произход (анастенария - възкръсване) като остатък от Дионисиевата обредност и възхвалява животворната сила на Благодатния огън.

След покръстването и приемането на християнството за официална религия през 864г. при хан Борис, ритуала е забранен и обявен за ерес. Минават много векове и тези обреди потъват в забрава. Според легенда тези обичаи отново се възраждат през 18в. по време на турското робство, когато много селища биват опожарявани и унищожавани. Такава е и съдбата на селото Българи в Странджа, което се е смятало за най-важното нестинарско място. Една възрастна жена видяла, че параклиса гори, влязла вътре и взела единствената оцеляла икона на "Св. Константин и Св. Елена", и я изнесла преминавайки през пламтящите въглени. За изненада на свидетелите на случващото се, по нея нямало и следа от изгаряне.

Така за пазители и покровители на нестинарите се смятат Св.Константин и Св. Елена и обредният ритуал се извършва на техния празник-21,22 май(по старо) или 3,4 юни(по ново). В него се включва цялото село, но през огъня преминават само "посветените" нестинари. Счита се, че те са избраници на светеца и по време на танца изпадат в транс виждат го и чуват гласа му.

Главната нестинарка или както е наричана още " сестрата на светока", е жена на възраст, която не може да ражда повече деца. Тя трябва да има най-добрите умения за игра в огъня и дарбата да предсказва бъдещето по време на транс. Поради тази причина нейната роля е много сходна с шаманите и жреците в други култури. Нейно задължение е да пали кандилото в конака на определени дати, да дава наставления за празника, да ушие ризите, в които се обличат иконите. В обществото на нестинарите, тя се ползва с голяма почит и уважение и това личи от факта, че при болест, уплаха или нещастие хората се обръщат към нея. В повечето случай конакът или най-сакралното място се помещава именно в нейния дом, където се пазят "опашатите икони1" и тъпана, под чийто звуци протича обреда. Главната нестинарка е такава по род и наследство.

Конакът е постройка представляваща сакралния център на обредността на нестинарите. Според вярванията той е дом и на божеството. Най-сакралното място в конака е огнището, именно там се приготвя и курбанът за празника. Конакът е обърната на изток стая, украсена с иконостас и изображения на много светци. Единствената разлика от православен храм е, че пода е постлан с черга, наоколо има възглавници за сядане и край образите на светците има закачени червени кърпи.

Друга ключова фигура в това общество е векилинът. Той е пазител на неписания закон и негова отговорност е да съхрани този култ без промяна и в неговата цялост. Векилинът е този, който облича иконите за празника и ги окичва с червен и бял карамфил.

Нестинарите се придържат към своя особен празничен календар, който задава структурата на обредния им цикъл. Годината се разделя на две от най-свещените за тях празници. Това са тридневният празник за св.св. Константин и Елена(3-4 юни) и тридневният празник от 18-20 януари. През лятото ритуала се провежда на открито, а през зимата - в конака. Празникът на 3- 4 юни е най-важният и е дал име на целят месец "Костадинският" или панагир.

Честването на двамата светии Константин и Елена започва още в неделята преди празника им. По-видните нестинари се събират в къщата на главният нестинар, кланят му се и му поднасят дарове. Той ги въвежда в своя параклис и там те се молят. На това събиране се уреждат всички подробност около предстоящия празник.

В четвъртъка преди 3 и 4 юли се чества "Малък Свети Костадин" или "Курбането". На този ден векилинът дава жертвоприношение с агне и се извършва почистване на святото аязмо, палят се свещи и букова шума. След почистването всички могат да пият и да се измият за здраве. Свещените икони също се "къпят" в аязмото.

Няколко дни преди празника се правят нощни шествия из цялото село с иконите, обхождат се всички къщи и се оставят там иконите за малко, за да няма болести в домовете. Тези шествия възпроизвеждат движението на слънцето и отбелязват настъпването на новия сезон.

Самият празник също започва с обредно шествие, в което освен нестинарите участват и всички жители на селото, обхожда се свещения извор, свещените вековни дървета и църквата. След това в центъра на селото се пали огромна клада. Раздава се от курбана и специалните обредни хлябове, които винаги са кръгли и с изрисувани слънчеви символи. След залез слънце искрящата жар се оформя под формата на кръг, нестинарите влизат в своя огнен кръг с вдигнати над главите икони и започват да танцуват под звуците на нестинарската музика. "Плешенето" или подскачането в огъня обикновено не се извършва с такт или в определена последователност. Преди влизане в огъня нестинарите се събуват боси, прикаждат се с тамян, от някоя по-стара жена палят свещ, кръстят се и взимат иконата в ръце.

Прихващането е състояние, в което изпада нестинаря непосредствено преди танца му върху жарта. То означава влизане на чужд дух в тялото на нестинаря, което е приветствано и пожелавано. Обикновено е съпроводено с викове и пляскане с ръце. Самите нестинари твърдят, че по време на този транс пада телесната им температура, пребледняват и ги облива студена пот. Има твърдения, че по време на прихващането нестинарки са предсказвали бедствия, войни и епидемии. След танца в жаравата настъпва и периода на освобождаване и стабилизиране на психическо и физическото състояние.

Освен нетрадиционното почитане на светците тази общност има и различни вярвания от тези на православния християнин. Нестинарите не вярват, че има бог и дявол, за тях това са две лица на един и същи бог и той може да бъде както милостив и добър, така и жесток и отмъстителен. Поради тази причина целият им ритуален календар е насочен към омилостивяване и молитви за здраве, късмет и плодородие на земите им. Те не възприемат огъня като унищожителна стихия, а като пречистваща сила, след която стават по-добри.

Въпреки многобройните публикации и книги по темата и големия обем от информация този начин на живот остава една мистерия. Играта върху жарава, без никакви рани и изгаряния след това, за обикновения човек изглежда като магия, като нещо свръхестествено, просто защото няма логично обяснение за този феномен.

За съжаление етнолозите твърдят, че в днешно време няма истински нестинари, ритуалите се изпълняват с комерсиална цел по всяко време на годината и на всевъзможни места и това бавно убива магнетичния дух на нестинарството. Като всеки ритуал основан на дълбока вяра, и този трябва да се запази своята сакралност и да не се опорочава. За "огнеходците", които изпълняват танца на туристически курорти и в заведения, той е по-скоро цирково изпълнение, отколкото начин на живот и състояние на духа и напълно е загубил своя първоначален смисъл.

Нестинарството е вписано в списъка на ЮНЕСКО за нематериални културни наследства през 2009 г. и поради неговата комерсиализация има голям риск да отпадне от него.

Библиографски данни:
1.В.Фол, Р.Нейкова - Огън и музика
2. bg.wikipedia.org/wiki/нестинарство

1




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Нестинарство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.