Описание на класовете


Категория на документа: Други


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ"
КУРСОВА РАБОТА
Описание на класовете

Acer
5/20/2013


Съдържание:
1. Какво са класовете?
2. Видове класове.
3. Класът на всички класове.
4. Заключение

В курсовата си работа бих искала да се спра по-обстойно на класовете и по-конкретно на тяхното образуване, обособяване и описание, като ще се позова на Ръсел за да докажа своите твърдения. Ще се опитам да обясня и нулевият клас.

Определението за клас както и самия клас като термин, днес се използва както в традиционната логика, така и в математическата такава. Като в математиката на клас отговаря понятието множество. Множеството се определя като съвкупност от предмети. В това множество могат да се съберат различен тип предмети, като не е задължително предметите да бъдат от един и същи тип. Дефиницията за клас е подобна на тази за множеството, създаването на група от предмети, които притежават един общ признак. Тази дефиниция има обемен характер, защото описва събирането на предметите един по един в даден клас. Обособената група от предмети в класа бива отделена от класа от останалите предмети. Което значи, че класът прокарва граница между отделните групи предмети, като по този начин ги разграничава.

Ръсел дава дефиниция на класа. Тази дефиниция е тясно обвързана с пропозиционалната функцията или с други думи казано, функцията на изречението е свързана с конкретен предмет и точно заради това има предикативен характер.

"Всеки клас, се дефинира чрез някаква пропозиционална функция, която е истинна за елементите на класа и неистинна за останалите неща." (2, стр. 107)

По Ръсел, например дефинираме класа на хората като:

"...класа на обектите притежаващи предиката човек." (1, стр.71)

Тук обаче възниква въпрос, който непременно се нуждае от отговор. Въпросът именно е какъв е количественият характер на тази функция. Този проблем поражда необходимост от непременното му разрешаване. Логическото му решение са кванторите, които показват обема и броя на предметите, за които дадена функция е истинна или неистинна. Ако нагледно приложим това твърдение, ръководейки се от Ръсел и заместим количеството на предметите с променливата "х", в твърдението "всички хора са смъртни" бихме получили:

"...тази пропозиция е условна и гласи, че ако нещо е човек, то то е смъртно. Т.е. тя гласи, че ако х е човек, то х е смъртен, за което и да е х. Следователно замествайки "х е човек" с "х е човешко" , ние откриваме"

" Всички хора са смъртни означава "'Ако х е човешко, то х е смъртно' е винаги истинно." (1, стр.71)

Ръсел предлага описването на кванторите да се случва по един трети вид, тъй като, определени квантори могат до служат за описват всички или нито един предмет, както и да представят истинност или неистинност на конкретна функция.

"С(всички хора)" означава "'Ако х е човешко, то С(х) е истинно' е ви-

наги истинно".

По същия начин

"С(нито един човек)" означава "'Ако х е човешко, то С(х) е неистинно' е винаги истинно".

"С(някои хора)" ще означава същото като "С(един човек)"6, а

"С(един човек)" означава "Не е истинно, че 'С(х) и д: е човешко' е винаги неистинно". (1, стр.71)

Чрез кванторите се поставя въпроса за класа, както и за неговото логическо поведение и свойства.

От тук нататък бих искала да се занимая с видовете класове.
В аналитичната философия класовете не се разглеждат като чисто екзистенциални купчини от предмети, елементи и т.н. В традиционната логика класът се разглежда и определя от броя предмети които се съдържат в него. Именно по този начин Ръсел разграничава основните видове класове. За да конкретизирам ще си послужа с цитат, в който се описват възможните видове класове в зависимост елементите в тях, които са както следва:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Описание на класовете 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.