Оперното изкуство и оперното творчество след Освобождението


Категория на документа: Други


 През 1872г. във Виена, Добри Войников издава справочник по отделните изкуства. Той казва "Опера е съчинение при което е не толкова важен автора на текста, а най-вече съчинителят на музиката". След освобождението започва развитието на оперното изкуство у нас. В периода между 1890-1920г. в България са гостували някъде около 20-25 оперни трупи. Това са били гурбетчийски трупи. Няколко певци, няколко оркестранти... идват лятно време. Представяли са италиански опери. Някои от тези трупи са били на много ниско равнище.

"Масиниева опера" - по името на нейния шеф Енрико Масиний. Кулминацията на тази оперна трупа е 1906г. при което при поредното си идване те поставят "Отело". Самият факт , че музиката на Верди е звучала е вече показател. През 1910г. в София минават немска сборна оперна трупа. На сцената на току що откритият народен театър са поставили "Кармен". Първият опит за създаване на самостоятелна трупа датира от 1890г. В София се завръщат трима млади български музиканти - Ангел Букурешлиев, Драгомир Казаков и Иван Славков. Тези млади мъже имат амбицията да създадат самостоятелна оперна трупа. В самия край на тази година се създава столична оперна драматична група с две отделения. Първите спектакли са от януари 1891г. Казаков и Букурешлиев поканват чешки певци. Спектаклите са предизвиквали сензационен интерес. Българинът за пръв път вижда на сцена артисти които хем да пеят, хем да играят.

1899г. в София пристига Константин Иванович Михайлов - Стоян. Той е бесарабски българин роден в Болград. Михайлов е роден в крайно бедно семейство. Знае се, че местното училищно настоятелство го изпраща в Одеса. Според някои сведения той е учил в музикално училище. Започвайки от средата на 80-те години той придобива голяма слава като блестящ певец. Този човек никога не е забравял своите български корени. Освен като музикант се проявява като талантлив музикален писател. Твърди се, че Чайковски когато е написал последната си опера "Дама пика", той е казал, че по-добър Стоян той не е могъл да си представи. В началото на 20в. се запознава с едно мило семейство. Мъжът Иван Вулпе е също бесарабски българин. Семейство Вулпе заминава за Йокуткс. Там е била едно от първите руски консерватории. И до ден днешен се пазят документи за пребиваването на тази българска двойка.

През месец юли 1907г. се създава първата българска оперна трупа. Създатели са Михайлов , Иван Вулпе, Хенрих Визнер, Николай Николаев и Петко Наумов. Очредяването на тази трупа не е било лесно. В Русия става мода хора на изкуството да се организират в сдружения.

Първото и представление е през октомври 1908г. последван от много успех. Първите български певци били Златка Куртева, Мария Василева, Олга Орлова, Драгомир Казаков и Михайлов-Стоян. По-късно се появяват Петър Райчев, Стефан Македонски и Христина Морфова. Към 1910-12г. новосъздадената оперна трупа има солистичен състав. На 25 ноември 1910г. оперната дружба показва за пръв път в София исторически първата опера "Сиромахкиня" на Емануил Манолов. В ролята на бедната жена е Богдана Гюзелева.

Към началото на балканската война оперната дружба се намира към кулминацията на оперното изкуство. 1912-13г. е първата балканска война.
Към 1919-20г. оперната дружба води едно условно съществуване. Ренесанса идва към 1923г. България не свършва със София. През 20-30г. се създават многократни опити за съзадаване на оперни трупи. Развитието на оперното изкуство дава тласък за развитието на певческото дело. Първият и дългогодишен ръководител на такъв хор - Константин Рамаданов. Появяват се първите диригенти - Хенрих Визнер, маестро Георги Атанасов, Тодор Хаджиев. Понякога развитието на оперното дело е било затормозвано от междуличностни отношения.

Най-първата българска опера е операта "Сиромахкиня". Тази опера е създадена през 1899-1900г. в Казанлък където Манолов прекарва последните години от живота си. Именно там той замисля тази опера. Още при първото си представяне имала страхотен успех.

"Камен и Цена" - Иван Иванов и Венцеслав Кауцки. Иванов не е бил музикант. Той е бил един от най-културните хора. Един от първите директори на националната библиотека в София. Либретото взима от поемата "Грамада" на Иван Вазов. Подбира хубави български народни песни. Кауцки създава увертюра. Освен това той сглобява мелодиите. Главните герои не са показани в голямо развитие. Когато е премиерата 1919г., появяват се артистите, цялата зала стават и почват да викат "Ура".

"Борислав" - Георги Атанасов. Написана е по едноименната историческа пиеса на Иван Вазов.

"Тахир-Беговица" е една много любопитна творба която днес също е забравена. Автора е Димитър Хаджигеоргиев - 1874-1932г. Композитор, музикален педагог, музикален общественик. Роден е в Стара Загора. Още като студент той прави своите композиционни опити. 1897г. той се връща окончателно в България. От 1902г. е учител в София. Той е един от създателите на българския музикален съюз. Бил е редактор на музикален вестник на музикални съюз. Директор е на музикалното училище в София. През 1902г. е директор на музикалната академия. Произведения: "Юбилейна кантата за октриване на паметника на Цар Освободител", "Увертюра Лисец" която получава втора награда. Автор е на редица солови и хорови песни.

"Тахир-Беговица" - либетото е направено по едноимения разказ на Михалаки Георгиев. Неговите разкази са написани на тогавашния разговорен български език. Действието се развива на брега на дунава. Първо действие: ратаи косят ливадите на турския бег. Работата на българите се надзирава от началника на бея. В края на първо действие циганката Търна е успяла да се договори с ябанджията. Второ действие: В градините на бея. Бегът се кефи на всички тези сцени. Трето действие: кулминация и развръзка. Самия сюжет има оперетен характер. В сравнение с другите заглавия е професионално изградена опера. Тя е първото българско музикално произведение. През 1911г. балетното изкуство в България е непознато.

"Сиромахкиня" - либретото на операта е създадено от Манолов по едноиоменната балада на Иван Вазов. Баладата е публикувана в първия поетичен сборник на Вазов който излиза от печат 1875г. Това е първия издаден сборник на Вазов който му донася първия голям успех. В този сборник е била и неговата поема "Борът". И двете творби са били много популярни на времето. Една много бедна жена има две дечица. Мъжът и заминал на гурбет в чужбина няма нито вест. В една чудна вечер Сиромахкинята заспива и сънува чуден сън. Как мъжът й с карета откарва децата им в дворец в който ядат и пият на корем, но събуждайки се, се озовава в нейното овехтошало легло. Завършва трагично като тя умира и оставя сирачета две дечица. Манолов пише едно действие. В окончателната редакция то остава като второ действие. Срещу Коледа 1899г. е било представено в местното читалище "Искра". Спектакълът е имал страхотен успех. В две действия операта е показана 1902г. Операта е имала изключителен успех. Започва с не голямо встъпление. Манолов когато прави този ход драматургичен е имал нещо напредвид. Той е гледал някои подобни съчинения. Първо действие: състои се от два момента. В края на действието идва злия хазяин. Второ действие: има изцяло дивертисментен характер. В дома на хазяина. Има трогателен монолог на сиромахкинята. Моли да и бъде отложено плащането, но те я гонят. Фолклорни елементи има много малко. Оркестрацията е ужасно наивна. Трето действие: .. Преди около 15 г. Велислав Заимов загуби 2-3 месеца и направи редакция на операта.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оперното изкуство и оперното творчество след Освобождението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.