Образуване и развитие на земната кора


Категория на документа: Други


 Образуване и развитие на земната кора

Земната кора е най-горната и най-динамичната част от вътрешния строеж на Земята. Можем да свържем земната кора с понятията фиксизъм и мобилизъм.
ФИКСИЗЪМ - (геосинклинална теория) е развитието на земната кора "на място", без хоризонтални движения. Преобладават вертикални издигания и потъвания. Теорията господства през втората половина на 19 и първата половина на 20в. Представители са Емил Ог, Едуард Зюс, Ханс Щиле.
Във всеки континент има стара суша (т.нар "кратон"), около която се образуват понижения (т.нар "геосинклинали"). Тези понижения се запълавт с океански седименти, които се нагъват и издигат. Така към старата суша се прибавя нова, по-млада.
МОБИЛИЗМЪТ свързваме с теорията на Веренер за дрейфа на континентите. В нея той обяснява, че континентите извършват движения по между си. Континентите се движат горизонтално. Съществуав един голям континент - Пангея, който се разпада на Лавразия и Гондвана, които по късно с разделят на сегашните континенти.
Доказателства за теорията на Вегенер:
*очертанията на континентите Африка и Ю.Америка съвпадат
* вида и възрастта на скалите в частите на конт.от двете страни на Атлантическия океан
* следи от стари заледявания
* вкаменелости (фосилни остатъци) от живели някога организми
Слабости в Теорията на Верегер:
*липсват обяснения на механизма ( защо конт.се движат?)
*няма никакво обяснение за развитието на океаните
В днешно време Теорията за конт.дрейф е част от друга, по-голяма теория - тази за тектониката на пластовете(плочите). Тази теория е изложена в цялостен вид за пръв път от Морган през 1967г.
Предпоставки за възникването и:
*проучвания на подводния релеф на океаните по време на ВСВ
*опознаване на скалния строеж на океанските дъна
* бързо развитие на геофизичните изследвания (сеизмология, гравиметрия, геотермия, магнитомерия)
*палеомагнитни излседвания (движенията на магнитните полюси се "запечатват" в намагнетизираните скали)
Представители - Артър Холмс, Робърт Дитц, Хари Хес и др
- до ВСВ подводният релеф на океаните не е бил познат. Не се е знаело за съществуването на огромни подводни планини, плата, котловини, дълбочинни ровове
-след ВСВ са открити т.нар Срединни океански хребети (СОХ) с обща дължина над 40 000км
- движат се не континентите, както е допускам Веренер, а литосферните плочи, вкл.части от конт. и океани
- обемът на Земята не се увеличава, защото количеството на новообразуваната земна кора е равно на кол.на "погълнатата" от астеносферата земна кора
Има три основни типа гранизи между литосферните плочи:
1. На раздалечаване - Спрединг
2. На събиране (конвергенция, сблъсък, колизия) - Субдукция
3. На странично триене - тензионни граници
Спредингът е процес, при които се образува нов тип земна кора. В резултат на спрединга става разширяването на океанските басейни. С отдалечавана от зоната на спрединг, скалите стават все по-стари.
- При субдукция плочата с по-голяма плътност се подпъхва под плочата с по-малка плътност. Този процес образува падините ( пр. Марианската)
Съществуват 3 типа конвергенция на плочите:
1. Океанска плоча - Континент (Тихоокеанска и Южноам.плоча)
2. Океанска - Океанска (Тихоок. и плочата Наска)
3. Континентална - Конт - колизия ( Индийска и Азиатска)
Има два типа части в земната кора - стабилни (щитове и платформни) и подвижни (орогенни)
1. Стабилните заемат части, по-отдалечени от границите на плочите. За тях е характерна слаба сеизмичност, липса на действащи вулкани и високи планини.
2. Подвижните заемат периферните части на плочите, близо до границите им. Характерна е висока сеизмичност, действащи вулкани, високи пламнини.
Индийската плоча е част от голямата суша Гондвана
След 250млн.год. континентите отново ще се съберат в еидн супер-континент - Амазия. Сегашните океани ще изчезнат и ще остане само един супер-континент





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образуване и развитие на земната кора 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.