Общностни валути


Категория на документа: Други


Сред всички полезни изобретения, ставали жертва на собствения си успех, специално място заслужават "свободните" пари, печатани през 1932 и 1933 г. в малката австрийска община Вьоргл. Амбициозният социалдемократ Михаел Унтергугенбергер, избран година по-рано за кмет на Вьоргл, решава да използва авторитетното си положение и за пръв път в света прилага на практика идеята на търговеца икономист Силвио Гезел за обезценяващи се пари. Същността й се свежда до това паричните знаци да губят част от стойността си, примерно 0.5-1% месечно, което би обезкуражило натрупването, стимулирало потреблението и производството и в крайна сметка отново задвижило закъсалата стопанска машина.
Времето е повече от подходящо за търсене на спасителни решения: след удара на Голямата депресия всеки четвърти във Вьоргл е без работа; 200 семейства нямат никакъв източник на доходи. "В един ден се случваше осем-десет просяци да тропат на вратата ми", посочва съвременник. Кметът предлага революционно изобретение: общината да пусне собствени "спасителни" пари. С тях ще се заплаща изпълнението на общинската програма за благоустройство, към която ще се привлекат безработните. С впечатляващо единодушие политическите противници в Градския съвет одобряват плана на Унтергугенбергер да помогне на бедстващите.
Новата икономическа Мека
Общинската каса разполага с едва 34 500 шилинга. Унтергугенбергер ги използва като своеобразен "валутен борд", слагайки ги на сметка в местна банка - и нарежда да се отпечатат "удостоверения за извършена работа" на същата стойност. Това са малки сини, жълти и розови билетчета, имитиращи 1.5 и 10 шилинга - всъщност парични знаци, тъй като стойността им е гарантирана с официална валута и общината се е задължила да ги разменя за австрийски шилинги във всеки момент (срещу 2% комисионна такса). Новите пари навлизат сред народа с помощта на няколко инфраструктурни проекта: настилка на улиците, бетонен мост над планински поток, туристически пътеки из околните долини, трамплин за ски скокове. С тези пари се плаща на работниците, които от своя страна пазаруват с тях в местни магазини, може да си платят и общинските данъци.
Ползата е моментална: за броени месеци Вьоргл се преобразява. Безработицата намалява с 15%, докато в цяла Австрия и в света продължава да расте, яхнала дебелата опашка на Голямата депресия. Успехът е широко отразен от зараждащата се глобална журналистика: френски медии говорят за "нова икономическа Мека", американски издания съветват идеята да се приложи отвъд Океана. Провинция Албърта в Канада впрочем действително пуска спасителни пари след 1933 г. Влиянието на Унтергугенбергер нараства: кметът на забутаната тиролска община споделя опита си пред 170 свои колеги в луксозен виенски ресторант. Собствени валути сериозно обмислят десетки австрийски общини, както и градове като Виена и Линц. В сърцето на еуфорията през септември 1933 г. австрийската национална банка обявява общинските валути за незаконни. Унтергугенбергер коментира в тази връзка: валутата беше ликвидирана без усложнения в рамките на осем дни, но икономически заинтересуваните от нея тепърва ще страдат.
Потъпкването е в самото си начало: след февруарския пуч на 1934 г. левите партии в Австрия са забранени и големият (на ръст 160 см) кмет на малката община трябва да напусне политиката. Освен световна известност той завещава на родния си град много подобрения, осъществени с "пари отникъде", включително железобетонен мост с табелка "Построен със свободни пари през 1933 г.". Тиролската долина въодушевява светилата на икономическата мисъл на времето; мнозина, включително френският премиер-министър, идват да видят "чудото" на място. Влиятелният американски професор Ървинг Фишер се прехласва по "кмета с дългото име." Джон Кейнс също не остава безучастен - в основния си труд големият британски икономист засвидетелства респект към "автора" на свободните пари Силвио Гезел, наричайки го "несправедливо пренебрегнат пророк", чиито идеи в бъдеще ще повлияят на света може би по-силно, отколкото тези на Маркс.
