Оценка и контрол на надеждността на строителните машини и системи при изпитвания и наблюдения


Категория на документа: Други



Методът на "внезапната смърт" се прилага в случаите, при които е необходимо за кратко време да се изследва надеждността на извадка от обекти, като тяхната цена не е от значение. Този метод позволява да не се достига пълният брой откази при изпитването. При прилагането на метода на "внезапната смърт" е необходимо да са налице следните условия: 1. Да се изпитват извадки с минимален обем , като елементите могат да бъдат обединени в групи от по най-малко три броя. 2. Да са разработени таблици на ранговете в %. 3. Да бъде възможно да се изчисли доверителният интервал на извадката.
Същността на метода обхваща следните процедури: 1. Съставя се извадка от изпитвани обекти (по групи) 2. Определят се отработките до първия отказ за всяка отделна група. 3.Построява се права, дефинираща в графична мрежа отработките до първия отказ за всяка група. Използват се и таблиците за рангове-медиани. Отчита се и фактът, че правата от вероятностната мрежа на Вейбул (за същата изследвана извадка) има същия параметър β, както и правата на "внезапна смърт" , т.е. двете прави са успоредни. 4. Построява се правата на разпределението, която преминаса през точка, определена от ранга на първия отказ на изпитваната група и също е успоредна на правата "внезапна смърт". -5-
5. Определя се абсцисата, съответстваща на Х% от обема на извадката, в който ще се получи отказ. 6. Построяват се кривите на ранговете при 55 и 95%, като се използват табл. Д.15. Кривите се транслират със същите оценки (процентни количества), които са приети за правата на разпределението.
От различните видове изпитвания на надеждност най-разпространени са определителните, контролните и ускорените изпитвания, като и т.нар. биноминални изпитвания.

А. Определителни изпитвания на надеждност. Целта им е определянето на действителните стойности на показателите на надеждност при зададени стойности на относителната грешка и доверителната вероятност на оценката съгласно БДС 13632-76. Методите за определителни изпитвания на надеждност се основават на следните четири основни положения: - приема се хипотезата за пълно възстановяване на надеждностните свойства на възстановяемите обекти. - Приема се хипотезата за съществуване на идентичност в надеждностните свойства на всички изпитвани обекти. - Приема се хипотезата за съществуване на общност в методите за количествено описание на еднакви надеждностни характеристики за различни обекти. - Приема се общност на подхода при определяне на показателите на надеждност за различни изделия от гледна точка на използвания математически апарат. Резултатите от определителните изпитвания на надеждност се използват за: определяне и оценяване на надеждностните показатели и въвеждането им в техническата документация; нормиране на нивото на надеждността; оценяване на надеждността на изпитваните обекти (възли, машини,системи) при разработване на технико-икономически задания и друга научно-техническа документация - методики, отраслови нормали, БДС и др; определяне на елемнтите с ниска надеждност в дадено изделие; разработване на методи за повишаване на нивото на надеждност; уточняване на режимите и параметрите на техническото обслужване и ремонта на изделията; определяне на броя и номенклатурата на резервните части; получаване на изходна информация при планиране на контролни и ускорени изпитвания.
Б. Контролни изпитвания на надеждност. Целта им е да се провери съответствието между стойностите на контролираните надеждностни показатели на даден обект с показателите, посочени в стандартизационните документи, при зададени стойности на нивото за приемане и нивото за отхвърляне, стойности на риска на производителя и риска на потребителя. Контролните изпитвания на надеждност могат да се провеждат по количествен признак или по алтернативен признак, В инженерната практика по-разпространени са контролните изпитвания на надеждност по количествен признак. -6-
Методите за провеждане на контролни изпитвания на надеждност са: 1. Едностепенен контрол (метод на еднократната извадка) 2. Многостепенен контрол, частен случай на който е двустепенният контрол (двукратна извадка) 3. Метод на последователния анализ.

В. Ускорени изпитвания на надеждност.

Извършват се в специфични услловия с цел получаване на информация за надеждността на машината за по-кратки срокове, отколкото при експлоатация. Сложността при разработване на методите за ускорени изпитвания се състои в това, че всяка интензификация на процесите на разрушаване или стареене води до грешки в резултатите от изпитванията. Ускорените изпитвания се провеждат при два вида режими - нормални и форсирани. Ускорените изпитвания при нормален режим се наричат съкратени. При тях намаляването на времето за изпитване се постига по следните два метода: 1. Чрез уплътняване на работните режими, т.е. съкращаване на празни ходове, престои, спомагателни времена и др. 2. Чрез прекъсване (отсичане) на изпитването след получаване на определен обем информация за надеждността и екстраполиране във времето на получените резултати. Форсиране на ускорените изпитвания на надеждност се постига чрез увеличаване на: честотата на спектъра на натоварване; стойността на натоварването; скоростта на работните процеси. Форсиране е възможно да се постигне и чрез многократно възпроизвеждане на тази част от експлоатационния спектър на натоварване, която оказва максимално влияние върху нарушаване на работоспособността на елементите. Основното изискване спрямо ускорените изпитвания е специфичните условия, при които те се извършват, да не предизвикат качествени изменения в маханизма (физическата природа) на възникване на отказите. В противен случай при работа на изделия във форсирани режими могат да възникнат нови явления в процесите стареене и разрушаване, които да не са характерни за приетите условия на експлоатация и качествено да променят характера на отказите. В този случай привеждането на надеждностните показатели към нормални условия на работа на машината има формален характеедизвика груби грешки. Изложените причини налагат задължителна проверка на адекватността на резултатите от форсираните изпитвания с тези, получени при експлоатацията. Тя се изразява в следните условия: законите на разпределение на отказите да бъдат еднакви; разпределението на отказите по място , характер и причини на възникване да бъде еднакво; съотношението между внезапните и постепенните откази да не се различава съществено; законите на разпределение на параметрите на измерваната апаратура да бъдат подобни и др. -7-

При някои видове ускорени изпитвания се цели да се постигне съкращаване на времето за изпитване чрез намаляване на обема n и на изпитваната извадка. И в този случай е необходимо да се запази общността, т.е. експерименталните резултати, получени при изпитването на извадката с намален обем, да бъдат валидни за цялото изследвано множество от обекти. Възможни са два подхода при решаване на такъв обем: а) чрез увеличаване на времето за изпитване на извадката с намален обем; б) чрез повишаване на интензивността на натоварването върху изпитваните елементи от извадката с намален обем. И в двата случая е необходимо да се познават и отчитат резултатите от предварително проведени изпитвания на обекти-аналози или от прогнозиране 9моделиране) на процесите. Получените стойности, доверителни интервали, разпределения на параметри и т.н. се използват при определяне на нова извадка с намален (но репрезентативен) обем.

-8-

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.Учебник по "Надеждност на строителни машини и системи" - Гл.ас. инж. Димитров Константин , Доц. к.т.н. инж Данчев Данчо, издателство ТЕХНИКА, 1994г.

2.Интернет приложения в областта;

-9-





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка и контрол на надеждността на строителните машини и системи при изпитвания и наблюдения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.