Оценка на риска


Категория на документа: Други


* Външните лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността;
* Работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила;
> IV етап. Определяне елементите на риска.
Определяне на елементите на риска е необходимо, за да се оцени стойността и значимостта му.

> V етап. Изчисляване и оценка на риска. Вероятността за възникване на вредите се определя в зависимост от начина на поява на опасните явления. Прави се разлика между бързо възникващи и постоянно действащи опасности. Тежестта на вредите се степенува. Нивото на риска се ранжира на пренебрежим, допустим, умерен, голям и недопустим риск.
Въпросът как адекватно да се оценяват щетите за хората няма еднозначен отговор. В края на миналия век почти по едно и също време, в рамките на няколко години се случи поредица от трагични събития, по повод на които бяха определени и реално заплатени обещетения за загуба на живота на хора. Близките на загиналите руски моряци от подводницата "Курск" бяха обезщетени с по 40 долара за всеки загинал, при катастрофата на френския пътнически свръхзвуков самолет "Конкорд"- с по 200 000 долара. Либийската джамахирия заплати по 1 млн. долара за всеки загинал в терористичните актове, при които беше свален пътнически "Еърбъс" над Локърби и бяха взривени бомби в дискотеки за американски военни в Германия. Европейският съюз от своя страна заплати по 4,5 млн. долара за всяко дете, починало от СПИН в Либия след масово заразяване в болници. Вижда се, че разликата в паричното измерение на оценката на човешкия живот в един и същи период от време в рамките на европейския континент е повече от 100 000 пъти.
Този проблем вълнува както обикновените граждани и застрахователите, така и учените. Немският публицист Йорн Кларе в книгата "Колко струвам" подлага на сравнителен анализ и систематизира методиките, по които се изчислява цената човешкия живот. Достига до извода, че основният фактор, който определя цената на живота на хората, е географският регион. Факт е, че един холандец е по ценен от един албанец, което се доказва при сравнение на резултатите, получени на базата на различните формули, използвани от експертите.
Цената на човешкия живот се определя по методики, които се основават на два подхода. Първият условно се нарича "готовност да платиш" или "статистическа стойност на живота". Той се налага в САЩ през 70-те години на миналия век. Използва се от застрахователи и от съдебни експерти. Най-общо при нея цената на живота се изчислява чрез въпроса: "Колко бихте платили да не загинете?". Представете си, че сте на стадион с 10 000 човека. Един от тях ще бъде посочен да умре. Всеки има право да откупи живота си, като сам назовесумата, която трябва да бъде във възможностите му да я плати. Ако средната сума е 300 евро, то цената на живота се получава, като сумата се раздели на вероятността един човек да загине, която в случая е едно на десет хиляди. Тоест 300:1/10 000= 3 000 000 евро.
Втората методика, наречена "човешки капитал", също е изобретена в САЩ. Според нея цената на човешкия живот се изчислява от заплатата. Така животът на един банков мениджър излиза с милиони по-скъп от живота на един мияч на чинии в същия географки регион.
През 2009г. американски изследователи изчисляват идеалната цена на човек с превъзходна физика и идеално здраве на базата на цената на човешките органи, които могат да бъдат имплантирани или възстановявани след увреждане. Ако е жена се стига до 40 млн. евро, мъжкото тяло е малко по-евтино. Разбира се, има изключения, например само задните части на певицата Дженифър Лопес са застраховани за 425 млн. евро.
У нас цената на човешкия живот се изчислява според доходите, като практиката показва, че близките на загинали при автокатастрофи получават обезщетение средно около 10 000 евро. По данни от пресата цената ,която се плаща за поръчкови убийства през последните години, когато са извършени над 150 такива, е паднала до 15 000 лв.
Основното при методите, използвани за оценка на щетите, е, че отделно се пресмятат преките от косвените загуби. Преките загуби са свързани с непосредствено нанасяне на щети на здравето, имуществото или имуществените интереси. Косвените загуби възникват като следствие от невъзможността системата да функционира устойчиво през определен период от време и да постигне целите, програмата, за които е предназначена, или да направи това своевременно.
Практиката показва, че стойността на косвените загуби е от 6 до 15 пъти по-голяма от стойността на преките загуби. Като правило неблагоприятните събития никога не воодят до настъпването само на един вид щета. Щетите обикновено са комбинирани, което ще рече, че включват различни видове- материални щети, свързани със загуба на имущество; загуби, свързани с намаляване на печалбата; загуби на човешки живот и човешко здраве; щети за околната среда; загуби от накърняване на доброто име на търговеца, щети и загуби за трети физически и юридически лица. Всички тези видове щети и загуби причиняват различен вид задължения, а често пъти водят и до правни последици.

Използвана литература:

1. Томов, В., "Теория на риска" , Русе 2003г.
2. Христов, П., Метатеория на риска, Варна , 2011г.
3. Томов, В., Индустриална и екологична сигурност, Варна, 2002
??

??

??

??

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.