Общо езикознание


Категория на документа: Други



10. ФОНЕМНИ ПАРАДИГМИ
10.1 Вокали - те се произнасят при широк свободен проход за издишната струя. Озвучен от гласните струни тя навлиза в една от кухините, резонира там и в резултат на това се чува съответния вокал. При учленяването на вокалите се чуват единствено трептенията на гласните струни, а това е всъщност чистия глас на говорещия. За това ги наричат още гласни, а в акостичен план ги определят като тонове;

10.2 Консонанти - при тяхната артикулация издишената струя се сблъсква по пътя си с някакво препятствие, което трябва да преодоли. При това се създава допълнителен източник на трептения, които се наслагват върху трептенията на гласните струни и в резултат се появява звук с характер на шум.Точно за това консонантите са наричани още шумови съгласни. При изграждането на консонантната фонемна система съответните единици влизат във фонологични опозиции по модален и по локален диференциален признак.
Консонантите се организират сподед това къде се артикулират във вокални редове:

- Лабиални

- Дентални

- Консонантни

- Албианални

- Платални

- Веларни

10.3Сонорий (сонанти) - при тяхното учленение се чува и шум и тон, което всъщност означава, че те имат характеристики и на вокали и на консонанти. По консонантите се приличат по това, че и те се характеризират от локалния признак (място на артикулация). При изграждането на системата на сонорите участва и противопоставянето по признака назалност.

10.4 ГЛАЙДОВЕ - те представляват всъщност свръх кратки звукове, съдържащи по-шум и по-малко тон, които се артикулират при бързото преплъзване на издишната струя през стеснен гласов пропут или в района на твърдото небце. Особеното при глайдовете е, че винаги са комбинирани с викал. Най-типичните за даден език комбинации от глайд и вокал се нарича дифтонги (в българския език най- често се срещат дифтонгите /йа/, /йу/ /йо/, /йъ/

****************************************

11. МОРФЕМА - тя е основна представителна единица на морфологичната под система на езика. Може да се дефинира като най-малката значеща езикова единица.Морфемата има две страни, а именно: план на изразяване и план на съдържание.Тя мойе да бъде изградена от една или по - вече брой фонеми.

Планът на съдържание на морфемата вкючва някакво елементарно (минимално) значение. Това значение би могло да бъде лексикално (значението на кореновата морфена "вода" ) или граматическо (граматическия показател в думата "а" )

Основната функция, която изпълнява морфемата е да изразява минимум едно значение. Минималните лексикални значения, които се носят от морфемата са свързани с назованите фрагменти от действителността, докато минималните граматически значения са по-абстракбти - те се отнасят до признаци и отношения на назоваваните неща или на самите езикови единици.

Морфемите са абстрактни езикови единици, които се очаква да се реализират в речта с различни свои варианти, които се наричат аломорфи, а конкретните екземпляри на аломорфите в речта - морфи. Така отношението морфема- аломорфи- морфи се свежда до отношение абстрактно явление- варианти- конкретни екземпляри.
- Морфемна омонимия - при нея се наблюдава един и същ план на изразяване при две или повече морфеми, но различен план на съдържание
например:вода, деца

- Морфемна синонимия - се наблюдава в случаите, които за изразяване на едно и също значение се използват няколко различни план на изразяване
например: чичовци, деца, телета

************************************

12. ВИДОВЕ МОРФЕМИ - те се разграничават по различни критерии.
Според своето място по отношение на границите на думата морфемите се обособяват в две огромни групи:

- Вътресловни - те са разположени вътре в рамките на думите например: водолазите, млечен

-Извънсловни - те са разположени извън физическите граници на думите
например: ще чета, ще рисувам
Според това какво значение носят морфемите биват:

- Лексикални - носят лексикално значение;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общо езикознание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.