Онтологизация на ревността на влюбения


Категория на документа: Други


 Онтологизация на Ревността на Влюбеният

Ревността е част от чувството Любов.Любовта като субектно чувство е част от духа и неговите преживявания.Реализирането на любовта става чрез духовните стремежи.Простата субстанция на духа се разделя като съзнание.Любовта първо съществува като абстракция,а след това в сетивното битие чрез възприятие.

В сетивния свят човекът олицетворява духа.Духа се явява пътеводител в неговият емоционален свят.Съзнанието,което човекът е придобил непосредствено,ще позволява осъществяване на съзнателните му стремежи.

Ревността като част от Любовта е емоция при влюбения.Тя се проявява като инстинктивно действие,затова ще се среща при определени хора и животни,податливи на нея.И тъй като е емоция,тя няма да бъде подвластна на разума.Но е част от съзнанието,което ще я осмисля и рационализира до степен,в която то да я осъзнава.

Когато говорим за някаква си ревност тя остава като една абстракция.Ревността в себе-си.Но в сетивното битие хората или животните изпитват ревността,която действа от себе-си към себе-си.Тя придобива реална форма и духа я изпитва чрез сетивното си познание.

При хората ревността може да се изпитва и от двата пола,защото като емоция им е присъща.Ревността е вид страх-част от формите на духа.Като емоция тя е индивидуална и не съществува за всеки.Кой ревнува? За да има ревност,трябва да има любов.Любовта е част от чувствата,които може да изпитва духа.Ревността е нарушаване на правилния ход на едни установени взаимоотношения.Ако двама човека са две успоредни линии,а любовта им върви успоредно една на друга,и изведнъж на някоя от двете линии пътят и бъде пресечен от трета такава(тя може да бъде реална или въображаема),тогава настъпва момента на ревност.Или с други думи ревността може да възникне и по реални,и по въображаеми причини.Реални ще бъдат,когато обекта,който ревнува почувства заплаха за ревнувания,от друг реален обект.Някой или нещо трето е нарушил баланса на двойката.Под нещо се има предвид,когато нещото е неодушавен предмет,а не живо.Ревността е от ревнуващия-към- ревнувания-заради реален/въображаем трети обект.Щом ревността е страх ревнуващия ще изпитва застрашение.Не съществува здравословна ревност.Има грижа,обич,закрила,но нито една ревност,в качеството си на такава,не е здравословна щом проекцията й се основава на страх.Има различни видове ревност.Мечката ревнува своите новородени(0-3 месеца) от бащата мечок ,защото в природната заложеност на мечока,е той да изяжда своите малки.В копулационен перид повечето мъжки бозайници са агресвини и ревниви към женската част,тъй като априорно е заложено те да продължават рода.В момент на застрашаване някой друг да не заеме мястото им,те инстинктивно нападат. При животното мечка ревността е инстинктивна постъпка,в която обаче те не влагат чувство,и тази ревност бихме нарекли майчина ревност. При човешките създания ревността също е до някаква степен инстинкт,но съзнанието,което притежават я превръщат в емоция за духа.

Ревнивият човек ще се познае по агресивното и обсебващо поведение спрямо ревнувания.Неговият поглед е винаги нащрек и цялото му съзнание се запълва от човека,когото ревнува.Афектиран ревнивеца е способен на необмислени действия и постъпки.Той е способен да загуби трезвата си преценка и да излезе отвъд всякакви общовалидни граници.Ревността прилича на прикрита болест.Има я,но болния не осъзнава съществуването й.

Как бихме описали момента на ревност? За да има момент на ревност,трябва момента на доверие да е бил прекъснат,защото в основата на любовта е да има доверие.В любовтта обичаме човека,такъв какъвто е .Докато го приемаме с всичките му недостатъци,че дори те да ни се виждат преимущества,значи има наличие на любов.При липса на доверие е нормално продължението на любовта да се преобразува в ревност.Ревността опредметя любовтта.Щом човека започне да се държи с любовтта като с предмет,той обезличава и партньора си .Чувството всякаш да искаш да го контролираш и управляваш.Според различната емоционалност и трезва преценка ревнуващия може да се превъплати в различна степен на ревност.Пример за крайна ревност,е когато пулсът на ревнуващия се покачва ,кръвта му се събира и навлиза голямо количество в мозъчните клетки,което спира до голяма степен адекватната преценка.Тялото започва да трепери,очните ябълки изпъкват повече от обичайното,гласът става треперещ ,а тона обвинителен.В момента на ревност човека става негоден за нормална комуникация.Съзнанието му е преминало онова,което може да се осмисли и е преминало в състояние на неосъзнато поведение.

Ако човешкия дух в своето битийно състояние по природа е устроен да бъде умерен и премерен,то в момента на ревност бихме описали духа на човека като трансформиращ се в отрицателна насока.Отстрани погледнат дори бихме го описали като човек,който е ,,извън кожата си''. Ако любовта е полезна за духа,ревността е разрушителна.Тя е от онези ,,качества'' , които сами по себе си действат деградиращо.Ревнуващия губи действителното си съзнание,а действа инстинктно.

Когато ревността вече не е само в себе-си,а е от себе-си към себе-си,когато тя взаимодейства с човешкия дух, нарушава естествения му баланс.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Онтологизация на ревността на влюбения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.