Изминалото време не оправдава подобно сравнение, още повече че експериментът във Вьоргл е бил доста разкрасен като една от първите световни медийни сензации в икономиката. Днес например е известно, че огромната задлъжнялост на общината не изчезва с магическа пръчка след 1933 г. Икономическият продукт в "официални шилинги" в годината на опита отбелязва минимален спад. Заедно с това ползата от експеримента е неоспорима - на първо място за бедстващите безработни, но след въвеждането на местните пари чувствително се подобрява и общият стопански климат. Дори търговците на едро, които не извличат пряка изгода от ускорения оборот, препоръчват въвеждането на паралелни пари в цял Тирол. В самия Вьоргл е осигурено препитание на стотици хора, построена е важна инфраструктура и в крайна сметка е съхранен социалният мир въпреки надигащия се фашизъм.
Колко малко е нужно на една голяма идея
Поразително е колко малка сума е била необходима: напечатани са 32 000 общински шилинга, но в употреба са вкарани само 12 хил., от които близо една трета се "изпаряват" заради търсенето от колекционери. При положение че дневната надница е 3.5 "шилинга", инжектираната сума в алтернативни пари не надхвърля равностойността на 100 хил. днешни български лева. С публични средства на стойност една къща малка община компенсира последиците от Голямата депресия: подобно нещо е невъзможно без психологическия фактор. Това пък говори, че централните банки невинаги разбират паричните проблеми толкова добре, колкото твърдят за себе си и че има много монетарни решения за смекчаване на последиците от кризата, които само чакат да бъдат приложени.
В тази връзка все пак да отбележим, че експериментът във Вьоргл прилага едновременно две парични иновации: спасителни общински пари и обезценяващи се пари. Може само да гадаем кое от двете нововъведения е по-ефикасно: според повечето стопански историци решаваща е собствената "валута за бедни", но с оглед уроците за бъдещето социалната психология отдава предпочитания на парите, които губят стойността си, ако не се използват бързо. Така или иначе е безспорно, че съчетанието, което Унтергугенбергер прилага, носи многобройни изгоди за тиролската община и нейните жители.
Сред най-съществените ползи от спасителните пари на Вьоргл е намаляването на взаимната задлъжнялост: актуален проблем и за България, където междуфирмената задлъжнялост вероятно надхвърля двойно БВП. Получили от общината шарените билетчета, работниците бързат да върнат вересиите си при бакалина. Който не иска да държи пари, губещи 1% от стойността си ежемесечно, и наема помощник, като му плаща в началото на месеца; останалите пари дава на дърводелеца, за да му ремонтира дограмата. Дърводелецът си оправя сметките с бакалина и месаря, купува от обущаря обувки и си плаща данъците... 90% от просрочените данъчни задължения са платени за година с тези общински пари, емитирани върху труда на безработни. Имало е дори случаи на предсрочно плащане на данъци.
Друго достойнство на общинските пари е, че те са локални. С тях не може да се купят стоки и услуги, произведени извън региона; парите не изтичат, а остават на място. Клиентите по неволя са принудени да предпочитат местни доставчици, които пък се радват на повече поръчки. Още по-важно е, че тези пари не може да се трупат, защото това означава държателят им да се примири с 12% годишно обезценяване: те трябва бързо да се похарчат, и то на място. В малките общини с тези пари почти винаги се плаща на познат. Тук е следващият им силен момент: те укрепват общността и насърчават солидарността; неслучайно повечето днешни регионални пари в германоезичния свят функционират и с благотворителна цел. Тази "виртуална добродетел" не засенчва ползата от бързото движение на обезценяващите се пари - доколко тя е "естествена" или "изкуствена", теоретиците тепърва ще се произнасят. Дори при константни цени и количество на парите засиленото обращение води до повишена покупателна способност на населението. Впрочем повишение на цените във Вьрогл по време на експеримента не е установено: вероятно заради общата за целия свят дефлация, а може би отчасти и заради локалния характер на тази валута.
Коя е страната с две официални валути
Искрата на Гезел, ако и да не се е превърнала в пожара, който ще изпепели финансовия капитализъм, не е угаснала. През 1934 г. в Швейцария под влиянието на Гезел и въодушевен от успеха на Вьоргл се появява кръгът WIR - система за размяна между дребни предприемачи, ползваща собствени виртуални пари. Мрежата започва като вътрешен кръг на 16 търговци и доставчици, днес е въвлякла 60 000 предприятия; с оборот от няколко милиарда франка тя е придобила статут на банка. Поучила се от грешката на Австрия, Швейцарската национална банка не създава пречки за новата валута и дори й помага. WIR не съществуват под формата на банкноти и монети и все пак са идеални за разплащане - например със зъболекар или в аптека, стига лекарствата и услугите да не са по здравната каса.
