Описание на музей "Алкатраз"


Категория на документа: Други


4. Мостът Голдън Гейт - червеният мост свързващ Сан Франциско с окръг Марин и Северния залив, един от символите на Сан Франциско.
5. Норт Бийч - Северният плаж, всъщност не е плаж, а италианската част на града с многобройни италиански заведения. За разлика от други места в Америка, тук наистина все още се говори италиански.
6. Пирамидата Трансамерика - най-високата сграда в Сан Франциско, един от символите на града.
7. Фишерманс Уорф - Рибарският кей (Fisherman's Wharf).
8. Хейт-Ашбъри - хипи квартала, епицентърът на събитията през Лятото на любовта, 1969.
9. Чайнатаун - Китайският квартал, третият по големина китайски квартал в Северна Америка и най-старият такъв, около 30% от населението на Сан Франциско се определя да е с китайски произход, не малка част от което живее и работи в Чайнатаун.
10. Зоопарк Сан Франциско - Зоопарка в Сан Франциско е много добре подреден, с над 250 животински вида, в югозападната част на града до Тихия океан.
11. Сивик сентър - или Градския център, квартал в Сан Франциско, в който е и едноименния площад със сградата на община Сан Франциско.
12. Пагодата на мира - японска пагода в Японския квартал, който е част от квартала Уестерн Адишън.
13. Голдън Гейт Парк - най-големият парк в Сан Франциско, който е по-голям от нюйоркския Сентръл Парк.
14. Мост Сан Франциско - Оукланд - един от големите мостовете на Санфранциския залив.
15. Метреонът - развлекателен и търговски център.
16. Санфранциска ботаническа градина - ботаническа градина разположена в Голдън Гейт Парк.
17. Юниън Скуеър- популярен площад в центъра на града
18.Дворец на изящните изкуства (Palace of Fine Arts), група от архитектурни забележителности в които се правят изложения и други прояви.
19.Ембаркадеро - място от където много добре се вижда "Даунтаун" и неговите небостъргачи.
20. Кей 39- док, на който има огромно количество тюлени, които са една от най-инересните забележителности за любителите на този животински вид. Намира се в кв. "Фишерманс Уорф".
21. Улица "Маркет" - най-голямата търговска улица в града.

Островът

Остров Алкатраз, наричан на жаргон Скалата (The Rock) или просто Трас, е разположен в непосредствена близост до Сан Франциско, на 1,5 мили (2,4 километра) от брега, по средата на Санфранцисканския залив. Откривателят му е испанецът Хуан Мануел де Аяла, направил откритието си през далечната 1775 година. Тогава той нарекъл острова "La Isla De Los Alcatraces", което в превод от испански означава "Островът на пеликаните" .

Опити за бягство

Между 1934 и 1963 година, когато затворът все още функционирал, са описани само 14 опита за бягство, като повечето от бегълците били залавяни или застрелвани от охраната. През 1962г. се появява първото и единствено изключение. Трима затворника решават да променят историята на затвора. Франк Лий Морис, Кларънс и Джон Aнглин прекарват месеци обмисляйки сложен план за бягство от крепостта като прекосят залива на Сан Франциско с импровизиран сал. В нощта на 11 Юни 1962г., когато лампите изгасват, тримата решават, че времето е дошло и слагат начало на своето бягство. След този ден те никога не били видени отново.
В основата на бягството седял Морис. Той прекарал детството си в различни сиропиталища, а тийнейджърските си години - от другата страна на закона. Високо интелигентен, Морис демонстрирал показно как се бяга от затвора. Той често се измъквал от затворите, в които бил вкарван. Това докарало много главоболия на федералните и те решили да сложат край на тази сага, като го изпратят в Алкатраз.
На 20 Януари 1960г, 33-годишният Морис е изпратен на "Скалата". Там той установява връзка със старите си приятели от федералния затвор в Атланта, братята Кларънс и Джон Aнглин. Те постъпили в Алкатраз, след като били арестувани за серия от сериозни кражби и банков обир. Подобно на Морис, братята имали известен опит с бягствата от затвора.
Въпреки че Морис започнал да търси потенциален начин да избяга веднага след пристигането си, отнело близо 2 години преди той и братята Aнглин да обединят усилията си и да осъществят плана си. Към групата им се присъединил още един затворник, Алън Уест, който познавал Джон Aнглин от затвора във Флорида.

