Общуването като обмен на информация


Категория на документа: Други


* табло за съобщения
* чат в реално време
* "бели дъски" (white board systems)
* електронна поща и др.
При този вид комуникация в повечето случай хората нямат визуален или гласов контакт, т. е. те не могат да чуят гласа или да видят израза на лицето на човека отсреща, поради което се налага използването на различни текстови и графични съобщения, наречени емотикони, с чиято помощ да изразяват своето емоционално състояние.
Категории на онлайн комуникация
1. синхронна, при която участниците в нея са едновременно онлайн, и
2. асинхронна, при която това условие не е изпълнено.
При синхронната комуникация най-често се използва комбинация от:
* чат (включително и с възможност за видео и/или аудио конференция) и
* бяла дъска за писане, на която веднага се виждат изписваните от участниците съобщения.
При асинхронната комуникация най-често употребявани са дискусионните групи, таблата за съобщения и електронната поща.
Общуването като обмен на информация
Като обмен на информация между двама партньори непременно трябва да се отчита и че между тях се формира и определена система на отношения. В тази система всеки от партньорите е активен субект и взаимното им информиране предполага очертаване и взаимно разбиране за съвместната им дейност. Освен това тъй като и двете страни са активни субекти в комуникативния процес,те трябва де съобразяват както със (възприемам) сетивно възприятие, отражение на нещата в съзнанието чрез сетивните органи. Това е възприемането на един човек от друг. Впечатленията, които са изграждат при общуването са резултат от външни сигнали, от нашия опит, нагласи, разбирания. В същото време тези впечатления регулират нашите поведения. Третият етап на общуването се осъществява чрез следните механизми:
* несъгласие - противодействие, конфликт.
* съгласие - уеднаквяват се мненията, проявява се симпатия.

общуването се характеризира като обмен на действия в резултат на което се стига до промяна във външното поведение. Тази страна на общуването се проявява не само при обмена на информация, но и при организирането на съвместната дейност, при планирането на общите действия. Така чрез общуването се създава и съответната общност от хора. Вторият аспект на общуването се проявява под формата на:

комуникацията е процесът при който хората обменят мисли, чувства, нагласи и т.н. свързани с тяхната съвместна дейност. В комуникацията участват две страни, които при диалогово общуване си разменят ролите. Това са комуникаторът, който е източник на информация и изпълнява активна роля. Получателят възприема съобщението, осъзнава го и реагира. Информацията се предава по различни канали. На общуването не може да се гледа само като процес на предаване на информацията. Обмяната на информация е свързана с ориентиране в ситуацията, анализ на мотивите и целите, както на собствените, така и на другия партньор.
Общуването е сложен, многопластов процес на изграждане и развитие на контактите между хората, породени от потребностите за съвместна дейност, и включва обменна информация, изработване на единна стратегия за взаимодействие, възприемане и разбиране на другия човек. В този смисъл може да разграничим три взаимосвързани аспекта: комуникативен (като обмен на информация), интерактивен (като взаимодействие) и перцептивен (като възприемане). Езикът като главно средство за човешкото общуване, смислова дейност и начин на изразяване на самосъзнанието на личността, си служи с определени знаци за съхраняване, преработване и предаване на информацията, което се извършва с помощта на думи (вербално общуване), но и чрез позата, жестовете и мимиките (невербално общуване). На невербалните елементи на общуването се отделя съществено внимание като по-важните акценти идват от:

правило има отношение към етичната страна на разговора и спора.То гласи: да бъдем търпеливи в разговора си с други хора да ги оставим те да говорят,а не ние.

правило е когато партньорите имат единомислие.По то начин още от самото начало на общуването противникът се настройва доброжелателно и започва с доверие да се отнася към доводите на събеседника.Извода е започвайте разговора така че партньорът ви да започне веднага да се съгласява с вас.

правило започвайте разговора по приятелски и доброжелателен начин.

правило-свързано е с осъзнаване и признаване на собствените си грешки които сме допуснали в процеса на общуване.Когато сме прави когато обективните основания подкрепят нашата теза трябва спокойно и с такт да налагаме нашето мнение ,но когато сме сгрешили ,когато не сме прави нещо,което се случва твърде често в педагогическото общуване-трябва да признаваме грешките си бързо и с искрено чувство.Извода е ако сме сгрешили да си признаем бързо и на драго сърце.
В общуването партньорите трябва да се възприемат като приятели-това е друго важно условие да стигнат до взаимно разбиране и съгласие.От това произтича и

правило има отношение към мнението на партньора по общуване.Необходимо е учителят внимателно и с уважение да се отнася към мнението на учениците.Бихме могли да кажем на някого че не е прав по следния начин: мислех по друг начин,Често правя грешки,Може би не съм прав.Извода е да проявяваме уважение към мнението на противната страна.Никога да не казваме чрез думи или жест някому че няма право.
Правило-свързано е с поведението на личността в ситуация конфликтен спор.Извода е че единствения начин да изведем полза от някой спор е да го избягваме

Състои се в това, че при обмена на информация хората взаимно си влияят, т.е. обменътналага въздействие в/у поведението на участниците в комуникиращия процес.

Комуникативното влияние е възможно, когато лицата, които приемат и предават информация си служат с еднаква система

За кодиране и декодиране, говорят един език. Учените наричат това обща основа в системата на комуникациите.

При човешката комуникация могат да възникнат и специфични бариери от социален ипсихологически характер.

Информацията която обменят общуващите индивиди има характер на психично въздействие.Това означава че посредством информацията партньорите могат да се влияят един от друг и като краен резултат да променят своето поведение т.е информацията изпълнява своята основна функция-управление.Има няколко психологически правила които бихме могли да спазваме в педагогическото общуване:

отразяваната действителност. Ценностната страна е свързана с проблема за личностната значимост на информацията.. По този начин информацията запазва своята познавателна стойност,но по отношение на конкретния човек тя придобива и личностна стойност.,личностен смисъл,който придава пристрастност на човешкото съзнание. Тази пристрастност се определя от емоционалното отношение на личността спрямо получаваната информация. По такъв начин нивото на отделната личност в процеса на общуване познавателната и ценностната страна на информацията могат да имат различно въздействие.

Общуването не може да се разглежда само като изпращане или приемане на информация. То е свързано с отношението м/у два индивида,всеки от които е активенсубект.Хората не само си обменят информация,а се стремят да изработят общ смисълтака,че информацията не само да бъде приета , но разбрана и усмислена.

своята активност ,така и с активността на партньора. Активността на общуващите индивиди се изразява най-вече чрез тяхното отношение към съдържанието на информацията и в отношението им един към друг като личности. Всяко информационно въздействие има две страни:семантична и ценностна. Познавателната страна е свързана с проблема доколко съдържанието на информацията е адекватно на отразяваната действителност. Ценностната страна е свързана с проблема за личностната значимост на информацията.. По този начин информацията запазва своята познавателна стойност,но по отношение на конкретния човек тя придобива и личностна стойност.,личностен смисъл,който придава пристрастност на човешкото съзнание. Тази пристрастност се определя от емоционалното отношение на личността спрямо получаваната информация. По такъв начин нивото на отделната личност в процеса на общуване познавателната и ценностната страна на информацията могат да имат различно въздействие.

Общуването не може да се разглежда само като изпращане или приемане на информация. То е свързано с отношението м/у два индивида,всеки от които е активенсубект.Хората не само си обменят информация,а се стремят да изработят общ смисълтака,че информацията не само да бъде приета , но разбрана и усмислена.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общуването като обмен на информация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.