Обществото на Спенсър и неговата еволюционна типология


Категория на документа: Други


 Като използвате посочената допълнителна литература, направете реферат за закона за еволюцията и обществото като свръхорганизъм или за еволюционната типология за обществата на Спенсър.

Еволюционната типология за обществата на Спенсър.

Хърбърт Спенсър е роден през 1820г. в семейство на баща частен учител. Още от малък Спенсър се интересува от разработките и ученията на баща си и на неговите приятели и ги изучава. Самообразова се, но не иска да постъпва в колеж.

Той е основоположник на функционализма като теория в социологията.
Спенсър има своя теория за функционирането на обществото, която се основава на еволюционната теория на Дарвин.
Спенсър се оповава на емпиричните изследвания на обществените явления като нещо което е истинно, случило се е и не подлежи на съмнение. Заради този негов подход, изследванията и заключенията които дава на социологическата наука са много ценни.

Законът който обособява и на който се оповава Спенсър е закона за еволюцията и обществото като свръхорганизъм. Под въздействието на промените на околната среда се променят и организмите, като те се адаптират към новите условия и така оцеляват. Обществото като част от природата и под нейното въздействие и под въздействието на вътрешни сили постоянно се променя-еволюира.
Обществото е съвкупност от отделни обособени части които работят заедно и образуват едно цяло-наречено обществен организъм.
Съществуват обаче някои разлики между обществения организъм и организмите в природата.

Спенсър прави сравнение на обществото с човешкият организъм, той показва четирите основни разлики между двата вида организъм.
Първата от тях е, че частите на организма в природата образуват едно конкретно цяло, докато социалният организъм се състои от самостоятелни "дискретни" части, разпръснати на някаква територия.

Спенсър се оповава на факта че един бял дроб, като се отдели от живия организъм умира т.е. не може да живее извън него. Докато един човек или група от хора като се отделят от социалния организъм могат да живеят извън него, за по-голям или по-малък период от време.
Втората е, че в биологичния организъм съставните части се намират в постоянен непосредствен досег, така тяхната "кооперация" се оновава на "физични явления", докато "кооперацията" между "обществените единици" се реализира с помощта на чувствата, ума и на "словестният и писмен език".
Третият. При индивиди съзнанието се намира в определена част на организъма, докато всички "обществени единици" имат поотделно съзнание т.е. способността да чувстват, мислят, да се наслаждават, да страдат и т.н.
И четвъртият. За Спенсър двата типа организъм имат полярно противоположни взаимоотношения на частите и цялото. При биологичните организми съставните единици съществуват за благото на самото органично цяло. Докато социалният организъм съществува за благото на своите членове, а не обратното.

Обществото като свръхорганизъм има своя вътрешна системно-структурна и функционална организация, тя се проявява най-отчетливо в развитите общества. За Спенсър примитивните общества имат елементарна, неразвита структура. Там много ясно са изразени отношенията на господство и подчинение.
В развитите общества според Спенсър се разграничават три системи от органи, елементи на общата социална система и структура:
система от органи на управлението,
система от органи на производство и
система от органи на разпределението.

Според Спенсър колкото по-развито е обществото, толкова по-развит е и социалният консенсус и следователно организмът е в по-голяма степен жизнен. Функционирането на някакъв вид жив организъм изисква оределено равновесие на силите. Спенсър разграничава два типа социално равновесие-равновесие по отношение на външната среда и вътрешно равновесие.

Спенсър разглежда равновесието като неизменен закон, при нарушаването на който се получава излишък на една или повече сили и недостик на една или повече други, като при взаимодействие на силите се компенсира този дисбаланс.
Спенсър полага в основите на динамичното равновесие законите на диференция и интеграция на еволюционното развитие от простите към по-сложните органични образувания. Той стига до извода, че колкото е по сложно едно общество, толкова повече се неутрализира дисбаланса на силите, защото действат повече фактори чието разнообразие помага за неутрализиране на излишните сили и недостига на други; социалната интеграция е по-широка и по-дълбока, а от тук следва, че равновесието на социалната система е по-съвършенно.

На всеки етап от социалната еволюция настъпват изменения в обществото, за това Спенсър се заема със задачата да типологизира и класифицира обществата.
В началния стадий на обществената еволюция стоят простите общества, които се характеризират с елементарна организация в която се води почти един и същ, прост, начин на живот, със слабо развита йерархия на управление и т.н. Тези общества водят уседнал, полууседнал и чергарски начин на живот. Спенсър характеризира типа на простото общество като неразчленено или почти неразчленено цяло. Тук няма институционална диференциация, семейството не съществува като институция, а отношенията между мъжете и жените са неопределени и нетрайни.
Според Спенсър, появата на различия между простите общества е в резултат от действията на външни фактори. Така ако природните условия са благоприятни и обществото процъфтява, то това общество се развива, но ако природните условия са неблагоприятни, тогава то се сплотява и лесно се подчинява на социалното цяло.
След развитието на простите общества възникват сложните общества. Спенсър обръща специално внимание на регулативния център, чиито основни характеристики се търсят в триадата случайност, неустойчивост и трайност на водачеството, на конкретния орган на управление.
Еволюцията на сложното общество води до появата на двойно сложно, тройно сложно и т.н. Така се стига до появата на цивилизованите нации.

Спенсър калсифицира обществата и върху основа на несходство на основни признаци. Тези признаци се отнасят към основните обществени дейности. Има два типа дейности военна и промишлена. Външните обстоятелства влияещи на дадено общество определят коя от тях има доминираща роля и какъв тип е това общество.
Военния тип общество има йерархия на съставните си части и органи. Тук хората не са свободни. Подчинението на общия регулативен център се смята за добродетел, а неподчинението е престъпление.
Когато се преминава към промишлен тип общество принудителният характер на "кооперацията" на индивидите и дейностите постепено отслабва. Деспотичният тип управление постепенно отслабва. Представителният тип управление се заменя със самоуправление. Правителството служи на волята на гражданите.
Обществата със смесен тип управление са заплашени от разпадане-анархия. Докато развитото промишлено общество означава усъвършенстване на обществената система, по-голяма адаптивност и по-съвършенна организация на оществените отношения и индивидите.

В развитото индустриално общество Спенсър вижда решение на остри социални проблеми, установяне на траен граждански мир, благоденствие за хората, преодоляване на противоречията между институциите и човешките индивиди. Според Спенсър този тип общество дава възможност трудоспособните индивиди да обезпечават благоденствието си на основата на своя труд. Спенсър установява, че в този тип общество напълно умира политическата власт, политическите партии и държавата като институция. Той твърди, че настъпва разцвет на човешките индивидуалности.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обществото на Спенсър и неговата еволюционна типология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.