Франк Морис Джон Англин Кларънс Англин

Килиите на четиримата затворници били разположени една до друга, което улеснило плановете им.
Планът за бягство се състоял от няколко части. Подготовката включвала мъжете да направят изкуствени глави от хартия(чрез техниката 'papier mache'), използвайки материали намерени в затвора, включително и истинска коса, събрана при посещенията им при бръснаря. Мъжете работели по моделите по двойки: докато единият работил, другият гледал за охраната. Идеята била при вечерната проверка пазачите да видят изкуствените глави и да предположат, че всичко е наред, докато бегълците копаят дупките през стената. Пътят към свободата трябвало да бъде рядко използвани коридори, които минавали точно зад стените на техните клетки. Затворниците започнали да дълбаят стената, което било сравнително лесна задача, имайки предвид, че от влагата бетонът се рушал много лесно. Те използвали хитро направени подръчни средства като длето от лъжица, подсилена с монета и откраднат мотор от прахосмукачка. Затворниците работели по дупките само в определен час от деня, когато в затвора се пускало музика. Така не привличали внимание.
Следващото предизвикателство бил капакът на вентилационната шахта. Трябвало да измислят начин, по който да прикрият липсата му. От затвора сякаш само улеснявали всичко, тъй като им разрешавали да рисуват и им осигурявали необходимите материали. От тях триото прави изкуствена стена от картон, а вместо капак, за шахтата използвали импровизирана решетка, направена от стойките за сапун.
Да напуснат острова с плуване щяло да бъде самоубийство, така че затворниците се нуждаели от сал, за да достигнат до брега. Те измислили как да направят импровизиран сал, състоящ се от 50 затворнически гумени дъждобрана - някои откраднати, други дарени. В краен вид салът бил широк 1,8 метра и дълъг 4,2 метра. За да увеличат шансовете си, мъжете си направили и пояси и гребла от шперплат.
Всичко това отнело на затворниците няколко месеца. На 11 Юни 1962г., веднага след като изгасили лампите в 9:30ч., Морис решил, че групата е готова да осъществи планираното бягство. Той и братята взели изкуствените глави и ги поставили в леглата, взели сала и останалите принадлежности, както и някой лични вещи и напуснали килиите си за последен път
Алън Уест не се присъединил към тях. Някои казват, че не бил изкопал достатъчно голяма дупка, други твърдят, че подсилил фалшивата стена прекалено добре и се запечатал вътре. Независимо от това другите трима тръгнали без него. Изкачили няколко тръби, стигнали до покрива на затвора, хвърлили сала и принадлежностите към него от 9 метра височина, след което се спуснали по водосточната тръба. Надули сала и някъде около 22:00 часа вечерта те се качили и започнали да гребат. От тогава никой не ги е виждал.
На следващата сутрин пазачите установили липсата им и алармирали ФБР. След като разбрали, че Алън Уест е бил съучастник в плана, агентите на ФБР го притиснали за информация. Според неговите думи, планът бил да гребат до остров Ейнджъл, след това да плуват до крайбрежието на прохода Ракун близо до северния край на моста Голдън Гейт. От там възнамерявали да откраднат кола, да намерят магазин за дрехи и да го оберат, а от там всеки да тръгне по пътя си.
Мащабите на разследването били огромни, но въпреки това от Морис и братята Aнглин нямало и следа. Нито имало кражби на коли или обири на магазин за дрехи, нито бегълците са имали роднини или познати в Сан Франциско, които да им помогнат да се покрият.
Известно време след това части от сала и някои от личните вещи на затворниците били намерени на брега на остров Ейнджъл. Те били внимателно обвити, за да се предпазят от водата, което навело разследващите до мисълта, че мъжете са се удавили, след като едва ли са изоставили вещите си просто така. Също така след известно време бил намерен труп на човек в затворническа униформа в морето. Властите подозирали, че това е тялото на един от тримата затворници, но поради дългия престой в морето то се било разложило и било невъзможно за разпознаване.
Официално тримата са обявени за изчезнали и навярно удавили се. "Red & White Fleet", компанията която отговаря за доставките до "Скалата" и до днес, е предложила един милион долара награда за залавянето на тримата затворници. Въпреки всичко, няма доказателства, че бегълците са оцелели.

По-рано, на 2-4 май 1946 година, също имало прочут опит за бягство от този затвор. Двама пазачи и трима затворници били застреляни, а още 11 пазачи и един затворник били ранени. Двама от оцелелите замесени в това бягство по-късно били екзекутирани. Бягството било наречено "Битката на Алкатраз".

Тъй като нуждите за нормално функциониране на затвора били далеч по-скъпи от на другите затвори (близо 10 долара на затворник, когато дневната ставка на затворник от Атланта била 3 долара) и поради половин вековното полагане на солена вода, която силно ерозирала сградата, се наложило преустановяване на работата на затвора. На 21 Март 1963г. с решение на министъра на правосъдието Робърт Ф. Кенеди, затворът Алкатраз е официално затворен.
На негово място бил открит затворът в Марион, Илинойс. На 20 ноември 1969 година, група американски индианци ползвали острова за обежище. Това продължило до 11 юни 1971 година.
От 1972 година островът е туристическа дестинация.

Различното в Алкатраз




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Описание на музей "Алкатраз" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.