Николай Бердяев - за робството и свободата на човека


Категория на документа: Други


Николай Бердяев - ЗА РОБСТВОТО И СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА

Руския философ, публицист и водеща фигура на движението на т.нар "Руски философско-религиозен ренесан" Николай Бердяев засяга в писанията си социални проблеми. Той очертава вижданията си за едно по-добре устроено общество, а в творбата си "За робството и свободата на човека" той засяга темата на човека като личност и уникалност, която не може да бъде универсална.

Човешката природа не е единна и това иска да докаже Бердяев в "За робството и свободата на човека". Тя няма как да бъде еднаква за всеки, тя е строго индивидуална и уникална. Човек, а дори и животното се отличават с различен характер, те могат да имат общи черти, но няма как да са съвсем еднакви и еднакво мислещи. Човекът е една загадка, която не може да бъде изцяло погледната под микроскоп, той крие тайни и различия в себе си, които дори той самия не знае, докато не се е изучил сам себе си. Човешката личност е постоянно изменяща се, от самото раждане до самата смърт. С израстването си като личност, минаваме през много етапи за да открием своята същност и да открием себе си и поради своята индивидуалност, поради своите различия в начина на живот и обкръженията си, няма как да сме еднакви.

Въпреки създадените норми, човек не може да бъде спрян да бъде себе си и да мисли като всички. Както казва Бердяев - човек е загадка в света като личност, той се нуждае от това да открие себе си, да се опознае, иска да знае кои е той, откъде е дошъл и къде отива. Именно осъзнаването на личността в човека говори за неговата висша природа и висше призвание. Личността в човека свидетелства, че светът не е даденост сама по себе си, че той може да бъде преодолян и превъзмогнат. Тя не се вмества в непрекъснатия, неразделим процес на световния живот, тя не може да бъде момент или елемент от еволюцията на света. човекът като личност не е дете на света, той има друг произход. И това прави човека загадка. Човекът е личност не по природа, а по дух. Личността е микрокосмос, цял универсум. Ето защо личността може да вмести в себе си универсално съдържание, да бъде потенциална вселена в индивидуална форма. Личността не е част и не може да бъде част по отношение на което и да е цяло, пък макар това да е огромното цяло на целия свят. Такъв е същественият принцип на личността, нейната тайна. Доколкото емпиричният човек влиза като част в определено социално или природно цяло, той осъществява това не като личност и личността му остава извън подчинението на частта по отношение на цялото. Така човекът бива опознаван частично, но не и тайната на човека като личност, като екзистенциален център на света. Личността се опознава единствено като субект, в безкрайната ú субективност, в която е скрита тайната на съществуването. Личността не е застинало състояние, тя е разгръщане, развитие, обогатяване, но тя е развитие на един и същ пребиваващ субект, именно на някой определен субект. Личността в никакъв случай не е готова даденост, тя е задание, идеал на човека. Личността се самоизгражда. Нито един човек не може да каже за себе си, че е завършена личност Образът на личността е цялостен, той присъства цялостно във всички актове на личността. Личността притежава единствен, неповторим образ, Gestalt. Тя е изключение, а не правило. Тайната на съществуването на личността е в нейната абсолютна незаменимост. Една личност понякога има сродни черти с други личности, което позволява да се прави сравнение. Но сходните черти не засягат същността на личността Във всяка човешка личност има нещо общо, универсално, но не вътрешно универсално. Личността не е субстанция, а акт, творчески акт. Всеки акт е творчески, нетворческият акт е пасивност, личността е активност.

Вярванията днес за това, кое е нормално и кое не, кое е допустимо и кое не, ограничават творчеството на самия човек, поставят те в една кутия, която ограничава твоите възможности, но въпреки това успяваш да си по различен от останалите. Не е възможно да си като една капка вода с друг човек. Принципите винаги се отличават, те се допълват. Ако живеехме в свят на абсолютна еднаквост нямаше да има прогрес, нямаше да има съществуване, а щяхме да сме само една сянка, нямаше да изгреем. Все повече и повече човек се стреми да бъде уникален. В бързите темпове на живот днес той се изменя непрекъснато и еволюира.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Николай Бердяев - за робството и свободата на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.