Включилият се в мрежата се задължава да приема минимум 30% от плащането на суми до 3000 евро във WIR, над тази сума валутата е въпрос на договаряне. Швейцарските виртуални пари не се обезценяват, но и не носят лихва. Много атрактивен е кредитът във WIR - и то не само защото лихвата е от порядъка на 1%. Търговец, който има да връща кредит във WIR, е съгласен да приема по-голям процент от плащания във виртуалната валута, което от своя страна му гарантира повече поръчки, тъй като всеки гледа да се освободи по-бързо от "евтините" пари. Предприятията, включили се в мрежата, се сдобиват с търговски партньори от цялата страна; по правило оборотът им се увеличава с 20 до 80%. Това означава, че производствените мощности в икономиката са по-добре натоварени; има стимул за наемане на работна ръка. Проблемите са само за счетоводителите, които трябва да водят книжата в двете валути поотделно. WIR са се развили и като пълноценни пари за картово разплащане. След като парите на швейцарските МСП придобиха международния идентификатор CHW, Швейцария е единствената страна в света, която има две официални валути. По отношение на финансите на Швейцария може да се има доверие: съвременни изследвания показват, че паралелните валути не просто не се влияят от кризисните периоди, но имат свойството да въздействат на икономиката антициклично.
Две хипотези за възникването и развитието на паралелни валути се оформят в заключение. Първата е, че алтернативни валути се появяват при недостатъчно предлагане на пари от централната банка (монетния двор). Такъв е случаят в безрезервно отдалата се на икономии Австрия през 1933 г., в Османската империя, вероятно същият е и в България днес: ниските пенсии и заплати, особено в периферните райони, гарантират ниско търсене, цени и качество на продуктите и услугите, тоест бедност. Видяхме, че увеличаване на паричната маса със спасителна валута е решение за развитието на изостанали, обособени общини - същото, без заплаха за валутния борд, би могло да се обмисли и у нас, например за Малко Търново или Трън. Идеята вече е обсъждана и прилагана в редица проблемни периферни региони на Европейския съюз. Втората хипотеза е, че прекомерното предлагане на пари от централната банка принуждава хората да търсят алтернативи за запазване на богатство, заобикаляйки официалните пари. Но тогава се купуват злато и картини, а не обезценяващи се пари. За обществата на изобилието паралелните пари играят не толкова икономическа, колкото социална роля. Така или иначе днешните книжни пари и международен доларов стандарт са само брънка в предългата верига на търговските инструменти. Вероятно стоим в самото начало на любопитната история на паралелните пари.
5.3. Химгауер (Chiemgauer)
Химгауера (Chiemgauer) е местна парична единица, която се появява през 2003 и има фиксиран курс към еврото на 1 Химгауер за 1 Евро. Тази валута се ражда като училищен проект, поставен от учителя по Икономика Кристиян Гелери на неговите ученици. Те е трябвало да измислят свои "пари", които да се използват от местния бизнес. През следващите години проектът се превръща в най-успешната алтернативна валута.
Историята на Химгауера започва когато Гелери възлага на своите ученици да разработят "ваучери", които да се използват за размяна на стоки или услуги вместо евро. Заедно с това те е трябвало да изработят система за администриране и управление на новата валута. Пред проекта били поставени две цели - да се подпомогне икономическото развитие региона и да се подпомогне местната благотворителност.
Учениците нарекли своята валута Химгауер (производно на областта около езерото Химзее в която живеели) и я вързали за еврото в съотношение 1:1. Банкнотите били с номинал от 1 до 50 химгауера.
През първата си година проектът постига оборот от 75 000 химгауера ( 75 000 евро), като само 130 участника влизат в него. Едва няколко магазинчета приемат разплащания в новата валута, но постепенно местните жители осъзнават преимуществата ѝ и започват все повече да я използват. През 2011 година оборотът достига до 5,1 милиона евро, а валутата се приема в над 600 бизнеса в областта. Приблизително 2500 човека използват регулярно валутата. За първите осем години от съществуването си са отпечатани и пуснати в обращение над 3 милиона банкноти.
