Обща характеристика на цивилизационното развитие. Същност, видове и етапи в развитие на цивилизациите. Формиране на съвременните цивилизации.


Категория на документа: Други


 Тема 49

Обща характеристика на цивилизационното развитие. Същност, видове и етапи в развитие на цивилизациите. Формиране на съвременните цивилизации.
1. Обща характеристика на цивилизационното развитие

Цивилизационният подход в изследване на човешката история има вековни традиции. За пръв път терминът "цивилизация" се използва от французина Оноре Мирабо в средата на XVIII век. С този термин той означава вежливо, възпитано поведение, което позволява съвместния живот на градските жители.

По-късно шотландецът Адам Фергюсън разглежда цивилизацията като степен на развитост на човешките общества. Той определя три етапа в развитието на човечеството. Първият е на дивачеството - хората добиват препитанието си чрез събирателство, лов и риболов. Вторият е на варварството - в резултат от появата на скотовъдството и земеделието се появява класовото деление и частната собственост. Третият етап е на цивилизацията - в резултат на стимулите към натрупване на богатство, към трудолюбие и прочие, създадени от появата на частната собственост, се появяват занаятите, търговията и градския живот. Това е степен, в която става обществено необходимо правата на частна собственост вече да се защитават не само от обичая и традицията, но и от закони.

Характерно за цивилизационния подход става разглеждането на историята на човечеството като единен процес, със закономерни степени, през които преминава всяка човешка общност.

По-късно се появява разбирането за локалните цивилизации. Германецът Г. Рюкерт лансира идеята, че човешката история не е единен процес, а се състои от няколко паралелни "потока", които се развиват в голяма степен автономно. Основен фактор за възникване на обособени "културни типове" е религията. Под влияние на религията възникват пет висши "културни типа" - германо-християнски, източно-християнски, арабски, индийски и китайски.

Рюкерт нарича своя подход - органически. Най-ярко този подход се проявява в произведението на Шпенглер "Залезът на Запада".

Безспорен връх в анализа на човешката история е мащабното произведение на Арнолд Тойнби "Постиженията на историята". В това произведение в окончателен вид се дормира една от най-важните специфики на цивилизационния подход, а именно че той е своеобразна философия на историята.

В резултат на вековното развитие на цивилизационния подход, в сегашно време могат да се определят три негови основни принсипа, които го характеризират като специфична философия на история:

1) Локално-исторически принцип, когато цивилизациите се разглеждат като различни, автономно съществуващи етнически или исторически общности, които изминават определен жизнен път - формират се, преживяват разцвет и завършват развитието си.

2) Стадиален принцип, при който отделните цивилизации се разглеждат като своеобразни етапи в развитието на човечеството.

3) Унитарен принцип, в съответствие, с който цивилизацията е единно човечество, взето в цялостността на своята история.
2. Същност, видове и етапи в развитието на цивилизациите
a. Същност

Произходът на терминът "цивилизация" е свързан с латинските думи civitas (държава, гражданство, гражданско общество, общност, град), civilis (граждански, държавен, учтив, приветлив, вежлив, достоен гражданин), civilitas (учтивост, вежливост, управление на държавата), civis (гражданин) и акцентира вниманието си на специфичното влияние на човека в градските условия на живот и тези в обществените отношения, които се създават благодарение на държавната форма на обединение на хората.

Думата цивилизация (от латински: civis, "гражданин") има няколко значения, свързани с човешкото общество. Терминът е доста противоречив и нелесен за дефиниране. Първите опити да даде научно обяснение на думата цивилизация прави шотландският учен и философ Адам Фергюсън, който под този термин разбира стадий в развитието на човечеството, който се характеризира с разделение на труда, съществуването на класи, а също така строежът на градове, наличие на писменост и други подобни. Тогава започва да се прави разделението варварство - цивилизация, което се ползва с популярност в края на XVIII - началото на XIX век, но в края на XIX - началото на XX век понятието добива по-широк смисъл и се доближава до понятието култура.

Според най-кратката, буквална дефиниция, цивилизация е сложно, комплексно общество. Технически антрополозите различават цивилизации, при които много от хората живеят в градове и добиват храната си чрез земеделие, за разлика от групови и племенни общества, в които хората живеят в малки селища или номадски групи и се препитават чрез събирачество, лов, или дребно градинарство. Използвана в този смисъл, думата цивилизация е особен термин, който може да бъде отнесен само към някои определени човешки общества.

В по-широк смисъл, думата цивилизация често може да бъде отнесена към дадено общество, без значение дали то е сложно, комплексно и градоустроено, или просто и племенно. В този смисъл терминът не е толкова особен като предния - употребена в този смисъл, думата цивилизация е почти синоним на култура.

Думата цивилизация понякога може да бъде отнесена към човечеството като цяло. В този си смисъл думата се отнася до глобалната цивилизация.

Цивилизация също така може да означава и стандарт на поведение, подобно на етика. Цивилизованото поведение е в контраст с "варварското" или грубото държание. В този смисъл, терминът цивилизация съчетава изтънченост и усъвършенстване.
b. Видове

Тойнби е един от най-ярките представители на цивилизационната парадигма. Според него историческата наука трябва да изследва не историята на отделните държави, а на по-големи социални образувания - цивилизации, от които нациите са само част.

Съществуват четири вида човешки цивилизации - живи, мъртви, мъртвородени и цивилизации спрели развитието си.

Според Тойнби през XX век освен западната християнска цивилизация има още четири подобни живи цивилизации - православното християнско общество, ислямското общество, хиндуиското общество и далекоизточното общество. Тези пет живи цивилизации се намират в родствени отношения с редица други цивилизации, т. нар. мъртви, които са съществували в древността и средновековието. Например западната и правослвната християнски цивилизации имат своя произход от елинската цивилизация. А тя от минойската цивилизация. Ислямското общество води своя произход от иранското и арабското общество. А те от своя страна - от сириакското общество. А то от своя страна от минойското общество. Така че като цяло има деветнадесет цивилизации в древността, средновековието и новото и най-новото време - живи и мъртви, които се намират в отношения като родител с потомък (западното, православното, иранското и арабското, хиндуиското, далекоизточното, елинското, сириакското, индичното, китаичното, минойското, шумерското, хититското, вавилонското, египтичното, андското, мексиканското, юкатанското и маянското общество). Тъй като православното християнско общество съществува в две форми - православно византийско и православно руско, а далекоизточното като китайско и корео-японско, живите и мъртви цивилизации стават двадесет и една.

Освен тях има още два типа цивилизации - мъртвородени и цивилизации спрели развитието си.

Мъртвородените цивилизации са цивилизации, при които е започнало възникването на самобитни цивилизации, но те са всмукани още в зародиш от по-мощна цивилизация. Има две подобни цивилизации. Едната е далекозападната християнска цивилизация, или цивилизацията на келтите с ядро в Ирландия. Другата е скандинавксата цивилизация, която е всмукана още в зародиш от западната християнска цивилизация.

Последният тип цивилизации са цивилизации спрели развитието си. Тези цивилизации са се родили успешно, но в един момент са застинали и са спрели развитието си поради силното предизвикателство на природната среда. Има три такива цивилизации - полинезийци, ескимоси и номади.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обща характеристика на цивилизационното развитие. Същност, видове и етапи в развитие на цивилизациите. Формиране на съвременните цивилизации. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.