Оценка на риска


Категория на документа: Други


* Качествени оценки
* Интегрални оценки

Неформални са оценките, които не са планирани и не са включени в аналитичните процедури или не се изискват в специфичната документация на рискa. Те обаче могат да се отчетат при съставяне на заключителния отчет за нивото на риска.
Броят на неформалните оценки зависи и се определя при идентификацията на опасностите. Чрез неформалните оценки могат да се решат някои условия, които възникват когато се използва не пълна извадка на характеристиките и опасностите на производствените процеси. Следва да се отбележи и друго важно приложение на неформалните оценки-прилагането им при определяне значимостта на идентифицираните опасности.

Количествените оценки на риска са най-ефикасни. Обикновено се установява вероятността за възникване на опасните събития-инциденти, злополуки, аварии и други произшествия. Съставят се скали на тежестта им, чиито оценки се прилагат при пресмятане нивото на риска. Тези процедури са известни като вероятен анализ на риска.
Количествените оценки са от особена значимост най-вече когато вредите са тежки и опасните събития са свързани с значими човешки жертви. Количествените оценки на риска могат да се класифицират в зависимост от начина на получаването и съдържанието им.
Оценките на честотата позволяват да се направи преценка за разпределението на опасните събития във времето. Обикновено за целта се използва:
* Ретроспективен анализ
* Аналитични методи- дървото на отказите, дървото на събитията и др.
* Експертни оценки
и други методи в зависимост от вида, характера на събитията, на оборудването, средата, обслужващия персонал.
Оценките на вредите дават възможност за преценяване на тежестта на опасните ефекти при различни потенциални и явни рискови явления. Използват се статически методи, проспективни и ретроспективни анализи, моделиране, аналитични методи и т.н.
Категорийните оценки превръщат риска в степенуваща величина. Към тях се отнасят:
* Прогнозиране смъртността на хората
* Оценяване на социалния риск по зависимостта на честотата и последствията
* Ниво на вредите, определено чрез статически ретроспективен анализ на причините за възникване на опасните явления, икономическите загуби, размерът на увреждане на компонентите на околната среда и др.
Оценките на достовереността служат за определяне на вариациите или несигурността на резултатите от различните видове анализ на опасностите.
Оценките на чувствителността позволяват усвояване на степента на изменение и точност на определящите параметри на риска, установени чрез прилагане на различни методи за анализ.

Оценките на риска, които се основават на теорията на надеждността, позволяват много ясно да се открои една тенденция, която действа компрометиращо по отношение на тях- вероятността за отказ на техническите системи е толкова по-висока, колкото е по-голяма степента на тяхното износване и стареене. А това са два процеса, които протичат в зависимост от много и различни фактори. Износването на едно техническо съоражение например е в пряка зависимост от начина на действие на оператора. Износването на гумите на автомобила е в пряка зависимост от стила на шофиране. Стареенето на материалите зависи от климатичните условия, от начина на защита от различните природни, производствени и други фактори.
Важен компонент от оценката на риска е изчисляването на тежестта на вредите на неблагоприятните последици, които може да настъпят в резултат от реализация на нежеланото събитие. Чрез определена методика щетата може да бъде изразена в парична форма, която се обозначава с термина загуба. Във финансовата сфера щетите имат директно парично изражение. В парична форма, както и в натурален вид, могат да бъдат определени и щетите за здравето на хората.

Общата методика за оценка на риска, която е много популярна в страната (Дв.,бр47/1999г. Наредба №5) включва следните етапи:
> I етап. Класифициране на изпълняваните производствени дейности:
* Съставяне на списък на дейностите за оценяваните обекти.
* Групиране на дейностите по аргументиран начин.
* Събиране на информация за производствените дейности.
> II етап. Индетифициране на опасностите.
Индентификация на опасността е процесът на осъществяване съществуването на опасност и на определянето на нейните характеристики. Извършва се в следната последователност:
1) Установяват се:
* наличието на опасности и се прави сравнителен анализ на опасностите по приоритети.
* Възможните защитни подходи и начина за въздействие на опасностите.
* Обектите, които могат да бъдат увредени- хора, имущество и др.
2) Проучват се всички аспекти на дейността:
* Анализират се всички производствени дейности и операции, които се извършват от или на оценяваният обект.
* Отчитат се възможно всички не характерни, необичайни операции по време на работа.
* Отчитат се възможни непланирани, но предвидими събития.
* Отчитат се възможностите за възникване на технически повреди и аварии.
* Анализират се нормативните разпоредби за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и предложените предпазни действия.
3) Определяне на опасните аспекти на дейността, които могат да причинят вреди. При анализа на опасностите се :
* Описват източниците, които имитират опасни фактори;
* Дефинират се точно рисковите фактори в зависимост от естеството им- химични, физични, биологични;
* Определят се емисиите на рисковите фактори;
* Прави се сравнение с нормативните стойности на емисиите;
Резултатите от дефинирането на опасностите и рисковите им фактори се представят в обобщена таблична форма.
> III етап. Определяне на хората, който са обект на действие на опасностите.
При определянето на хората, изложени на опасности, се отчитат:
* Хората, чиято дейност е пряко свързана с опасността;
* Хората, чиято дейност не е свързана с опасността, но могат да бъдат изложени на нейното въздействие;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.