Химгауера се различава от традиционните валути по това, че той автоматично губи стойността си ако не се харчи или казано по друг начин, за разлика от традиционните пари, химагауера не е може да се спестява. Една банкнота е валидна само 3 месеца. Идеята е той да бъде похарчен. Ако хората не задържат парите в себе си, това ще доведе до нарастване на транзакциите и на местната икономика като цяло. След изтичането на 3 месеца, банкнотите губят своята стойност, но могат да бъдат обновени, чрез поставяне на печат на лицевата им страна. Това струва 2% от стойността им и може да се прави не повече от 7 пъти. Така излиза, че за една година химгауера се обезценява с 8%. Тази идея е взаимствана от трудовете на икономиста Силвио Гесел, който вярвал, че лихвата и рентата върху капитала са гибелни. Гесел предлагал хората, които задържали пари в себе си да бъдат облагани с данък и по този начин да ги стимулира да харчат всичко което получат. Обезценяването на валутата спомага за ускоряването на паричното обращение и увеличава местните разходи. Изчислено е че химгауера циркулира 2,5 пъти по-бързо от еврото. Ето защо системата на химгауера е различна от традиционната. Местните жители обаче я възприемат добре и вярват, че цената която трябва да платят си струва в името на общото благо.
Всеки който поиска може да се регистрира в схемата и да отиде до една от банките партньори (една от тези банки е Райфайзенбанк), където да обмени евро за химгауери. Всеки който използва химгауера допринася за доброто на общността.
Бизнес участниците трябва да платят еднократна такса за регистрация от 100 евро и месечна такса между 5 и 10 евро в зависимост от оборота си. Ако те обменят химгауера за евро, ще трябва да платят 5 % такса. С част от събраните такси се покриват разходите по поддържането на системата, а останалите отиват за местни нестопански и благотворителни организации.
Стимулира се търговията и сътрудничеството в региона, което поддържа магазините, ресторантите и занаятчиите активни. Употребата на химгауера може да се определи като реинвестиране в общността. До момента проектът е повече от успешен и дава търсения положителен резултат за местната икономика. Тепърва ще става ясно до колко този нетрадиционен модел е устойчив във времето предвид динамичните промени в световната икономика.
6. Заключение
Комплeментарни валути са всички форми на пари, които съществуват паралелно с националната валута. Oсновната фукнция на тези валути е средство за размяна, но те могат да изпълняват и функциите стандарт на стойността и средство за съхранение на стойността.Комплeментарните валути обаче не са наложени от държавата по силата на закон или по друг неестествен начин, а се появяват от самосебе си тогава когато традиционната валута не е в състояние да задоволи определени нужди на обществото или конкретна общност. Тези валути се моделират с предварително определени цели и затова са изключително разнообразни. Не е учудващ факта, че броят на тези валути чувствително нараства по време на кризи, тъй като хората търсят стабилна алтернатива на националната си валута. Историята показва, че комплeментарните валути помагат на местните общности да се справят с неблагоприятните последици от глобализацията и именно заради това ще играят все по-важна роля за в бъдеще.
Използвана литература:
1. гл. ас. Росица Тончева, Общностните валути като инструмент за противодействие срещу нежеланите аспекти от икономическата криза
2. http://bristolpound.org/
3. http://dartsnews.bg/News/28594
4. http://en.wikipedia.org/wiki/Bristol_Pound
5. http://en.wikipedia.org/wiki/Community_currency
6. http://en.wikipedia.org/wiki/Local_currency#Benefits
7. http://money.bg/comment/id_1510103299
8. http://money.cnn.com/2012/01/17/pf/local_currency/
9. http://p2pfoundation.net/Community_Currencies
10. http://qoin.org/community-currencies/
11. http://usatoday30.usatoday.com/money/economy/2009-04-05-scrip_N.htm
12. http://www.capital.bg/biznes/finansi/2012/09/19/1909347_britanskiiat_grad_bristol_vuvede_sobstvena_valuta/
13. http://www.communitycurrency.org/about
14. http://www.complementarycurrency.org/helpdesk/benefits.html
15. http://www.dennews.bg/news/2012/8/16/8758-bristol-minava-na-sobstvena-valuta-slaga-si-konkord-na-banknotite
16. http://www.dnevnik.bg/na_put/2012/02/07/1760643_ot_mai_edna_lira_sterling_shte_e_ravna_na_edin_bristol/
17. http://www.gmlets.u-net.com/go/focc.html
18. http://www.gpiatlantic.org/conference/papers/seyfang.pdf
19. http://www.indiatogether.org/opinions/rbakshi/money3.htm
20. http://www.investopedia.com/terms/c/community_currencies.asp
21. http://www.livebiz.bg/predpriema4/s/549662319
22. http://www.lumiere.net/home/articles/currency.htm
23. http://www.neweconomics.org/issues/entry/community-currencies



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общностни валути 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.